Деца и младежи на протест: не само разбират, но и трябва да участват
Общественият спор за присъединяване на деца и младежи в митинги набира скорост. Мнозина упорстват, че младежите освен схващат, само че и имат право да показват своята позиция. Тази теза се опълчва на схващането, че подрастващите нямат задоволително потенциал да вземат участие в сходни събития.
В обществените мрежи се популяризира позиция, която изрично пази правото на младежите да бъдат дейни. Основният мотив е, че отговорността и гражданската позиция се възпитават от фамилията. Това включва и разбирането за публичните процеси.
Спрете към този момент с тези опорки „ може ли 16-17-годишни да вземат участие в фамилния бюджет и се леят тези опорки в подтекста на това какво схващат децата от митингите “. Не единствено че схващат децата, могат да вземат участие и би трябвало да вземат участие! Отговорността се възпитава първо с образеца от фамилията! И съгласно мен „ децата на митинга “ го знаят доста добре.
Младите хора показват осъзнатост по значими въпроси. Те знаят, че би трябвало да почитат институциите и другите отзиви. Разбират цената на парите и че отговорността не стартира на 18 години. Най-важното е, че те осъзнават правото си свободно да показват мнение.
Напоследък младежкото присъединяване в митинги е стимулирано от надълбоко чувство за политическа невъзможност. Мнозина показват отчаяние от неналичието на разговор с властта. Недоволството им обгръща освен финансови въпроси, само че и претенции за здравна промяна и други обществени проблеми.
Един от мотивите за скорошни митинги са предлаганите промени в Семейния кодекс. Те включват наложително споделено родителство и взаимно настойничество над деца до 18 години. Граждански организации и протестиращи показват опасения, че това може да институционализира принуждение и да сложи децата в риск. Те упорстват за отдръпване на тези оферти.
Събития като митинга на 1 декември повдигнаха и въпроси за отношението на управляващите. Имаше арестувани, а група във Фейсбук събира свидетелства за полицейско принуждение и произвол. Това прибавя спомагателен подтекст към публичното напрежение. Дебатът за правото на децата да вземат участие интензивно в публичния живот продължава да е настоящ, без значение от рецензиите и подигравките.
