Обществените оценки за работата на Иван Гешев и наследника му

Обществените оценки за работата на Иван Гешев и наследника му Борислав Сарафов като основни прокурори е критично ниска, само че хората имат големи упования към ръководителя на държавното обвиняване. Съдебната промяна продължава да бъде значим приоритет, макар че е в застой.
Това са изводите от национално представително проучване, извършено в интервала 26 ноември-15 декември 2024 година от социологическа организация " Глобал Метрикс " по поръчка на Българския институт за правни начинания (БИПИ). То е направена по метода face to face с регистрация на данни посредством таблети измежду 1020 пълнолетни жители. 
В края на декември м.г. оценките за работата на прокуратурата през последните 10 година са преобладаващо ниски и отразяват неведнъж записаното ниско доверие, доказано от редица социологически проучвания и разбори.
Според публичното мнение работата на обвиняването под управлението на Сотир Цацаров (изследване на БИПИ от 2019 г.), Иван Гешев и Борислав Сарафов по петстепенна канара от 2 до 6 са " слаба " и " междинна ". Оценката за резултатите от активността на прокуратурата по време на мандата на Сотир Цацаров беше 3.05, за Иван Гешев е 2.75, а за Борислав Сарафов – 2.81.
Налице са въпреки всичко и специфики - до момента в който оценките за мандата на Цацаров са били също сериозни, само че изтеглени в по-умерените позиции на скалата, мнението за работата на прокуратурата при Иван Гешев доближава два пъти повече слаби оценки. Същата наклонност се резервира, въпреки и леко смекчена, при Сарафов.
Оценките и за тримата ръководители на прокуратурата демонстрират мощно сериозни отзиви, които са знак на слаби резултати както в оправянето с битовата престъпност, по този начин и в битката с корупцията по високите етажи на властта. Работата в тези направления гражданите виждат главно като кампанийна, а преобладаващото мнение е, че прокуратурата се употребява за политически цели и няма никакви изгоди за обществото от работата на основния прокурор.
Над две трети от пълнолетните българи считат, че правосъдната промяна е в застой, а съществени аспекти от нея дефинират като неизпълнени. Между една пета и една трета от запитаните въпреки всичко виждат някакви, въпреки и доста слаби, резултати в обособени посоки. Основните аргументи за неосъществената правосъдна промяна съгласно публичното мнение са ползите на разнообразни публични кръгове, които работят за това тя да не се реализира (56%), както и политическата рецесия (37%), и неналичието на политическа воля (35%) за промени в този бранш.
Около една трета от запитаните са склонни да посочат и липса на воля измежду магистратите, което демонстрира, че, от позиция на публичното мнение, няма " почтени " за несбъднатата правосъдна промяна. Като контрапункт на тези оценки, мнението, че няма социална поддръжка се споделя от едвам 9% от запитаните. Налице е необятен консенсус за значимостта на правосъдната промяна. На това мнение са съвсем всички (75% считат, че тя е доста значима, а 20% - за по-скоро важна).
Българите задават необятен кръг цели за правосъдната промяна в идващите няколко години, като най-важните са: действителна и ефикасна битка с корупцията по високите етажи на властта (81%), самостоятелност на съда (75%), бърз правосъден развой (61%), битка с битовата престъпност (55%), отчетна и ефикасна прокуратура (54%), битка с домашното принуждение (50%).
Обществото дава мощна поддръжка и ясни цели за правосъдната промяна, само че е извънредно недоволно от неналичието на резултати.