Общата тенденция у нас след 2009 г., когато се раждат

Общата наклонност у нас след 2009 година, когато се раждат рекордните над 80 хиляди бебета, е всяка година да се раждат с към 2 хиляди деца по-малко спрямо миналата година. Тази наклонност е нарушена, въпреки и едва, на два пъти– през 2014 година и през миналата 2023 година Все отново през предходната година са родени с към 10 хиляди бебета по-малко спрямо 2014 година, въпреки и да са малко повече спрямо 2022 година

Липсва информация за гестационната седмица на раждане за повече от 2400 новородени. Това постоянно е индикатор за непълноценно проследени бременности, които водят до затруднения при раждането и здравословни проблеми както за бебетата, по този начин и за техните майки.

е направен от социолога Венелин Стойчев по самодейност на фондация " Нашите недоносени деца ". Документът употребява данни, предоставени от Националния статистически институт (НСИ) и бе разгласен по отношение на отбелязването на Световния ден на недоносените деца.. Денят на дребните герои е и времето, в което Фондацията провежда годишната си конференция " Родени прекомерно рано ".

Събитието за четвърта поредна година събра родители, специалисти, медицински експерти, с цел да притегли публичното внимание към провокациите и грижите за прибързано родените деца.

В рамките на форума бяха показани тревожните данни, които акцентират значимостта на грижата за недоносените деца и значимостта на профилактиката и ранната диагностика. От 2009 година насам броят на новородените в България понижава с към 2000 деца на годишна база. Макар че през 2023 година има леко нарастване по отношение на 2022 година, тази отрицателна наклонност продължава да е част от демографската картина. Около 5 300 бебета, или 10% от новородените, са с тегло под 2,5 кг., а 118 бебета са родени преди 28 г.с.

Докладът обрисува и съществени разлики в индикаторите за мъртвородени и детска смъртност сред градовете и селата. Например, в Ловеч и Хасково този коефициент е над 10 на 1000 бебета – стойности, сравними с тези в някои африкански страни. В България едвам няколко града поддържат коефициент под 3, което е в сходство с европейските правила. През 2023 година измежду тях са Габрово, Смолян, София, Перник и Варна, което акцентира потребността от по-ефективни ограничения в по-малките обитаеми места за възстановяване на грижата за новородените.

„ От години България е печален рекордьор в европейските статистики освен по връзки на % деца, които се раждат недоносени у нас, само че и по детска смъртност и мъртвораждаемост “, показва в разбора си Венелин Стойчев от Института по философия и социология на Българска академия на науките.

Той акцентира още, че за първи път у нас броят на мъртвородените бебета годишно пада под 300, което е два пъти по-малко в сравнение с преди десетина години и за първи път е по-малък от 5 пункта (4,9 мъртвородени на 1000 раждания). Спрямо предишни интервали това е огромно достижение за България, само че в съпоставяне със страни в Европа, резултатите у нас остават към момента доста неприятни. В Норвегия и Финландия този коефициент е към 2; в Германия и Франция е към 3, а даже прилежащи на нас страни като Сърбия, Румъния, Северна Македония са с коефициент под 4.

„ Неприятната статистика изисква освен институционална интервенция, само че и по-висока социална ангажираност и осведоменост по въпросите на преждевременните раждания и потребността от профилирани грижи. Всички дружно – общество, институции и експерти можем да окажем положително влияние върху тези тревожни данни и по тази причина сме тук ”, показа Моника Златанова от Фондацията „ Нашите недоносени деца “ по време на конференцията.

Проблемите с недоносените деца и детската смъртност са продължаваща действителност за България, само че има късмет за смяна. Само с напъните на всички – държавни институции, здравни експерти, неправителствени организации и обществото като цяло – можем да се надяваме на по-добри условия за децата и техните фамилии.