Общата структура на икономиката на страната е ясна – 67%

Общата конструкция на стопанската система на страната е ясна – 67% са услугите, 28% е промишлеността и едвам 5% е селското стопанство. Тези съотношения са много устойчиви. Това излиза наяве от данни на Национален статистически институт, показани от анализатора Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система.

Какъв обаче е профилът на обособените области и кои са индустриалните и аграрни райони в страната?

Индустриални области – Стара Загора, Софийска област, Враца и Габрово.

Данните за индустриалните области в страната са напълно безапелационни. Четирите изброени са единствените области, в който промишлеността е виновна за най-малко половината от брутната добавена стойност на цялата област – 66% в Стара Загора, 61% в Софийска област и по към 50% във Враца и Габрово. Интересното е, че всяка една от тези области бележи растеж на каузи на промишлеността в добавената стойност – с по 5-6 процентни пункта общо за последните пет години (2013-2017). Ако гледаме не просто каузи, а размера на добавената стойност от промишлеността на човек от популацията, то безусловно същите области са на първите четири места, освен това в същия ред – 9 985 лева в Стара Загора, 8 177 лева в Софийска област, 5 305 лева в Габрово и 5 300 лева във Враца.

Обяснението за индустриалния профил на тези области не е изненада. В тях влизат значими индустриални предприятия като огромните енергийни комплекси в Раднево и Гълъбово на територията на област Стара Загора, АЕЦ „ Козлодуй” на територията на област Враца, както и някои от огромните добивни предприятия от Средногорието (например в Челопеч и Пирдоп) на територията на Софийска област. Габрово е единственият образец за индустриална област без огромно енергийно или добивно дружество, само че регионалният център има дългогодишни индустриални обичаи (не инцидентно именуван „ българският Манчестър”), а в региона влизат и огромните предприятия в Севлиево.
Области на услугите – столицата София, Варна и Бургас

Определянето на областите с по-силно изразен профил на услугите не е толкоз лесна задача. Единствено столицата София е явна, с сензитивно най-висока добавена стойност в услугите (22 575 лева на човек) и цели 86% дял на услугите в добавената стойност на региона. След това е област Варна, където делът на услугите в добавената стойност е 69%, а добавената стойност на услугите е над 8 320 лева на човек. Област Бургас също влиза тук, въпреки и не толкоз изрично – делът на добавената стойност на услугите е 64% (висок, само че въпреки всичко подобен с този във Велико Търново и Плевен), само че добавената стойност на услугите е 6 790 лева на човек, което е пред всички останали области, като се изключи столицата София и Варна.

Областите на услугите в действителност предстоящо се покриват с най-големите регионални центрове в страната – само Пловдив не е тук, само че за него ще пишем в обособена точка. Икономиката на София и тази на областите Варна и Бургас обаче са доста разнообразни. В столичната стопанска система, да вземем за пример, над 10% от всички наети са в бранш ИКТ (данни за 2017 г.), т.е. във високо софтуерен бранш на услугите, който дърпа заплатите нагоре. В областите Варна и Бургас този бранш към момента не е на такова равнище – една 1-2% от наетите са в ИКТ бранша. В същото време туризмът във Варна и Бургас играе водеща роля – 14% от наетите в Бургас и 9% от наетите във Варна са в хотели и заведения за хранене, до момента в който в София те са едвам 4% (данни за 2017 г.). С други думи до момента в който стопанската система на услугите в София има по-високотехнологичен профил, то във Варна и Бургас има ясно изразени обичайни браншове.

По-земеделски области – доста и все небогати

Определянето на аграрните области е може би най-трудно, защото са повече и релативно небогати. Съответно слабото развиване на други браншове от време на време прави развиването на селското стопанство да наподобява определящо. Все отново следните области са с най-високите дялове на селското стопанство по отношение на всички останали области в страната– Силистра (23%), Видин (18%), Монтана (16%), Разград (16%), Добрич (16%), Кърджали (15%), Търговище (14%), Шумен (13%) и Ямбол (13%). В тези области и добавената стойност на селското стопанство на човек от популацията е най-висока – в границите на 1 000-1 300 лева на човек.

Това, което незабавно прави незабавно усещане е, че областите, където селското стопанство заема над 10% в добавената стойност, се подреждат на дъното по благосъстояние – имат изрично най-нисък Брутният вътрешен продукт на човек от популацията. Това е по този начин, защото добавената стойност в земеделието остава доста ниска – най-високата добавена стойност на човек от популацията в селското стопанство (1 327 лева в Силистра) е близо 3 пъти по-ниска от междинната добавена стойност на промишлеността в страната (3 522 лева) и 6 пъти по-ниска от междинната добавена стойност на услугите в страната (8 281 лева). Силистра и Видин също по този начин са единствените области в страната, където добавената стойност на човек в промишлеността е толкоз ниска, че е под добавената стойност на селското стопанство в съответната област.

Липсата на област Пловдив в профилираните области се дължи на разнообразието на стопанската система в региона, която комбинира мощна промишленост и услуги, които към този момент видяхме, че са неизбежно водещи в областите на най-големите градове. По размер на добавената стойност от промишлеността и услугите Пловдив се подрежда незабавно след цитираните области в двете категории – 5 946 лева на човек в услугите и 4 143 лева на човек в промишлеността. След по-ясно изразен растеж на промишлеността през последните години съотношението в Пловдив се откри на 56-57% услуги и 40% промишленост в общата добавена стойност. Подобни са и процесите в област Русе, която се подрежда покрай Пловдив по добавена стойност на човек в промишлеността и услугите, а има и доста сходна отраслова конструкция.