Готови сме да вдигнем до 1 млрд. лв. вноската в ЕС
Обсъждат провокациите след Брекзит
България е подготвена да усили вноската си в бюджета на Европейския съюз, при изискване, че кохезионните фондове останат. Това стана ясно от думите на министъра на финансите Владислав Горанов преди полемиката в НДК за идната многогодишна финансова рамка на Европейски Съюз (след 2020 г.). За 2017 година вноската на страната ни е била 888,2 млн. лева Тя се дефинира като % от Брутният вътрешен продукт, който пораства. Увеличение с 10 % значи, че страната ни ще би трябвало да отделя малко над 1 милиарда лева за Европейски Съюз.
“Всички опити да преодолеем новите провокации във финансовата рамка след Брекзит са отворени. Споделяме позицията, изразена от някои от страните, че с оглед опазването на кохезионната политика и общата селскостопанска политика (ОСП), може да се наложи нарастване на вноските. В този смисъл ние сме подготвени да подкрепим едно сходно решение ”, съобщи Горанов. Той акцентира, че увеличението на кохезионната политика и фокусирането й единствено върху най-бедните региони ще понижи интереса на огромните страни към нея. Предупреди, че това съставлява риск за самата кохезионна политика като такава.
“Има райони в някои от чистите донори, като Германия, Австрия, в които ще би трябвало федералните държавни управления да компенсират дефицита в средствата за тези провинции и райони, които ще бъдат извадени от кохезионната политика ”, сподели още Горанов. Според него Европа е изправена пред предизвикването да финансира повече неща с по-малко запас. “Преодоляването на този проблем може да стане, съгласно мен, от една страна, с по-добро приоритизиране, само че евентуално ще се наложи и увеличение на вноските за страните членки. Не сме правили някакви прецизни изчисления, само че това, което се разяснява – нарастване с към 10 %, е постижимо за нашия бюджет на фона на изгодите, които България получава в този момент от тази политика ”, безапелационен бе финансовият министър.
България е подготвена да усили вноската си в бюджета на Европейския съюз, при изискване, че кохезионните фондове останат. Това стана ясно от думите на министъра на финансите Владислав Горанов преди полемиката в НДК за идната многогодишна финансова рамка на Европейски Съюз (след 2020 г.). За 2017 година вноската на страната ни е била 888,2 млн. лева Тя се дефинира като % от Брутният вътрешен продукт, който пораства. Увеличение с 10 % значи, че страната ни ще би трябвало да отделя малко над 1 милиарда лева за Европейски Съюз.
“Всички опити да преодолеем новите провокации във финансовата рамка след Брекзит са отворени. Споделяме позицията, изразена от някои от страните, че с оглед опазването на кохезионната политика и общата селскостопанска политика (ОСП), може да се наложи нарастване на вноските. В този смисъл ние сме подготвени да подкрепим едно сходно решение ”, съобщи Горанов. Той акцентира, че увеличението на кохезионната политика и фокусирането й единствено върху най-бедните региони ще понижи интереса на огромните страни към нея. Предупреди, че това съставлява риск за самата кохезионна политика като такава.
“Има райони в някои от чистите донори, като Германия, Австрия, в които ще би трябвало федералните държавни управления да компенсират дефицита в средствата за тези провинции и райони, които ще бъдат извадени от кохезионната политика ”, сподели още Горанов. Според него Европа е изправена пред предизвикването да финансира повече неща с по-малко запас. “Преодоляването на този проблем може да стане, съгласно мен, от една страна, с по-добро приоритизиране, само че евентуално ще се наложи и увеличение на вноските за страните членки. Не сме правили някакви прецизни изчисления, само че това, което се разяснява – нарастване с към 10 %, е постижимо за нашия бюджет на фона на изгодите, които България получава в този момент от тази политика ”, безапелационен бе финансовият министър.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ