Обсъжданата в последните месеци реформа в паркирането в София –

Обсъжданата в последните месеци промяна в паркирането в София – включваща разширение на зоните за платено паркиране, актуализиране на цените и проекти за създаване на нови паркинги – провокира многолюден спор измежду жители, специалисти и политически фигури. Инициативата, стартирана от кмета Васил Терзиев, има както ярки поддръжници, по този начин и остри критици, като последните наподобява са повече.

Аргументите „ За “: модернизация на паркирането и вложения в инфраструктура

Кметът пази промяната като редовно решение на хроничния недостиг на паркоместа в София. В изказване пред медиите и в документи на общината той аргументира, че концепциите имат необятна социална основа и са резултат от анкета с над 22 000 участници, които показват паркирането като един от най-належащите проблеми в града.

„ Това е първа значима крачка към по-справедливо, комфортно и предвидимо паркиране в София – система с ясни правила, повече свободни места и с гаранция, че средствата от паркиране се връщат в кварталите ни под формата на вложения в по-добра градска среда “, съобщи столичният кмет при представянето на концепцията.

На брифинг той разясни, че над 269 парцела са оценени за опция за създаване на многоетажни паркинги посредством публично-частно партньорство, без смяна на собствеността върху терените.

В изявление за „ Капитал “ Терзиев аргументира, че промяна би трябвало да облекчи всекидневието на жителите.

„ …след някоя друга година ще се видят големите изгоди от нея – от нормализиране на паркирането в кварталите … до в допълнение финансиране за тротоари, улици и по-добра инфраструктура. “

„ Против “: причини на критиците

Критиките против концепцията за създаване на нови многоетажни паркинги в София се концентрират към няколко съществени линии, които сплотяват цивилен организации, част от опозиционните общински съветници и специалисти по градско обмисляне.

Според тях планът рискува да възпроизведе дълготраен модел на ръководство на автомобилния трафик, който не взема решение редовно казуса, а го отсрочва във времето.

„ Спаси София “, досегашен съдружен сътрудник на столичния кмет, изложи причини „ срещу “ това, че строителството на нови паркинги предизвиква потреблението на персонални коли, вместо да лимитира трафика.

Критиците се базират на правилото на така наречен „ индуцирано търсене “ – колкото повече места за паркиране се основават, толкоз повече коли навлизат в града. В този смисъл, съгласно тях, вложенията би трябвало да се насочат към публичен превоз, велоалеи и пешеходна инфраструктура, а не към инфраструктура за коли.

Друг сериозен укор е неналичието на задоволително обществена изясненост за съответните параметри на плановете – точните местоположения, потенциала, цените за прилагане и изискванията на публично-частните партньорства.

Част от общинските съветници слагат въпроса дали сходен модел няма да докара до дълготрайни задължения в интерес на частни оператори, за сметка на общинския интерес, без действителен публичен надзор върху цените и достъпа. Подобни опасения изрече Карлос Контрера, съгласно който желанията на кмета носят финансов риск.

Критики има и във връзка с въздействието върху градската среда. В квартали с към този момент лимитирани зелени площи се показват опасения, че многоетажните паркинги ще влошат качеството на живот, ще усилят шума и замърсяването и ще трансформират образа на жилищните зони.

Според локални инициативни комитети сходни планове би трябвало да се осъществят единствено след задълбочени разисквания с живеещите в засегнатите региони.

Не на последно място, част от критиците дефинират самодейността като политически прибързана – стартирана в миг на мощно публично напрежение към цените на паркирането и разширението на платените зони.

Според тях точно този подтекст изяснява за какво концепцията за паркинги, дълго време желана от жителите, през днешния ден среща песимизъм и съмнение към желанията и метода на реализация от страна на общинската власт.

Паркирането в София е проблем, който е неглижиран в дългите години ръководство на столицата. Т.нар. „ буферни “ паркинги, които бяха построени към някои метростанции, демонстрираха, че това решение не е стабилно. В същото време обаче не може да се твърди, че те са довели и до повече трафик в града.

Изграждането на нови паркинги е закъсняла стъпка, която локалните управляващи е трябвало да вземат обратно във времето, което е довело до струпване на поредност от проблеми. Истина е, че единствено с построяването на паркинги, въпросът с трафика на София няма да бъде решен, само че той е логически предвид на районирането на столицата на „ синя “ и „ зелена “ зони.

Това райониране може и да не влезе в този момент, само че в близко бъдеще сигурно ще бъде наложено – от тази или от друга власт. В този смисъл, естественото изтласкване на коли отвън тези зони, ще докара до задръстването на кварталите, които не влизат в тях. Това нещо се случва и в този момент, като в такива квартали паркингите на огромните хипермаркети са цялостни в работни дни – явно не от пазаруващи.

Важният въпрос е къде има нужда от построяването на такива оборудване и по какъв начин ще бъдат изпълнени тези паркинги. Контрааргументът, че сходно решение няма да бъде финансово дейно, ще бъде оборено или потвърдено от интереса или неналичието на подобен от частни вложители. Те са тези, които биха имали интерес от облага, затова биха пресметнали риска. Обратното – финансовият риск по-скоро съществува за общината, в случай че тя сама реши да строи такива уреди с държавни средства без да е явен резултатът от това. В последна сметка пазарът ще има крайната решаваща роля за това дали да съществуват сходни обекти или не.