ВАРИАНТ 3: Учебната година започва на 15, 7 или 1 септември
Образователното министерство е предложило три разновидността за старт и завършек на образователната година. При всеки един от тях учениците от 1-и до 6-и клас ще учат с по 10 дни повече от в този момент. Учебната 2022-2023 година ще стартира на 15 септември, както до момента, без значение кой от препоръчаните разновидности бъде определен, прецизират от министерството.
Първият вид планува началото на образователната година да остане на 15 септември, а продължителността на образователното време да бъде увеличена с 10 образователни дни за учениците от 1-и до 6-и клас в това число. Ако бъде признато това предложение, занятията на децата от първи до трети клас ще завършват на 15 юни, а на учениците от 4-и до 6-и клас – на 30 юни. За останалите випуски графикът не се трансформира.
Другите два разновидността са за по-ранен старта на образователната година. Вторият вид планува първият образователен ден да бъде на 7-и септември за всички възпитаници, с изключение на за тези в спортните учебни заведения. Краят на образователната година за децата от 1-и до 6-и клас пък ще бъде продължен с по 10 дни. От 1-и до 3-и клас ще завършват на 15-и юни, а от 4-и до 6-и – на 30-и. При такава обстановка ваканциите за всички възпитаници ще се усилят с пет дни и ще бъдат по-равномерно разпределени в границите на образователното време. МОН счита този вид за най-благоприятен, показват от ведомството.
Според третия вид началото на образователната година ще бъде на 1 септември, а учениците от 1-и до 6-и клас ще учат 10 образователни дни повече през юни по към този момент описания метод. Тогава би имало 10 спомагателни образователни дни за почивка за всички възпитаници, които да се разпределят в границите на образователното време.
Всеки от създадените три разновидността изисква смяна в нормативната уредба. „ Тя ще бъде направена, откакто всички оферти бъдат подложени на необятно публично разискване със обществените сътрудници и с другите заинтригувани страни. Дискусиите ще включат и всички свързани въпроси като климатизация на класните стаи, резултатите върху туристическия бранш и др.”, допълват от МОН.
Като мотив за препоръчаната смяна МОН акцентират, че българските възпитаници учат минимум в Европа. Общият брой на наложителните им часове в класовете от 1-и до 10-и в това число, приравнени към астрономическите, е 7040. На другия полюс е Ирландия с 11 372 часа. Над 10 000 часа занятия имат децата в Испания, Холандия и Дания. Средната стойност за страните в Европа е 8617 часа, а множеството страни са в диапазона сред 8000 и 9000 часа.
В България минимум учат първокласниците и второкласниците – надлежно 411 и 429 астрономически часа на година. С по няколкостотин часа изостават от връстниците си в доста европейски страни също нашите възпитаници в 3-и, 4-и, 5-и и 6- клас. Затова и препоръчаните промени засягат тях,
Децата в България имат и най-големите ваканции в Европа - приблизително 91 образователни дни в годината, показват от МОН. Повечето от тях са през лятото. През дейното образователно време те нямат занятия общо 16 образователни дни. Най-дълго са отвън учебното заведение българските възпитаници от 1-и до 3-и клас – общо 108 образователни дни. За тези от 4-и до 6-и клас почивката е общо 94 образователни дни. Учениците от 7-и до 11-и клас пропущат 79 образователни дни.
За съпоставяне приблизително за Европа през образователната 2021-2022 година ваканциите са общо 70 образователни дни, като 20 от тях са разпределени през образователното време. Най-малко почиват учениците в Германия и Дания – надлежно 53 и 56 образователни дни в годината. Под междинното европейско ниво са още 16 страни. Най-близо до България е Румъния с 85 дни без образователни занятия.
При тази обстановка, съчетана с проблеми в образователните стратегии и учебниците, не е изненадващо, че множеството български възпитаници са все по-неподготвени и все по-неконкурентоспособни на своите европейски връстници. Една от аргументите е, че те не съумяват да усвоят и затвърдят образователния материал в учебно заведение – нямат задоволително време за извършения, работа в групи и по планове, а родителите им са принудени да заплащат за частни уроци.
Ето за какво, редом с прегледа на образователното наличие, Министерството на образованието и науката (МОН) създаде няколко разновидността за смяна в броя на образователните дни и продължителността на ваканциите през годината. Те са предоставени на синдикатите и работодателите в системата на междинното обучение. Предстои задълбоченото им разискване. Предложенията не включват спортните учебни заведения, чиято образователна година е с различен график, както и индустриалната процедура на учениците в професионалните паралелки.
Първият вид планува началото на образователната година да остане на 15 септември, а продължителността на образователното време да бъде увеличена с 10 образователни дни за учениците от 1-и до 6-и клас в това число. Ако бъде признато това предложение, занятията на децата от първи до трети клас ще завършват на 15 юни, а на учениците от 4-и до 6-и клас – на 30 юни. За останалите випуски графикът не се трансформира.
Другите два разновидността са за по-ранен старта на образователната година. Вторият вид планува първият образователен ден да бъде на 7-и септември за всички възпитаници, с изключение на за тези в спортните учебни заведения. Краят на образователната година за децата от 1-и до 6-и клас пък ще бъде продължен с по 10 дни. От 1-и до 3-и клас ще завършват на 15-и юни, а от 4-и до 6-и – на 30-и. При такава обстановка ваканциите за всички възпитаници ще се усилят с пет дни и ще бъдат по-равномерно разпределени в границите на образователното време. МОН счита този вид за най-благоприятен, показват от ведомството.
Според третия вид началото на образователната година ще бъде на 1 септември, а учениците от 1-и до 6-и клас ще учат 10 образователни дни повече през юни по към този момент описания метод. Тогава би имало 10 спомагателни образователни дни за почивка за всички възпитаници, които да се разпределят в границите на образователното време.
Всеки от създадените три разновидността изисква смяна в нормативната уредба. „ Тя ще бъде направена, откакто всички оферти бъдат подложени на необятно публично разискване със обществените сътрудници и с другите заинтригувани страни. Дискусиите ще включат и всички свързани въпроси като климатизация на класните стаи, резултатите върху туристическия бранш и др.”, допълват от МОН.
Като мотив за препоръчаната смяна МОН акцентират, че българските възпитаници учат минимум в Европа. Общият брой на наложителните им часове в класовете от 1-и до 10-и в това число, приравнени към астрономическите, е 7040. На другия полюс е Ирландия с 11 372 часа. Над 10 000 часа занятия имат децата в Испания, Холандия и Дания. Средната стойност за страните в Европа е 8617 часа, а множеството страни са в диапазона сред 8000 и 9000 часа.
В България минимум учат първокласниците и второкласниците – надлежно 411 и 429 астрономически часа на година. С по няколкостотин часа изостават от връстниците си в доста европейски страни също нашите възпитаници в 3-и, 4-и, 5-и и 6- клас. Затова и препоръчаните промени засягат тях,
Децата в България имат и най-големите ваканции в Европа - приблизително 91 образователни дни в годината, показват от МОН. Повечето от тях са през лятото. През дейното образователно време те нямат занятия общо 16 образователни дни. Най-дълго са отвън учебното заведение българските възпитаници от 1-и до 3-и клас – общо 108 образователни дни. За тези от 4-и до 6-и клас почивката е общо 94 образователни дни. Учениците от 7-и до 11-и клас пропущат 79 образователни дни.
За съпоставяне приблизително за Европа през образователната 2021-2022 година ваканциите са общо 70 образователни дни, като 20 от тях са разпределени през образователното време. Най-малко почиват учениците в Германия и Дания – надлежно 53 и 56 образователни дни в годината. Под междинното европейско ниво са още 16 страни. Най-близо до България е Румъния с 85 дни без образователни занятия.
При тази обстановка, съчетана с проблеми в образователните стратегии и учебниците, не е изненадващо, че множеството български възпитаници са все по-неподготвени и все по-неконкурентоспособни на своите европейски връстници. Една от аргументите е, че те не съумяват да усвоят и затвърдят образователния материал в учебно заведение – нямат задоволително време за извършения, работа в групи и по планове, а родителите им са принудени да заплащат за частни уроци.
Ето за какво, редом с прегледа на образователното наличие, Министерството на образованието и науката (МОН) създаде няколко разновидността за смяна в броя на образователните дни и продължителността на ваканциите през годината. Те са предоставени на синдикатите и работодателите в системата на междинното обучение. Предстои задълбоченото им разискване. Предложенията не включват спортните учебни заведения, чиято образователна година е с различен график, както и индустриалната процедура на учениците в професионалните паралелки.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ