Министърът на образованието: Системата трябва да се префокусира към мотивиране на учениците за учене, а не към наизустяване
Образователният министър на България Красимир Вълчев не прави драми от резултатите от интернационално изследване PISA, което слага българските възпитаници на последно място. Въпросното изследване е на уменията на възпитаници от 79 страни и райони в три области - четене, естествени науки и математика. В България в проучването са взели участие 6900 възпитаници в 9 клас. PISA изследва не просто знанието за четене и писане, само че и по какъв начин се ползва като умеене - търсене на информация, разкриване на несъгласия.
реклама
" Тази функционална просветеност изисква осмисляне на иформация, свързването й, разбор, по-високо познавателно, аналитично равнище. Боравене с информация. Самият тест е надъхан да мери в по-голяма степен умнията. Но пък и границата е условна. Тези, които са под второ равнище, се приема, че имат базисна, само че нямат функционална просветеност. И това, което най-често се цитира - ние имаме слаби резултати по PISA, само че пък по един различен тест, по който мерим знанията на четвъртокласниците, ориентиран към базисната просветеност, сме на осмо-девето място в Европа. PISA е тест за деветокласниците. Тя е в доста огромна степен настроена към мерене на умения. Нашата система е доста амбициозна във връзка с даването на познания, само че в това време не съумява да трансформира тези познания в умения. Другите системи са в доста по-голяма степен настроени към това да изградят умения. То това е преходът, който вършим. Този преход го обединяват двете думи - компетенстностен метод. Той стартира 2016 година поетапно, към момента не е завършил във връзка с образователните стратегии, занапред се трансформират изпитните обединения, тъй като учениците учат това, за което чакат да ги изпитат. Ако чакат да ги изпитат за наизустяване на информация, ще наизустят информация. А PISA мери нещо напълно друго. Това е най-много да свързваш информация, математическите задания. Математическите задания в модула PISA са доста по-лесни като математически логаритми. Най-често в пети, шести и седми клас, макар че теста е за девети, пробата изисква транслиране на житейска обстановка в математическа задача. Изискват свързване на разнообразни познания и умения. Нещо, което и нашата система прави като преход, само че е належащо време. Може би 2-3 цикъла по три години. Може би 6-9 години, това споделя самата PISA. Една промяна се вижда сред 6 и 9 години. Друг е въпросът дали ние го вършим задоволително дейно ", сподели Вълчев.
" Тези резултати бяха същите и преди три години. Нищо изненадващо, по-скоро имаме постоянни резултати, и като изгладим статистическите съмнения, инцидентните отклонения от междинното, а такива има поради структурата на извадката, поради статистическата неточност, имали сме години с по-слаби резултати. Както предходния път, когато имахме по-високи резултати, не сме си повярвали, че сме във възходяща крива, по този начин и този път не следва да драматизираме ниските резултати, още повече по математика и четене, където са по-ниски в границите на статистически незначимото. По-големият проблем е с естествените науки. Това, което вършим, и което би трябвало да вършим по ефективно и бързо, е да въведем компетентностния метод. Той минава през образователните стратегии, през изпитните формати, през методите на преподаване. Учителят би трябвало да има повече време да затвърждава познания, да кара учениците да дискутират, да проучват. В по-голяма степен системата би трябвало да се префокусира върху обосноваване на учениците за учене, а не върху наизустяване на енциклопедични познания. Проблемът при обичайните системи, каквато е нашата, е, че ученикът може да научи едни познания, само че в случай че не се трансформират в умения, има възможност да ги не помни и нищо да не му остане. Айнщайн е споделил, в случай че мога да го преразказвам, че образованието е това, което остава откакто забравим всичко, което сме научили в учебно заведение. Това са в действителност проблемите. Всеки един от нас учи доста повече отвън учебно заведение през целия си живот ", съобщи още Вълчев.
" Търсим нововъведения, учители, които да стимулират децата да учат. Следващото проучване на PISA през 2021 година също не чакаме по-добри резултати. Изисква се време. Все по-голям интерес има към учителската специалност ", сподели още той.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести
реклама
" Тази функционална просветеност изисква осмисляне на иформация, свързването й, разбор, по-високо познавателно, аналитично равнище. Боравене с информация. Самият тест е надъхан да мери в по-голяма степен умнията. Но пък и границата е условна. Тези, които са под второ равнище, се приема, че имат базисна, само че нямат функционална просветеност. И това, което най-често се цитира - ние имаме слаби резултати по PISA, само че пък по един различен тест, по който мерим знанията на четвъртокласниците, ориентиран към базисната просветеност, сме на осмо-девето място в Европа. PISA е тест за деветокласниците. Тя е в доста огромна степен настроена към мерене на умения. Нашата система е доста амбициозна във връзка с даването на познания, само че в това време не съумява да трансформира тези познания в умения. Другите системи са в доста по-голяма степен настроени към това да изградят умения. То това е преходът, който вършим. Този преход го обединяват двете думи - компетенстностен метод. Той стартира 2016 година поетапно, към момента не е завършил във връзка с образователните стратегии, занапред се трансформират изпитните обединения, тъй като учениците учат това, за което чакат да ги изпитат. Ако чакат да ги изпитат за наизустяване на информация, ще наизустят информация. А PISA мери нещо напълно друго. Това е най-много да свързваш информация, математическите задания. Математическите задания в модула PISA са доста по-лесни като математически логаритми. Най-често в пети, шести и седми клас, макар че теста е за девети, пробата изисква транслиране на житейска обстановка в математическа задача. Изискват свързване на разнообразни познания и умения. Нещо, което и нашата система прави като преход, само че е належащо време. Може би 2-3 цикъла по три години. Може би 6-9 години, това споделя самата PISA. Една промяна се вижда сред 6 и 9 години. Друг е въпросът дали ние го вършим задоволително дейно ", сподели Вълчев.
" Тези резултати бяха същите и преди три години. Нищо изненадващо, по-скоро имаме постоянни резултати, и като изгладим статистическите съмнения, инцидентните отклонения от междинното, а такива има поради структурата на извадката, поради статистическата неточност, имали сме години с по-слаби резултати. Както предходния път, когато имахме по-високи резултати, не сме си повярвали, че сме във възходяща крива, по този начин и този път не следва да драматизираме ниските резултати, още повече по математика и четене, където са по-ниски в границите на статистически незначимото. По-големият проблем е с естествените науки. Това, което вършим, и което би трябвало да вършим по ефективно и бързо, е да въведем компетентностния метод. Той минава през образователните стратегии, през изпитните формати, през методите на преподаване. Учителят би трябвало да има повече време да затвърждава познания, да кара учениците да дискутират, да проучват. В по-голяма степен системата би трябвало да се префокусира върху обосноваване на учениците за учене, а не върху наизустяване на енциклопедични познания. Проблемът при обичайните системи, каквато е нашата, е, че ученикът може да научи едни познания, само че в случай че не се трансформират в умения, има възможност да ги не помни и нищо да не му остане. Айнщайн е споделил, в случай че мога да го преразказвам, че образованието е това, което остава откакто забравим всичко, което сме научили в учебно заведение. Това са в действителност проблемите. Всеки един от нас учи доста повече отвън учебно заведение през целия си живот ", съобщи още Вълчев.
" Търсим нововъведения, учители, които да стимулират децата да учат. Следващото проучване на PISA през 2021 година също не чакаме по-добри резултати. Изисква се време. Все по-голям интерес има към учителската специалност ", сподели още той.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
