Образователните промени отново остават в режим на изчакване. Дълго обсъжданите

„ Образователните промени още веднъж остават в режим на изчакване. Дълго обсъжданите хрумвания за актуализиране на Закона за предучилищното и учебното обучение, за промени в образователните стратегии и проекти, за по-ясни правила по отношение на потреблението на мобилни устройства в учебно заведение, както и за по-съвременни механизми за оценяване, стимулиране и санкциониране на учениците, към този момент няма да бъдат осъществени, а нагледно казано – влязоха в шкафчето на изчакване. “

Това разяснява ръководителят на Съюза на ръководителите в системата на националната култура на България Диян Стаматов във, допълвайки:

„ През последните месеци, извънредно ентузиазирано и доста съобразително, целият екип на просветителните институции бе зает в провеждането на голям брой срещи с разнообразни експерти, учители, шефове и родители. Бяха обсъждани разнообразни разновидности за промени и тактики, с цел да се стигне до един вид, който е относително консенсусен и дава отговор на потребностите на всички страни. Но и този прогрес се препъна около общата национална проблематика, която изисква да се слагат на пауза доста от тези хрумвания и начинания.

Към тях се прибавят и дълго обсъжданите промени за олекотяване на образователното наличие, за по-добра цифровизация на образованието, за въвеждане и развиване на добродетели, както и тематиките, свързани с религията. И те просто няма да се случат в този момент. Ще изчакат – както изчакват и доста други значими промени в страната ни.
Това не значи, че тематиките са изгубили своята значителност – в противен случай. Те просто отстъпиха място на по-глобални провокации, а образованието още веднъж остана в периферията на публичния и политическия дневен ред. Така системата продължава да се движи по познатия, отъпкан път, с вярата, че стабилността ще компенсира неналичието на навременни и смели решения.

Отново ще стартираме да чуваме, че образованието е „ приоритет “. Това ще се повтаря постоянно и упорито, тъй като звучи добре и основава чувство за ангажираност. Но както ясно се вижда, този приоритет остава главно на думи. Реалността търпеливо се придвижва върху плещите на учителите и шефовете, които всекидневно компенсират неналичието на ясна, поредна и дълготрайна политика.

Най-потърпевши от това отсрочване остават учениците. Днешното младо, цифрово потомство живее в радикално друг свят – бърз, динамичен и софтуерен. В този подтекст всяко закъснение в решенията, всяко съмнение и всяка пропусната опция имат действителна цена. За тях времето не чака, а образованието не може да си разреши да изостава.

Въпреки всичко, вярата за по-качествено и модерно обучение остава. Тя обаче изисква освен самообладание, а ясна визия, поредност и храброст за действителни дейности – в този момент. “

Присъединете се към нашия 

Слави към Мирчев: Ние, чалгарите, сме като котките – имаме по 9 живота