Образователни експерти разработиха нови учебни програми за изучаването в училищата

Образователни специалисти създадоха нови образователни стратегии за проучването в учебните заведения на майчин език. Учени от Пловдив се включиха в екипите, които са съставили проектите по турски и арменски езици. Проектите са качени на интернет страницата на просветното министерство и до 27-и октомври се одобряват оферти по тях.

Пловдив

Възможността представителите на другите етноси да учат майчиния си език съществува у нас от 1991-а година.Така в българската просветителна система, само че единствено като избираеми предмети, попадат турският, арменският, ромският език и иврит.
Д-р Харун Бекир, учител по турски език в Пловдивския университет: " Изучаването на майчин език по никакъв метод не попречва и не затруднява усвояването на книжовния български език. Напратов – дава опция за по-доброто асимилиране, чрез майчиния си език. С възможното приемане на новите образователни стратегии следва, надяваме се, и издаването на нови учебници, съобразени с новите образователни стратегии. "
Според статистиката обаче през предходната година едвам към 7000 деца от турски генезис са изучавали майчиния си език, което в пъти по-малко от действителния брой на учениците в страната. Причините са сложни – от липса на информация измежду родителите, до невъзможността на шефовете да обезпечат този развой поради неналичието на фрагменти.
Д-р Харун Бекир, учител по турски език в Пловдивския университет: " На наставнически срещи да се изясни, че има такава опция за проучването на майчин език. Съответно родителите да заявят това предпочитание. Ръководството на учебното заведение да обясни какъв е процесът, каква е опцията и надлежно изгодите от проучването на този език. " Манник Шамлъян, учител по арменски език в Арменското учебно заведение в Пловдив: " Родителите като цяло се преценяват с решенията на министерството. Това, което им е препоръчано като опция, това избират.
В арменското учебно заведение в Пловдив майчиният език е относително добре застъпен в образователната стратегия, само че единствено до четвърти клас. Спецификата на този език го прави по-труден за асимилиране. Азбуката да вземем за пример се състои от 38 букви, а словоредът е извърнат.
Манник Шамлъян, учител по арменски език в Арменското учебно заведение в Пловдив: " Освен това е независима езикова група, няма аналог с други езици и по тази причина децета се затрудняват да го учат, изключително писмения арменски. Езикът тъй като не се приказва в фамилиите, макар че фамилиите са арменци, и децата разчитат на познания единствено в учебно заведение, което не е задоволително. "
Самуел е в трети клас. Освен български, учи британски, съветски и арменски език.
Самуел, възпитаник в Арменското учебно заведение в Пловдив: " При арменският в писмеността има по две букви и те са един тон, да вземем за пример " пен " и " пюр " – те и двете се четат като " п ". И от време на време е мъчно да се разбере с кое " п " се написа някоя дума. "
Според експертите един от главните проблеми пред образованието по майчин език е неналичието на учебници и образователни пособия. За първи път едвам от тази година в аремнското учебно заведение се употребява особено основано за образователната стратегия пособие по арменски език. Досега учителите сами са приспособили учебници от Армения.
Д-р Харун Бекир, учител по турски език в Пловдивския университет: " Издателствата нямат интерес да сформират учебници и планове на учебници, тъй като техният брой е доста дребен. "
Новите образователни стратегии са създадени за съответния клас или за следващата образователна година, в която се учи предметът. Така, в случай че дете стартира чак в шести клас уроци по майчиния си език, то учителят ще работи по програмата за първи.