Проф. Владимир Атанасов: Обучението в е-среда е с по-нисък коефициент на полезност и качество
Образователната система се оправи с прекосяването към обучение онлайн, само че образованието в електронна среда е с по-нисък коефициент на качество и полза. Резултатите от последните две образователни години за обществото ще се видят след пет или 10 години. Не бих желал да синтезирам по този метод, само че всички се питаме дали не е доста рисковано да поверим здравето и живота си на доктор, приключил през 2021 година, споделя в изявление за Mediapool проф. Владимир Атанасов. Той е учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски " и с ползи в региона на литературната история и рецензия, медиите, методиката на литературата. Преди ден публично беше показан сборникът " Образование и медии ", оповестен в негова чест през 2020 година Авторите в сборника са измежду най-авторитетните модерни академични преподаватели, публицисти и обществени персони.
Проф. Атанасов е министър на образованието в интервала 2001 - 2003 година, а по-късно и дипломат на България в Словения.
Проф. Атанасов, функционалната неначетеност се трансформира във все по-голям проблем на българското общество. И интернационалните проучвания като PISA, и резултатите от наложителната матура по български език и литература демонстрират, че учениците мъчно се оправят с разбирането на текст, извличането на информация от него. Какви съгласно вас са аргументите за тази неначетеност? Само методите на преподаване и изпитване ли са " отговорни "?
Преди всичко бих желал да направя едно конкретизиране: PISA™ е търговски марки на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), а България не е член на тази организация. Отделен член е ЕК. Какво ни пречи да се присъединим пълноправно към организацията, е известно: корупция и бюрократични пречки. От друга страна, България е приела и взе участие в Програмата за интернационално оценяване на учениците, известно като PISA, тъй като е най-изчерпателната и строга интернационална оценка на резултатите от образованието на 15-годишни учениците. Последното изследване е от 2018 година То ни отрежда 420 т. " Четене ", 436 " Математика " и 424 " Природни науки " (ср. 427 т.). Това прави резултата незадоволителен – българските възпитаници са под сериозния предел за четивна просветеност – 41.5%, отсам и казусът с функционалната неначетеност. На първите места е Китай и китайските градове и територии с необикновен статут, следвани от Естония, Канада, Финландия, Ирландия и Корея. В " нашата " част на " ранг-листата " са Румъния, Кипър, Молдова, Мексико, Йордания.
Резултатите от PISA демонстрират качеството и съпоставимостта на резултатите от образованието, реализирани в целия свят и дават опция на преподавателите и политиците да се учат от политиките и практиките, прилагани в други страни.
Проф. Атанасов е министър на образованието в интервала 2001 - 2003 година, а по-късно и дипломат на България в Словения.
Проф. Атанасов, функционалната неначетеност се трансформира във все по-голям проблем на българското общество. И интернационалните проучвания като PISA, и резултатите от наложителната матура по български език и литература демонстрират, че учениците мъчно се оправят с разбирането на текст, извличането на информация от него. Какви съгласно вас са аргументите за тази неначетеност? Само методите на преподаване и изпитване ли са " отговорни "?
Преди всичко бих желал да направя едно конкретизиране: PISA™ е търговски марки на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), а България не е член на тази организация. Отделен член е ЕК. Какво ни пречи да се присъединим пълноправно към организацията, е известно: корупция и бюрократични пречки. От друга страна, България е приела и взе участие в Програмата за интернационално оценяване на учениците, известно като PISA, тъй като е най-изчерпателната и строга интернационална оценка на резултатите от образованието на 15-годишни учениците. Последното изследване е от 2018 година То ни отрежда 420 т. " Четене ", 436 " Математика " и 424 " Природни науки " (ср. 427 т.). Това прави резултата незадоволителен – българските възпитаници са под сериозния предел за четивна просветеност – 41.5%, отсам и казусът с функционалната неначетеност. На първите места е Китай и китайските градове и територии с необикновен статут, следвани от Естония, Канада, Финландия, Ирландия и Корея. В " нашата " част на " ранг-листата " са Румъния, Кипър, Молдова, Мексико, Йордания.
Резултатите от PISA демонстрират качеството и съпоставимостта на резултатите от образованието, реализирани в целия свят и дават опция на преподавателите и политиците да се учат от политиките и практиките, прилагани в други страни.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ