PISA 2018: Училище за вчера
" Образованието за бъдещето не е единствено да се преподава на учениците, а и да им се помогнете да развият благонадежден компас, с който да се ориентират в един все по-сложен, двузначен и променлив свят ", отбелязва анализът на PISA
[Shutterstock] Функционалната просветеност на българските възпитаници в последното интернационално проучване PISA е обезпокоително ниска, само че не и непредвидена.Инерцията в просветителната система е сериозна спънка пред закъснелия опит моделът да се промени от заучаване към сериозно мислене.Ако учебното обучение не се реформира бързо, ниските резултати ще имат висока социално-икономическа цена още в идващите години. Част от тематиката PISA 2018: Пак двойка
Високата цена на ниските просветителни достижения
Подобряването на българското учебно заведение може да има голям резултат върху българското богатство
Има един къс отговор на екзистенциалния за българите въпрос " по кое време ще се оправим ": когато дадем късмет за това. Въпросът е дали сме наясно в какво ни е шансът при релативно ясните изходни параметри – най-бедната страна в Европейски Съюз, най-засегната демографски, с пренебрежими суровинни запаси и дребен пазар. Като прибавим и оценката от последното интернационално проучване PISA на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) – най-слабото учебно обучение в Европейски Съюз, с влошени индикатори за функционална просветеност – ето ви формула за социално-икономическа бомба с часовников механизъм.
Преглед на оригинала Как се движат българските резултати на PISA през годините
Автор: Капитал [ОИСР/PISA]
В реалност на всички места хората са най-ценният капитал, а през този век - изключително. И в случай че до наскоро това в България се възприемаше като факсимиле, през днешния ден дефицитът на квалифицирани фрагменти и хора с умения на трудовия пазар към този момент е действителен проблем за стопанската система и бизнеса. Успелите страни са такива точно тъй като влагат целеустремено в развиване на човешкия запас. А опитът демонстрира, че когато става въпрос за учебен модел, преди всичко са задачите, които той си слага, и по-късно са парите, които се влагат.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " В PISA се сравняваш с това накъде върви образованието в голяма част от света. На този декор не просто би трябвало да напредваш, а с цел да се движиш нагоре по тези скали, би трябвало да напредваш по-бързо от света. Данните сочат, че като цяло ние сме стагнирали. През тези години не сме създали сериозен пробив. " Така шефът на стратегия " Образователни политики " на " Отворено общество " Боян Захариев обобщава българските резултати в последното издание на PISA.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал [ОИСР/PISA] Смаляване
Изследването се организира на всеки три години измежду 15-годишните възпитаници в страните - членки на организацията и още няколко десетки страни - общо 79 през 2018 година Неговата специфичност е, че тества функционалната им просветеност по четене, математика и естествени науки, т.е. дали схващат това, което четат и научават, демонстрират ли сериозно мислене и в положение ли са да свържат наученото с действителни обстановки от живота. Данните от последната PISA демонстрират, че стабилно ниските резултати на българските възпитаници са се снижили още и по трите посоки.
" През 2018 година питахме 15-годишните също какво мислят за живота и бъдещето си и дали имат вяра, че са способни на достижения - това е изключително значимо, тъй като на тази възраст учениците са в основна преходна фаза на физическото и прочувственото си развиване ", показват създателите на разбора. По отношение на обхванатите в проучването страни прибавят: " Качеството на техните учебни заведения през днешния ден ще зареди силата на техните стопански системи на следващия ден "
PISA демонстрира високо равнище на функционална неначетеност в България
Увеличаване
PISA демонстрира високо равнище на функционална неначетеност в България
Преглед на оригинала Автор: Капитал [ОИСР/PISA] Смаляване
В ера, в която всяко дете израства с модерните технологии, а разнопосочна информация по всички въпроси има на клик разстояние, образованието не може да си разреши да остане в границите на механичното заучаване от XIX и XX век. Поради закъснели минимум с десетилетие промени точно това продължава да е моделът в огромната част от българските учебни заведения. " Образованието за бъдещето не е единствено да се преподава на учениците, а и да им се помогнете да развият благонадежден компас, с който да се ориентират в един все по-сложен, двузначен и променлив свят ", отбелязва анализът на PISA.
По-голямата картина
Според Траян Траянов, изпълнителен шеф на програмата за подготовка на учители " Заедно в час ", няма нищо изненадващо в най-новите резултати. " В проучването са взели участие 15-годишни, основно 9-и клас. Това значи, че те са почнали учебно заведение през 2009 година Представете си обстановката на един възпитаник в българско учебно заведение оттогава до 2018 година В основните години на тези възпитаници те са били в просветителната система, когато тя е била най-недофинансирана и най-оставена на самотек ", счита той.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал [ОИСР/PISA] Смаляване
Другият мъчителен детайл, уловен от PISA, е, че както и през 2015 година българското обучение продължава да не е фактор за снижаването на обществените неравенства, като разликата сред учениците с по-висок социално-икономически статус и тези, които живеят в беднотия, остават високи. Например учениците от малцинствените групи, които не приказват български у дома, изостават със 100 точки по отношение на останалите на теста по четене. Къде си роден и в какво семейство е фактор в образованието на всички места, само че в България има изключително детерминиращ резултат, който учебното заведение не съумява да компенсира.
Реформата на МОН
На конференция след оповестяването на резултатите от PISA министърът на образованието Красимир Вълчев разгласи, че те не могат да бъдат препоръка за към този момент почналата промяна, защото резултатите от нея ще се видят по-късно. Опит за рефокусирането на модела беше изработен с влезлия в действие през есента на 2016 година Закон за предучилищното и учебното обучение (ЗПУО), чиято цел е да сложи придобиването на умения в центъра на просветителния развой. Учениците, минали PISA през 2018 година, са учили по старите стратегии, а не по новите, които съгласно Вълчев са основани на компетентностния метод, а не просто на заучаването на познания, както е било до момента. Траянов удостоверява, че резултатът от политиките в закона от 2016 година ще се усети най-рано през 2021 и до 2027 година, защото опитът на други страни демонстрира, че промени след PISA имат резултат в границите на два или три цикъла на проучването.
Министърът сподели също, че ведомството му подхваща стъпки, тъй че " всеки преподавател да се почувства по-свободен, само че и по-отговорен за резултатите ". Той удостовери, че нарастването на заплатите на учителите още не е донесло упования резултат, само че че политическото решение за поддържането им на ниво 120% от междинната за страната е значимо и за привличането на бъдещи педагози. Вълчев даде обещание от следващата година българските изпитни формати да се приближат до тези на PISA и да тестват и умения и сериозно мислене. До този миг външно оценяване след 4-и, 7-и и 10-и клас, както и зрелостните изпити не престават да са върху заучени познания макар оповестения преди три години завой в просветителния метод. Красимир Вълчев, министър на образованието
Фотограф: Капитал [ОИСР/PISA] Какво споделя министърът по тематиката?
" Промените, които вършим в системата, бяха обвързани с измененията в Закона за предучилищното и учебното обучение. В този закон беше регламентиран компетентностния метод. Системата е настроена да дава познание. Очевидно казусът на българската система на обучение е да трансформира знанието в умеене. "
" Няма детайл или сегмент на системата, който последните години да не претърпя промяна. Всички образователни стратегии бяха заменени. Изпитните формати ще бъдат изменени. Образователната конструкция беше изменена. Но това единствено по себе си беше незадоволително. Основното, което би трябвало да се случи е това рефокусиране от познания към компетентности. Няма друга промяна с изключение на тази, която можем да предложим и която можем да измислим. Всички детайли са значими. Важна е подготовката на учителите във висшите учебни заведения. Важна е последващата им подготовка. Важно е да насърчаваме новаторските способи на преподаване. Повечето от тези неща минават през ефикасното въвеждане на компетентностния метод. От тези две думи ние обобщаваме цялата смяна, която би трябвало да се случи - преходът от система от 20-ти век в система от 21-ви век. Всички европейски страни повече или по-малко са приели този метод. При нас той закъсня с сред 5 и 10 години. "
" Това не значи, че на процедура сме го приложили. На процедура учителите би трябвало да трансформират методите си на преподаване, да имат задоволително време да упражняват, да накарат учениците да дискутират, да свържат познания и умеене. Много повече интензивно учене, доста по-малко пасивно учене. Това е смяната, която сега се случва. Изследванията на PISA демонстрират, че една такава смяна създава резултат след два или три цикъла. Честно казано не чакаме и идващите резултати да са положителни. "
" Ако би трябвало да обобщя, всичко което сме почнали, би трябвало да го вършим по-бързо, повече, по-ефективно. Трябва да успеем да накараме системата, която е една машина с доста колела, това нещо да се случи по-бързо. Затова и приканих за повече старания, пробвах се да им обясня логиката на главните политики. Година и половина водим тези диалози с районните ръководства. Те са основни в тази смяна. Ако те не транслират смяната. Ние ще си приказваме едно, надолу ще се случва друго. Ако не я създадем тази смяна, ще изглеждаме още по-неадекватни... и отвън времето. "
И този министър като предшествениците си изяснява ниските резултати с каузи на " учениците, в чиито фамилии липсва отношение към образованието, а майчиният език не е български, което прави по-тежка задачата на просветителната система ". Доколкото фокусът на последното издание на PISA е върху четенето с схващане, както през 2009 година, данните демонстрират леко възстановяване на общото показване по този индикатор за миналите 10 години. Според шефа на Института за проучвания в образованието Асенка Христова обаче разликата се дължи на това, че резултатите на учениците, идващи от най-горния социално-икономически сегмент, се утежняват, до момента в който тези на най-ниския си остават непроменени.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал [ОИСР/PISA] Смаляване
Боян Захариев от " Отворено общество " показва като причина за забавената промяна и дългогодишния погрешен фокус на учебното обучение върху усъвършенстване на финансирането вместо върху смяната на наличието и битка с неравенството: " В един миг съгласно мен се прекали за сметка на други по-важни неща. През 2007 година закрихме за една година 700 учебни заведения от към 3000 и нещо. Аз не бих го повторил това по този коренен метод, с такава финансова преса. "
Ще се разклати ли системата
Според Траянов повишението на заплатите и " писаните " промени са нужни, само че незадоволителни условия за същинска смяна. " В последна сметка учителят би трябвало да приложи компетентностния модел и да го вкара в преподаването. За да направи тези неща, той би трябвало да промени свои настройки и държания, вкоренени до някаква степен ", споделя той и дава образец с Полша и Естония, чиито просветителни системи са били близки до българската, преди да подхващат съществени промени след неприятни данни в PISA.Траян Траянов, изпълнителен шеф на фондация " Заедно в час "
" Ако желаеме да имаме прогрес в резултатите на възпитаници, желаеме те да усвояват уменията на XXI век, ние тогава би трябвало да сме сигурни, че учителите имат уменията на XXI век. Какво вършим, с цел да сме сигурни, че учителите имат уменията на XXI век? И до ден сегашен имам наблюдения от наши участници, които, посещавайки квалификационни стратегии в университета, отиват там, с цел да им чете някой лекция от тетрадка. "
Мнението на Наталия Митева, шеф на просветителната стратегия на фондацията " Америка за България " е, че класическият модел на българското обучение включва учители, които, един път подготвени, влизат в класната стая и повече не обновяват уменията си и не разменят опит с други учители. Тази изолираност основава пасивност и прави по-трудно навлизането на нововъведения измежду учителите, чиято работа е подчинена и на нормативните ограничавания. Боян Захариев добавя, че едвам от тази година е почнал да се улеснява обменът на познания и нововъведения сред учителите, само че съгласно него поради правилото " парите следват ученика " учебните заведения са влезнали в мощна конкуренция и може да се окажат консервативни към сходен продан.
Още по-големи са неяснотите по какъв начин ще бъде измерен действителният резултат от влязлата в действие преди три години промяна върху качеството на учебното обучение. По думите на Наталия Митева министерството мери повече броя на учениците и учителите, обхванати от дадена стратегия или цикъл на оценяване, в сравнение с качествените резултати от тях. Дори Вълчев се оплака от проблем с меренето от инспекциите на районните ръководства след публикуването на резултатите от PISA.Нели Колева, шеф на отдел " Публични партньорства " в " Заедно в час "
" Не е достижение, когато едни възпитаници, които вървят на частни уроци по половината изучавани предмети в гимназиален стадий, стигнат до университета. Постижение е, когато възпитаници, които разчитат единствено и само на учебното заведение, минават в по-горен учебен стадий. Това също е една диференциация, която би трябвало да се направи. Позитивен аспект на тази PISA е, че тя обгръща по-голям % възпитаници от непривилегировани общности по отношение на предходната. "
Другият изтъкван от просветителните специалисти систематичен проблем е настройката " да се фокусираме върху надарените деца ", която подхранва неравенствата и така наречен просветителна беднотия. " Водещите просветителни системи не работят по този метод. Те просто не пропущат дете ", споделя Траян Траянов от " Заедно в час ".
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал [ОИСР/PISA] Смаляване
Според Боян Захариев от " Отворено общество " огромният пропуск на сегашната промяна е оправянето тъкмо с тази елитарна настройка и отражението й в системата. " Едната прекаленост са профилираните гимназии от всевъзможен тип, а в другата имаме профилирани професионални учебни заведения, които са доста зле. Те са сегрегирани даже когато не са единствено за ромски възпитаници с доста ниски достижения, а за всевъзможни възпитаници с доста ниски достижения. В доста от тях не си взимат и матурите ", споделя той. Според Траянов " колкото по-дълъг е интервалът на обща просветителна подготовка, толкоз са по-високи резултатите и толкоз по-малка е в действителност тази бездна сред достиженията на учениците от невисок социално-икономически статус и възпитаници от по-привилегировани фамилии ". И още веднъж дава образец с Полша и Естония, където профилирането на учениците е чак след 9-и клас.Боян Захариев, програмен шеф на стратегия " Образователни политики " в " Отворено общество "
" Ние би трябвало да продължим с работата по обезпечаването на равни шансове на учениците и в един миг да реформираме тази елитарна система, което не беше направено в новия закон. Много други неща бяха направени, това не. Според мен това е евентуален мотор за някакво по-рязко дръпване напред, тъй като имаме цели учебни заведения, където няма възпитаници, способни да решат по-трудна задача по математика или да се оправят с по-креативен теоретичен проблем. "
Засега не е ясно до каква степен и тази поредна промяна ще разклати закостенялата и наследена от предишния век система на учебното обучение и до каква степен ще бъде действително възприета от учителите. Но въпреки всичко е крачка в вярната посока. Проблемът е, че е доста закъсняла, а обстановката не разрешава още време за губене.
[Shutterstock] Функционалната просветеност на българските възпитаници в последното интернационално проучване PISA е обезпокоително ниска, само че не и непредвидена.Инерцията в просветителната система е сериозна спънка пред закъснелия опит моделът да се промени от заучаване към сериозно мислене.Ако учебното обучение не се реформира бързо, ниските резултати ще имат висока социално-икономическа цена още в идващите години. Част от тематиката PISA 2018: Пак двойка
Високата цена на ниските просветителни достижения
Подобряването на българското учебно заведение може да има голям резултат върху българското богатство
Има един къс отговор на екзистенциалния за българите въпрос " по кое време ще се оправим ": когато дадем късмет за това. Въпросът е дали сме наясно в какво ни е шансът при релативно ясните изходни параметри – най-бедната страна в Европейски Съюз, най-засегната демографски, с пренебрежими суровинни запаси и дребен пазар. Като прибавим и оценката от последното интернационално проучване PISA на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) – най-слабото учебно обучение в Европейски Съюз, с влошени индикатори за функционална просветеност – ето ви формула за социално-икономическа бомба с часовников механизъм.
Преглед на оригинала Как се движат българските резултати на PISA през годините
Автор: Капитал [ОИСР/PISA]
В реалност на всички места хората са най-ценният капитал, а през този век - изключително. И в случай че до наскоро това в България се възприемаше като факсимиле, през днешния ден дефицитът на квалифицирани фрагменти и хора с умения на трудовия пазар към този момент е действителен проблем за стопанската система и бизнеса. Успелите страни са такива точно тъй като влагат целеустремено в развиване на човешкия запас. А опитът демонстрира, че когато става въпрос за учебен модел, преди всичко са задачите, които той си слага, и по-късно са парите, които се влагат.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " В PISA се сравняваш с това накъде върви образованието в голяма част от света. На този декор не просто би трябвало да напредваш, а с цел да се движиш нагоре по тези скали, би трябвало да напредваш по-бързо от света. Данните сочат, че като цяло ние сме стагнирали. През тези години не сме създали сериозен пробив. " Така шефът на стратегия " Образователни политики " на " Отворено общество " Боян Захариев обобщава българските резултати в последното издание на PISA.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал [ОИСР/PISA] Смаляване
Изследването се организира на всеки три години измежду 15-годишните възпитаници в страните - членки на организацията и още няколко десетки страни - общо 79 през 2018 година Неговата специфичност е, че тества функционалната им просветеност по четене, математика и естествени науки, т.е. дали схващат това, което четат и научават, демонстрират ли сериозно мислене и в положение ли са да свържат наученото с действителни обстановки от живота. Данните от последната PISA демонстрират, че стабилно ниските резултати на българските възпитаници са се снижили още и по трите посоки.
" През 2018 година питахме 15-годишните също какво мислят за живота и бъдещето си и дали имат вяра, че са способни на достижения - това е изключително значимо, тъй като на тази възраст учениците са в основна преходна фаза на физическото и прочувственото си развиване ", показват създателите на разбора. По отношение на обхванатите в проучването страни прибавят: " Качеството на техните учебни заведения през днешния ден ще зареди силата на техните стопански системи на следващия ден "
PISA демонстрира високо равнище на функционална неначетеност в България
Увеличаване
PISA демонстрира високо равнище на функционална неначетеност в България
Преглед на оригинала Автор: Капитал [ОИСР/PISA] Смаляване
В ера, в която всяко дете израства с модерните технологии, а разнопосочна информация по всички въпроси има на клик разстояние, образованието не може да си разреши да остане в границите на механичното заучаване от XIX и XX век. Поради закъснели минимум с десетилетие промени точно това продължава да е моделът в огромната част от българските учебни заведения. " Образованието за бъдещето не е единствено да се преподава на учениците, а и да им се помогнете да развият благонадежден компас, с който да се ориентират в един все по-сложен, двузначен и променлив свят ", отбелязва анализът на PISA.
По-голямата картина
Според Траян Траянов, изпълнителен шеф на програмата за подготовка на учители " Заедно в час ", няма нищо изненадващо в най-новите резултати. " В проучването са взели участие 15-годишни, основно 9-и клас. Това значи, че те са почнали учебно заведение през 2009 година Представете си обстановката на един възпитаник в българско учебно заведение оттогава до 2018 година В основните години на тези възпитаници те са били в просветителната система, когато тя е била най-недофинансирана и най-оставена на самотек ", счита той.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал [ОИСР/PISA] Смаляване
Другият мъчителен детайл, уловен от PISA, е, че както и през 2015 година българското обучение продължава да не е фактор за снижаването на обществените неравенства, като разликата сред учениците с по-висок социално-икономически статус и тези, които живеят в беднотия, остават високи. Например учениците от малцинствените групи, които не приказват български у дома, изостават със 100 точки по отношение на останалите на теста по четене. Къде си роден и в какво семейство е фактор в образованието на всички места, само че в България има изключително детерминиращ резултат, който учебното заведение не съумява да компенсира.
Реформата на МОН
На конференция след оповестяването на резултатите от PISA министърът на образованието Красимир Вълчев разгласи, че те не могат да бъдат препоръка за към този момент почналата промяна, защото резултатите от нея ще се видят по-късно. Опит за рефокусирането на модела беше изработен с влезлия в действие през есента на 2016 година Закон за предучилищното и учебното обучение (ЗПУО), чиято цел е да сложи придобиването на умения в центъра на просветителния развой. Учениците, минали PISA през 2018 година, са учили по старите стратегии, а не по новите, които съгласно Вълчев са основани на компетентностния метод, а не просто на заучаването на познания, както е било до момента. Траянов удостоверява, че резултатът от политиките в закона от 2016 година ще се усети най-рано през 2021 и до 2027 година, защото опитът на други страни демонстрира, че промени след PISA имат резултат в границите на два или три цикъла на проучването.
Министърът сподели също, че ведомството му подхваща стъпки, тъй че " всеки преподавател да се почувства по-свободен, само че и по-отговорен за резултатите ". Той удостовери, че нарастването на заплатите на учителите още не е донесло упования резултат, само че че политическото решение за поддържането им на ниво 120% от междинната за страната е значимо и за привличането на бъдещи педагози. Вълчев даде обещание от следващата година българските изпитни формати да се приближат до тези на PISA и да тестват и умения и сериозно мислене. До този миг външно оценяване след 4-и, 7-и и 10-и клас, както и зрелостните изпити не престават да са върху заучени познания макар оповестения преди три години завой в просветителния метод. Красимир Вълчев, министър на образованието
Фотограф: Капитал [ОИСР/PISA] Какво споделя министърът по тематиката?
" Промените, които вършим в системата, бяха обвързани с измененията в Закона за предучилищното и учебното обучение. В този закон беше регламентиран компетентностния метод. Системата е настроена да дава познание. Очевидно казусът на българската система на обучение е да трансформира знанието в умеене. "
" Няма детайл или сегмент на системата, който последните години да не претърпя промяна. Всички образователни стратегии бяха заменени. Изпитните формати ще бъдат изменени. Образователната конструкция беше изменена. Но това единствено по себе си беше незадоволително. Основното, което би трябвало да се случи е това рефокусиране от познания към компетентности. Няма друга промяна с изключение на тази, която можем да предложим и която можем да измислим. Всички детайли са значими. Важна е подготовката на учителите във висшите учебни заведения. Важна е последващата им подготовка. Важно е да насърчаваме новаторските способи на преподаване. Повечето от тези неща минават през ефикасното въвеждане на компетентностния метод. От тези две думи ние обобщаваме цялата смяна, която би трябвало да се случи - преходът от система от 20-ти век в система от 21-ви век. Всички европейски страни повече или по-малко са приели този метод. При нас той закъсня с сред 5 и 10 години. "
" Това не значи, че на процедура сме го приложили. На процедура учителите би трябвало да трансформират методите си на преподаване, да имат задоволително време да упражняват, да накарат учениците да дискутират, да свържат познания и умеене. Много повече интензивно учене, доста по-малко пасивно учене. Това е смяната, която сега се случва. Изследванията на PISA демонстрират, че една такава смяна създава резултат след два или три цикъла. Честно казано не чакаме и идващите резултати да са положителни. "
" Ако би трябвало да обобщя, всичко което сме почнали, би трябвало да го вършим по-бързо, повече, по-ефективно. Трябва да успеем да накараме системата, която е една машина с доста колела, това нещо да се случи по-бързо. Затова и приканих за повече старания, пробвах се да им обясня логиката на главните политики. Година и половина водим тези диалози с районните ръководства. Те са основни в тази смяна. Ако те не транслират смяната. Ние ще си приказваме едно, надолу ще се случва друго. Ако не я създадем тази смяна, ще изглеждаме още по-неадекватни... и отвън времето. "
И този министър като предшествениците си изяснява ниските резултати с каузи на " учениците, в чиито фамилии липсва отношение към образованието, а майчиният език не е български, което прави по-тежка задачата на просветителната система ". Доколкото фокусът на последното издание на PISA е върху четенето с схващане, както през 2009 година, данните демонстрират леко възстановяване на общото показване по този индикатор за миналите 10 години. Според шефа на Института за проучвания в образованието Асенка Христова обаче разликата се дължи на това, че резултатите на учениците, идващи от най-горния социално-икономически сегмент, се утежняват, до момента в който тези на най-ниския си остават непроменени.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал [ОИСР/PISA] Смаляване
Боян Захариев от " Отворено общество " показва като причина за забавената промяна и дългогодишния погрешен фокус на учебното обучение върху усъвършенстване на финансирането вместо върху смяната на наличието и битка с неравенството: " В един миг съгласно мен се прекали за сметка на други по-важни неща. През 2007 година закрихме за една година 700 учебни заведения от към 3000 и нещо. Аз не бих го повторил това по този коренен метод, с такава финансова преса. "
Ще се разклати ли системата
Според Траянов повишението на заплатите и " писаните " промени са нужни, само че незадоволителни условия за същинска смяна. " В последна сметка учителят би трябвало да приложи компетентностния модел и да го вкара в преподаването. За да направи тези неща, той би трябвало да промени свои настройки и държания, вкоренени до някаква степен ", споделя той и дава образец с Полша и Естония, чиито просветителни системи са били близки до българската, преди да подхващат съществени промени след неприятни данни в PISA.Траян Траянов, изпълнителен шеф на фондация " Заедно в час "
" Ако желаеме да имаме прогрес в резултатите на възпитаници, желаеме те да усвояват уменията на XXI век, ние тогава би трябвало да сме сигурни, че учителите имат уменията на XXI век. Какво вършим, с цел да сме сигурни, че учителите имат уменията на XXI век? И до ден сегашен имам наблюдения от наши участници, които, посещавайки квалификационни стратегии в университета, отиват там, с цел да им чете някой лекция от тетрадка. "
Мнението на Наталия Митева, шеф на просветителната стратегия на фондацията " Америка за България " е, че класическият модел на българското обучение включва учители, които, един път подготвени, влизат в класната стая и повече не обновяват уменията си и не разменят опит с други учители. Тази изолираност основава пасивност и прави по-трудно навлизането на нововъведения измежду учителите, чиято работа е подчинена и на нормативните ограничавания. Боян Захариев добавя, че едвам от тази година е почнал да се улеснява обменът на познания и нововъведения сред учителите, само че съгласно него поради правилото " парите следват ученика " учебните заведения са влезнали в мощна конкуренция и може да се окажат консервативни към сходен продан.
Още по-големи са неяснотите по какъв начин ще бъде измерен действителният резултат от влязлата в действие преди три години промяна върху качеството на учебното обучение. По думите на Наталия Митева министерството мери повече броя на учениците и учителите, обхванати от дадена стратегия или цикъл на оценяване, в сравнение с качествените резултати от тях. Дори Вълчев се оплака от проблем с меренето от инспекциите на районните ръководства след публикуването на резултатите от PISA.Нели Колева, шеф на отдел " Публични партньорства " в " Заедно в час "
" Не е достижение, когато едни възпитаници, които вървят на частни уроци по половината изучавани предмети в гимназиален стадий, стигнат до университета. Постижение е, когато възпитаници, които разчитат единствено и само на учебното заведение, минават в по-горен учебен стадий. Това също е една диференциация, която би трябвало да се направи. Позитивен аспект на тази PISA е, че тя обгръща по-голям % възпитаници от непривилегировани общности по отношение на предходната. "
Другият изтъкван от просветителните специалисти систематичен проблем е настройката " да се фокусираме върху надарените деца ", която подхранва неравенствата и така наречен просветителна беднотия. " Водещите просветителни системи не работят по този метод. Те просто не пропущат дете ", споделя Траян Траянов от " Заедно в час ".
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал [ОИСР/PISA] Смаляване
Според Боян Захариев от " Отворено общество " огромният пропуск на сегашната промяна е оправянето тъкмо с тази елитарна настройка и отражението й в системата. " Едната прекаленост са профилираните гимназии от всевъзможен тип, а в другата имаме профилирани професионални учебни заведения, които са доста зле. Те са сегрегирани даже когато не са единствено за ромски възпитаници с доста ниски достижения, а за всевъзможни възпитаници с доста ниски достижения. В доста от тях не си взимат и матурите ", споделя той. Според Траянов " колкото по-дълъг е интервалът на обща просветителна подготовка, толкоз са по-високи резултатите и толкоз по-малка е в действителност тази бездна сред достиженията на учениците от невисок социално-икономически статус и възпитаници от по-привилегировани фамилии ". И още веднъж дава образец с Полша и Естония, където профилирането на учениците е чак след 9-и клас.Боян Захариев, програмен шеф на стратегия " Образователни политики " в " Отворено общество "
" Ние би трябвало да продължим с работата по обезпечаването на равни шансове на учениците и в един миг да реформираме тази елитарна система, което не беше направено в новия закон. Много други неща бяха направени, това не. Според мен това е евентуален мотор за някакво по-рязко дръпване напред, тъй като имаме цели учебни заведения, където няма възпитаници, способни да решат по-трудна задача по математика или да се оправят с по-креативен теоретичен проблем. "
Засега не е ясно до каква степен и тази поредна промяна ще разклати закостенялата и наследена от предишния век система на учебното обучение и до каква степен ще бъде действително възприета от учителите. Но въпреки всичко е крачка в вярната посока. Проблемът е, че е доста закъсняла, а обстановката не разрешава още време за губене.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ