Красимир Вълчев: Ръстът на учителските заплати в бюджета е по-малък от инфлацията
„ Образованието към този момент е бюджетен анти-приоритет. Разходите за обучение падат от 4,5 на 4,4% от Брутният вътрешен продукт и от 10,6 на 10,1 % от общите бюджетни разноски. Делът на разноските за обучение пада за първи път от 5 години “. Този разбор на Бюджета на служебния кабинет в частта му за обучение разгласява някогашният отраслов министър Красимир Вълчев.
Според него действителното понижение е още по-голямо, защото в разноските за обучение са включени средства за КОВИД проби – 123 млн. лв.., и парите от Плана за възобновяване и резистентност – към 200 млн. лв.. Разходите по проекта са еднократни и за сметка на европейски средства, т.е. няма надграждане с национални средства.
Разходите за проби не би трябвало да се дефинират за обучение, а като такива за опазване на здравето, безапелационен е Вълчев.
„ Но очевидно са класифицирани като разноски за обучение, с цел да се напомпат средствата за обучение и да се регистрира нарастване. С тях обаче нищо няма да се добави в системата. Нещо повече, слага още по-остро въпроса за какво ще продължава тестването на фона на всички подозрения за корупция при закупуването на проби, нищожният % позитивни проби и оставянето в прорез с Закона на над 200 хиляди възпитаници като слушатели, т.е. без ефикасна форма на обезщетително образование . Тестването на учениците би трябвало да спре, а не да се дават още 120 млн. лв., с които могат да се обновят спортните площадки във всички учебни заведения. Без средствата за проби и разноските по проекта, разноските за обучение понижават на 4,1 % от Брутният вътрешен продукт и на 9,6 % от общите бюджетни разноски “, изяснява някогашният министър.
Той пресмята, че това е най-голямото релативно понижение на разноските за обучение в границите на една година.
„ Предвиденото нарастване на възнагражденията е 5 на 100. По-малко от инфлацията, т.е. за първи път от 8 години ще имаме действително понижение на учителските заплати . Реалното понижение ще е още по-голямо, защото поради нарасналите цени на енергоносителите и храните се чака учебните заведения, детските градини и висшите учебни заведения да създадат спомагателни разноски за прехрана в размер на 200 млн. лв.. При неналичието на отплата това значи, че с толкоз ще се понижат другите им разноски – за спомагателни хонорари и за рационализация. Заплатите в системата ще намалеят и като % от общата междинна заплата за страната, която се чака да нарасне с 11-12% на годишна база. Последните 4 години учителските заплати се усилиха от 88 на 122 % от междинната заплата за страната. Планираното петпроцентно нарастване значи, че следващата година заплатите на учителите ще паднат до 115 % “, изяснява той.
„ Поддържането на учителските заплати на равнище от най-малко 120% от междинната за страната не е самоцел, а наложително (не споделям единствено) изискване да успеем да мотивираме учениците с по-добри просветителни резултати да се включат в педагогическо обучение и педагогическа специалност. Най-добрите просветителни системи са тези, които съумяват да го създадат, само че това изисква по-високо възнаграждение. Анализите демонстрират, че през днешния ден в съвременни общества, изправени пред голям брой благоприятни условия за реализация, младежите са по-мало склонни да избират учителската специалност. Затова е нужна бюджетна „ награда “ – хонорари по-високи от междинното за страната. Необходима е и за мотивацията, задържането в системата и самочувствието на актуалните учители. За страдание бюджетната история на последните десетилетия демонстрира, че България пестеше от учители - приблизително разходвахме 1,7% от Брутният вътрешен продукт за учители при 2,5 приблизително в Европейски Съюз и възнагражденията бяха трайно под 90 на 100 от междинното за страната. Това е една от главните аргументи за влошените просветителни резултати и се надявам всички, правещи бюджетна политика, да го схванат “, се споделя още в разбора му.
Въчев обобщава, че през идната година за нищо друго няма да има пари, с изключение на за проби.
„ На процедура това е единственото действително нарастване за 2022 година. Няма нищо от това, което единствено преди три дни си дадоха обещание на Отраслов съвет за тристранно съдействие МОН, синдикати и шефове. Няма и нито едно от положителните пожелания, изречени в мола преди две седмици. Очаквам всички обществени и съдружни сътрудници да реагират отрицателно на по този начин оферти проектобюджет. Системата на образованието ще го чака. Няма ги в бюджета и спомагателните, 8-те милиарда от спрени обири . Вместо това виждаме недостиг и нов дълг от 8 милиарда лв., който ще плащаме идващите десетилетия “. Досега „ смяната “ е, че от бюджетен приоритет през последните четири години образованието към този момент е главен бюджетен анти-приоритет. Бюджетната функционалност с най-голямо понижение. Следващите седмици следва да забележим дали тази „ смяна “ ще продължи и ще бъде валидирана от новото постоянно държавно управление. Не съм оптимист, тъй като виждам, че другите разноски и дефицитът са увеличени до прекаленост и няма бюджетен периметър за спомагателни разноски за обучение . И тъй като идващото постоянно държавно управление ще е със същия финансов министър – Асен Василев, който лятото внесе актуализация, в която нямаше нито лев за обучение. Два милиарда нарастване на разноските и нула за обучение . Дано да съм непростим черноглед. Горенаписаното не е политическо заяждане, а е плод на убедеността ми, че можем да живеем в проспериращо и хармонично общество, единствено в случай че превърнем образованието в дълготраен бюджетен приоритет. Сравнителните проучвания на бюджетните разноски демонстрират, че вложенията в обучение са вложенията с най-висока социална възвръщаемост. Те образуват в най-голяма степен качеството ни на живот и капацитета ни за развиване. Ефектите на образованието са невидими и неоценими, само че те са във всяко човешко отношение и всеки квадратен сантиметър към нас. Бюджетът не е единственото значимо нещо, с цел да имаме положително обучение, само че е наложително изискване за оправянето с главните провокации в бранша “, приключва той.
Според него действителното понижение е още по-голямо, защото в разноските за обучение са включени средства за КОВИД проби – 123 млн. лв.., и парите от Плана за възобновяване и резистентност – към 200 млн. лв.. Разходите по проекта са еднократни и за сметка на европейски средства, т.е. няма надграждане с национални средства.
Разходите за проби не би трябвало да се дефинират за обучение, а като такива за опазване на здравето, безапелационен е Вълчев.
„ Но очевидно са класифицирани като разноски за обучение, с цел да се напомпат средствата за обучение и да се регистрира нарастване. С тях обаче нищо няма да се добави в системата. Нещо повече, слага още по-остро въпроса за какво ще продължава тестването на фона на всички подозрения за корупция при закупуването на проби, нищожният % позитивни проби и оставянето в прорез с Закона на над 200 хиляди възпитаници като слушатели, т.е. без ефикасна форма на обезщетително образование . Тестването на учениците би трябвало да спре, а не да се дават още 120 млн. лв., с които могат да се обновят спортните площадки във всички учебни заведения. Без средствата за проби и разноските по проекта, разноските за обучение понижават на 4,1 % от Брутният вътрешен продукт и на 9,6 % от общите бюджетни разноски “, изяснява някогашният министър.
Той пресмята, че това е най-голямото релативно понижение на разноските за обучение в границите на една година.
„ Предвиденото нарастване на възнагражденията е 5 на 100. По-малко от инфлацията, т.е. за първи път от 8 години ще имаме действително понижение на учителските заплати . Реалното понижение ще е още по-голямо, защото поради нарасналите цени на енергоносителите и храните се чака учебните заведения, детските градини и висшите учебни заведения да създадат спомагателни разноски за прехрана в размер на 200 млн. лв.. При неналичието на отплата това значи, че с толкоз ще се понижат другите им разноски – за спомагателни хонорари и за рационализация. Заплатите в системата ще намалеят и като % от общата междинна заплата за страната, която се чака да нарасне с 11-12% на годишна база. Последните 4 години учителските заплати се усилиха от 88 на 122 % от междинната заплата за страната. Планираното петпроцентно нарастване значи, че следващата година заплатите на учителите ще паднат до 115 % “, изяснява той.
„ Поддържането на учителските заплати на равнище от най-малко 120% от междинната за страната не е самоцел, а наложително (не споделям единствено) изискване да успеем да мотивираме учениците с по-добри просветителни резултати да се включат в педагогическо обучение и педагогическа специалност. Най-добрите просветителни системи са тези, които съумяват да го създадат, само че това изисква по-високо възнаграждение. Анализите демонстрират, че през днешния ден в съвременни общества, изправени пред голям брой благоприятни условия за реализация, младежите са по-мало склонни да избират учителската специалност. Затова е нужна бюджетна „ награда “ – хонорари по-високи от междинното за страната. Необходима е и за мотивацията, задържането в системата и самочувствието на актуалните учители. За страдание бюджетната история на последните десетилетия демонстрира, че България пестеше от учители - приблизително разходвахме 1,7% от Брутният вътрешен продукт за учители при 2,5 приблизително в Европейски Съюз и възнагражденията бяха трайно под 90 на 100 от междинното за страната. Това е една от главните аргументи за влошените просветителни резултати и се надявам всички, правещи бюджетна политика, да го схванат “, се споделя още в разбора му.
Въчев обобщава, че през идната година за нищо друго няма да има пари, с изключение на за проби.
„ На процедура това е единственото действително нарастване за 2022 година. Няма нищо от това, което единствено преди три дни си дадоха обещание на Отраслов съвет за тристранно съдействие МОН, синдикати и шефове. Няма и нито едно от положителните пожелания, изречени в мола преди две седмици. Очаквам всички обществени и съдружни сътрудници да реагират отрицателно на по този начин оферти проектобюджет. Системата на образованието ще го чака. Няма ги в бюджета и спомагателните, 8-те милиарда от спрени обири . Вместо това виждаме недостиг и нов дълг от 8 милиарда лв., който ще плащаме идващите десетилетия “. Досега „ смяната “ е, че от бюджетен приоритет през последните четири години образованието към този момент е главен бюджетен анти-приоритет. Бюджетната функционалност с най-голямо понижение. Следващите седмици следва да забележим дали тази „ смяна “ ще продължи и ще бъде валидирана от новото постоянно държавно управление. Не съм оптимист, тъй като виждам, че другите разноски и дефицитът са увеличени до прекаленост и няма бюджетен периметър за спомагателни разноски за обучение . И тъй като идващото постоянно държавно управление ще е със същия финансов министър – Асен Василев, който лятото внесе актуализация, в която нямаше нито лев за обучение. Два милиарда нарастване на разноските и нула за обучение . Дано да съм непростим черноглед. Горенаписаното не е политическо заяждане, а е плод на убедеността ми, че можем да живеем в проспериращо и хармонично общество, единствено в случай че превърнем образованието в дълготраен бюджетен приоритет. Сравнителните проучвания на бюджетните разноски демонстрират, че вложенията в обучение са вложенията с най-висока социална възвръщаемост. Те образуват в най-голяма степен качеството ни на живот и капацитета ни за развиване. Ефектите на образованието са невидими и неоценими, само че те са във всяко човешко отношение и всеки квадратен сантиметър към нас. Бюджетът не е единственото значимо нещо, с цел да имаме положително обучение, само че е наложително изискване за оправянето с главните провокации в бранша “, приключва той.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ