Над 21 000 деца са отпаднали от училище за една година
„ Образованието е единственият късмет за излизане от гетото, единственият късмет за работно място, за по-високи приходи, за триумф, тъй че вложенията би трябвало да бъдат направени преди всичко в образованието. “ Това сподели омбудсманът Мая Манолова при откриването на Националната кръгла маса за действителна политика и дейно решение проблемите на етническата интеграция, която се организира през днешния ден в Асеновград. Форумът бе проведен по самодейност на вицепремиера по икономическата и демографска политика Валери Симеонов и в него участваха още заместник-министрите на образованието и науката Деница Сачева, на труда и обществената политика Росица Димитрова, кметове на общини, представители на Националното съдружие на общините, на Министерство на вътрешните работи, специалисти от държавни институции и Неправителствени организации бранша.
Манолова беше безапелационна, че всички проблеми би трябвало да се пресрещат на място в общините и на терен, с цел да бъдат решавани дейно.
„ Времето за празнодумство и нищоправенето по тематиката за интеграцията на ромите в България към този момент е изчерпано. Безспорно, на тематика тактики и стратегически документи, както нормално, обстановката в България наподобява ослепително, за разлика от действителното състояние, така като практическите дейности са надалеч по-скромни “, уточни омбудсманът.
Мая Манолова акцентира, че картината на просветителната система у нас е тревожна, тъй като от нея най-често, заради липса на средства за облекла, обувки, образователни пособия, отпадат децата от малцинствата и от бедните фамилии.
„ В момента всеки седми възпитаник сред 15 и 18 възраст не е в учебно заведение, изнемощял е. През 2015/2016, последната приключена образователна година, отпадналите от просветителната система деца са 21 146. България е на трето място в Европейски Съюз по брой на младежи, които не работят, не учат, не се образоват, или те са 170 000. 64% от тези деца живеят в дребни градове или в села. От друга страна, в случай че желаеме да създадем връзката сред обучение и реализация на младежите, числата демонстрират, че заетите с начално обучение са едвам 0,7%, с главно – 5,2%, до момента в който със приблизително са 58,3% “, очерта картината в числа Манолова.
Другата основна причина, която омбудсманът уточни за ранно отпадане на децата от учебно заведение, е неналичието на мотивация за част от ромските деца, заради усложнението им да учат на български език. Според статистиката единствено 14% от ромите приказват български език вкъщи. По-късно тя посети ромската махала в гр. Асеновград и се увери, че децата всеобщо не знаят български език. Родителите, с които тя беседва, признаха, че вкъщи приказват единствено на турски език и упрекнаха учителите, че не ги учат в учебно заведение. Като друга причина те акцентираха обстоятелството, че в класовете няма българчета, с които техните синове и дъщери да си приказват и по този начин по-лесно да усвояват езика.
Самата Манолова също означи този проблем на полемиката, като съобщи: „ Има и различен проблем, който не би трябвало да бъде премълчаван и който би трябвало да кажем, обвързван с обстоятелството, че когато ромските деца в едно учебно заведение надвишават 20% или 30% от всички възпитаници, родителите на останалите деца стартират да реалокират децата си в друго учебно заведение. Училището става на практика ромско, пада качеството на обучение, поради обстоятелството, че учителите настояват, че не могат да се оправят с огромни групи ромски деца, заради проблемите с тяхната подготовка, което има своите учредения “.
Омбудсманът акцентира, че поддържа оповестяването на образованието от държавното управление и от Народното събрание за главен приоритет и съответния механизъм, който беше признат при започване на месец юли за съгласуване на напъните на всички институции за обгръщане и задържане на всички деца в учебно заведение. Но предизвести, че „ този механизъм наподобява отлично на хартия, само че той би трябвало да подкрепя както фамилиите, по този начин и учебните заведения и детските градини в дребните обитаеми места, с цел да получат в допълнение средства в случаите, в които образоват деца в отдалечени обитаеми места, в това число и такива, чиито майчин език не е български “. В тази връзка омбудсманът предложи на представителите на министерствата да спрат заплащанията на кметове, които закриват учебни заведения, тъй като, по думите й, „ това е нонсенс в подтекста на механизъма за обгръщане на всички деца в учебно заведение “.
„ Моето схващане като омбудсман е, че учебното обучение може да бъде наложително, единствено когато е гратис. Това значи, че би следвало да бъде обезпечено финансиране за обсега на 4-годишните деца в предучилищни форми. Издръжката на едно дете в предучилищна възраст е в границите на 280 лева годишно, което значи 18-19 млн. лева от МОН, с цел да стане тази форма безвъзмездна “, пресметна Манолова.
По думите й, вложенията в обучение значат по-малко пари за РПУ-та, затвори, за силови ограничения, за общественото министерство и обществени помощи./ " Пазарджишка Марица "
Манолова беше безапелационна, че всички проблеми би трябвало да се пресрещат на място в общините и на терен, с цел да бъдат решавани дейно.
„ Времето за празнодумство и нищоправенето по тематиката за интеграцията на ромите в България към този момент е изчерпано. Безспорно, на тематика тактики и стратегически документи, както нормално, обстановката в България наподобява ослепително, за разлика от действителното състояние, така като практическите дейности са надалеч по-скромни “, уточни омбудсманът.
Мая Манолова акцентира, че картината на просветителната система у нас е тревожна, тъй като от нея най-често, заради липса на средства за облекла, обувки, образователни пособия, отпадат децата от малцинствата и от бедните фамилии.
„ В момента всеки седми възпитаник сред 15 и 18 възраст не е в учебно заведение, изнемощял е. През 2015/2016, последната приключена образователна година, отпадналите от просветителната система деца са 21 146. България е на трето място в Европейски Съюз по брой на младежи, които не работят, не учат, не се образоват, или те са 170 000. 64% от тези деца живеят в дребни градове или в села. От друга страна, в случай че желаеме да създадем връзката сред обучение и реализация на младежите, числата демонстрират, че заетите с начално обучение са едвам 0,7%, с главно – 5,2%, до момента в който със приблизително са 58,3% “, очерта картината в числа Манолова.
Другата основна причина, която омбудсманът уточни за ранно отпадане на децата от учебно заведение, е неналичието на мотивация за част от ромските деца, заради усложнението им да учат на български език. Според статистиката единствено 14% от ромите приказват български език вкъщи. По-късно тя посети ромската махала в гр. Асеновград и се увери, че децата всеобщо не знаят български език. Родителите, с които тя беседва, признаха, че вкъщи приказват единствено на турски език и упрекнаха учителите, че не ги учат в учебно заведение. Като друга причина те акцентираха обстоятелството, че в класовете няма българчета, с които техните синове и дъщери да си приказват и по този начин по-лесно да усвояват езика.
Самата Манолова също означи този проблем на полемиката, като съобщи: „ Има и различен проблем, който не би трябвало да бъде премълчаван и който би трябвало да кажем, обвързван с обстоятелството, че когато ромските деца в едно учебно заведение надвишават 20% или 30% от всички възпитаници, родителите на останалите деца стартират да реалокират децата си в друго учебно заведение. Училището става на практика ромско, пада качеството на обучение, поради обстоятелството, че учителите настояват, че не могат да се оправят с огромни групи ромски деца, заради проблемите с тяхната подготовка, което има своите учредения “.
Омбудсманът акцентира, че поддържа оповестяването на образованието от държавното управление и от Народното събрание за главен приоритет и съответния механизъм, който беше признат при започване на месец юли за съгласуване на напъните на всички институции за обгръщане и задържане на всички деца в учебно заведение. Но предизвести, че „ този механизъм наподобява отлично на хартия, само че той би трябвало да подкрепя както фамилиите, по този начин и учебните заведения и детските градини в дребните обитаеми места, с цел да получат в допълнение средства в случаите, в които образоват деца в отдалечени обитаеми места, в това число и такива, чиито майчин език не е български “. В тази връзка омбудсманът предложи на представителите на министерствата да спрат заплащанията на кметове, които закриват учебни заведения, тъй като, по думите й, „ това е нонсенс в подтекста на механизъма за обгръщане на всички деца в учебно заведение “.
„ Моето схващане като омбудсман е, че учебното обучение може да бъде наложително, единствено когато е гратис. Това значи, че би следвало да бъде обезпечено финансиране за обсега на 4-годишните деца в предучилищни форми. Издръжката на едно дете в предучилищна възраст е в границите на 280 лева годишно, което значи 18-19 млн. лева от МОН, с цел да стане тази форма безвъзмездна “, пресметна Манолова.
По думите й, вложенията в обучение значат по-малко пари за РПУ-та, затвори, за силови ограничения, за общественото министерство и обществени помощи./ " Пазарджишка Марица "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ