Дирижирането е опасна професия
Образът на модерния диригент е изтънчен, със смокинг, изравен пред оркестъра с фино парче дърво в ръка. Батонът обаче не всеки път е бил в ръката на диригента – тази палка в действителност е от много скоро.
Преди да навлезе като чест апарат в музикалния свят през 19 век, хората са дирижирали с всяко нещо, което било дълго и фино най-малко до известна степен и им се намирало подръка – всяко нещо от нотни листове, навити на руло, до лък за цигулка. Или в тази ситуация на Жан-Батист Люли, занаятчия на музиката и персонален подлизурко на Луи XIV, бастун за вървене.
Жан-Батист Люли
Люли постоянно е считан за бащата на модерния оркестър поради това, че като база за своя поставя струнна секция от 5 елементи и оставя цигулките да преобладават над виолите. Но той не дирижирал, размахвайки бастуна си като на фехтовка пред музикантите. Той просто повдигал и пускал своя дълъг, тежък, позлатен и с панделка аксесоар за напредване в такт с музиката, чукайки в земята.
За човек с неговия характер обаче това може би не е бил най-мъдрият избор. Един съдбоносен ден, до момента в който дирижира оркестъра по време на подготовка на творбата „ Te Deum “, което би трябвало да се показа във връзка сполучливото възобновяване на краля от интервенция, композиторът се разбеснява на неспособността на музикантите да създадат тъкмо каквото желае и в следствие удря по пода изключително мощно. За страдание сред бастуна и пода тъкмо в този миг се намира крайници му.
