Образът на героя на Априлското въстание Васил Петлешков оживя пред

Образът на героя на Априлското въстание Васил Петлешков оживя пред възпитаници от пловдивското учебно заведение, носещо неговото име, 147 години след гибелта на възрожденеца. Роденият в Брацигово бунтовник описа за събитията от 1876 година.

Уважаваният тогава аптекар и ръководител на читалище е определен за началник на локалния революционен комитет, учреден от Георги Бенковски. Началото на Априлското въстание заварва Петлешков в Панагюрище, само че той незабавно се връща в родния си град, с цел да провежда въстанието. На 7-ми май завършва отбраната при Брацигово, която по време на Априлското въстание е извънредно добре проведена и съумява да устои на офанзивите на османците 16 дни.

Местни чорбаджии предават Петлешков на турските управляващи след разгрома на въстанието. Жестоко е малтретиран, като е разпитван и горен, умрял в покрайнините на Брацигово, на път за разпит в Пловдив. При разпитите с изтезания, той не предава никого. Единствените думи, които споделя, са „ Сам съм, други няма! “. С тях остава в историята ни.

Филмът „ Априлска епопея на незабравените “ срещна възпитаници от ОУ „ Васил Петлешков “ за първи път с цифровите изображения и на други герои от събитията през 1876 година Сред разказвачите в лентата са писателят и стихотворец Иван Вазов и революционерът и публицист Захари Стоянов, които обрисуват въстанието на българския народ.

От първо лице приказват и цифровите облици на Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Райна Княгиня, поп Груйо, Павел Бобеков, Трендафил Кирилов, Петър Горанов и други Свидетел на събитията отпреди 147 години е и журналистът Джан Макгахан, който е сътрудник на британския вестник „ Дейли нюз “, както и на други европейски издания. В една от публикациите си той написа: „ На едно място ни демонстрираха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина девойки били изклани до едно, откакто се скрили – несметно удостоверение за което са останалите там кости. Навсякъде – смут след ужас… “. Чуждестранният публицист споделя, че турските бойци принудително вкарват някои от селяните в църквата, която по-късно е запалена, а останалите живи са измъчвани, с цел да кажат къде са скрили полезностите си.

Макгахан прецизира, че от 7 хиляди души население оцеляват единствено две хиляди. По негови данни 58 села в България са били разрушени, 5 манастира са изравнени със земята, а към 50 хиляди души изклани. Репортажите му, оповестени в „ Дейли нюз “ и препечатани от други вестници, провокират във Англия и в света необятна вълна от публично възмущение против Турция и от благородната идея за избавление на поробените нации.

След като изгледаха 20-минутното видео, учениците зададоха въпроси към създателя на платформата за цифровизация „ Холис “ Георги Андреев. Те се интересуваха от процеса на основаване на цифровите изображения на личностите от историческото ни минало, по какъв начин фотоси оживяват и проговарят. Андреев изясни, че платформата дава опция за визуализация на добавена действителност като холограма, хардуерно и софтуерно обезпечена въз основата на изкуствения разсъдък.

Той посочи, че изображенията във кино лентата са основани на база на достоверни портрети на персони от нашето минало. Провокиран от въпрос на шестокласник за облика на капитан Петко челник, Георги Андреев даде обещание, че ще сътвори негово цифрово изображение и по-късно го изпрати на преподавателя им Николина Кацарова. „ Всички вие може от телефоните си да дигитализирате облици на исторически персони, актьори, да създавате холограми, да творите благодарение на „ Холис “ и на изкуствения разсъдък “, уточни Георги Андреев.

Във екстаз от облика на патрона на учебното заведение си остана и 12-годишната Мария. „ Урокът бе доста забавен и впечатляващ. Според мен, в случай че всички уроци бяха такива, ученето щеше да е по-лесно “, показа петокласничката. „ За децата беше забавно прекарване. Дигиталните изображения на Априлци несъмнено предизвикаха интереса им. Сред учениците ще има такива, които ще желаят да употребяват платформата за разнообразни учебни планове “, разяснява учителят по история и география Николина Кацарова.

На открития урок участваха учители и заместник-директора на учебното заведение Петя Михайлова-Чангалова. Директорът Йорданка Начева благодари на пловдивските публицисти за самодейността. Тя бе осъществена и подкрепена от кмета и заместник-кмета на регион „ Западен “ Димитър Колев и Георги Георгиев. Кампанията на публицисти от пловдивските сдружения към Съюз на българските журналисти за цифрово образование на подрастващите продължава.