Борис Луканов на 83 г.: Играе ми се и в киното, и на театралната сцена!
Образът, който му носи голяма известност, е на разузнавача Александър Пеев от кино лентата “Сами измежду вълци” на Зако Хеския. В историята на театъра ни незабравима остава основната му роля от пиесата “Прокурорът”, с която печели и премията на Съюза на артистите в България.
А в края на 90-те феновете го приветстваха като Просперо от “Бурята” - зрелищният театър на Александър Морфов по едноименната Шекспирова пиеса. Именно с тази роля артистът посреща 70-ия си рожден ден през 2006-а, на 80 стартира да играе по Чехов. Сега, на 83 година, споделя - Играе ми се, желая да имам още най-малко една роля в киното, и прибавя, и една роля в театъра... пък след това ще забележим!
Актьорският му път в никакъв случай не е бил равен. Той не е от тези артисти, които стават като ръкавица за всяка роля.
Той е характерен, чудноват, необикновен, безмълвен, самовглъбен и някак настрана от вихъра на театралните пристрастености
Той е обаятелен актьор, само че чарът му е наблюдателен и прикрит. И чака своето време, своя ред...
Житието на Борис Луканов стартира от Ловеч. От същия град потегля по своя път още един варненски артист - Данаил Мишев.
Люлката на тяхното детство е фамозната ловешка махала Дикисан. - Ди-и-и-кий ранг! Дивият запад, Дакота и степите на Азия, взети дружно. Голяма игра пада в тази махала, изключително през лятото.
Погледите и на двамата са ориентирани към прозорците на някогашния Американски лицей, в този момент девичи интернат. Цялото това величие се учи да приказва френски. И двамата си купуват речници за проучване на непознати езици (Луканов още пази своя). Тази голяма, скрита сила намира отдушник в читалищната самоинициатива. Учителят по литература Хинов слага “Разлом” на Лавреньов.
После пътищата на Борис и Дульо се разделят. Борис стартира методично да нападна ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”. Няколко пъти. Накрая кандидатства с монолога на Тарас Булба: “Я тебя породил, я тебя и убью!..” Това, последното, може би убеждава комисията и я принуждава да одобри най-сетне Борис Луканов в театралното учебно заведение.
Професор Стефан Сърчаджиев е този, който отгатва надълбоко притаената, скрита, иманентна театрална същина в природата на Борис Луканов. И го взема в своя клас... И тук, в София, на Четвърти километър, най-сетне Борис среща своето момиче. Малката мургава Мери, с очи, които постоянно питат, с очи, които постоянно мечтаят.
По систематизиране бях изпратен в Добрич, само че защото към този момент се бях оженил за варненка и чаках дете, не свързвах проектите си за бъдещето с добруджанския спектакъл. Мечтата ми и обещанието на шефа, тогава Николай Савов, беше изрично - ще ми разреши да се трансферира във Варна.
От випуска, който завършихме, във Варна отидоха по систематизиране Йорданка Кузманова, Димитър Буйнозов и Васко Ляпчев, а аз, без изключително предпочитание, се явих в Добрич.
Театърът беше остарял в положителния смисъл на думата, в особено издигната, вероятно още по румънско време, постройка, с нужните улеснения, споделя в книгата си Борис.
Останах във Варненския спектакъл цели 21 години. Бях двайсет и пет годишен, само че първата ми роля бе патриаршеска - на Евтимий Търновски в предходната с победоносен триумф по сцените драма на Камен Зидаров “Иван Шишман”. В “Шишман” играеше огромният артист Петър Златев, Мария Десислава бе обаятелната бъдеща звезда Йорданка Кузманова.
Тъй като патриархът се явява единствено в една картина, на бърза ръка ме преобличаха и в една от идващите картини се показвах като млад заложник, с една-две реплики.
Та във Варна не започнах нито като Хамлет, нито като Ромео
Три пъти съм взел участие при слагане на знаковата за времето си пиеса на Джагаров “Прокурорът”, тя ми донесе същинско театрално самопризнание.
В първата варненска режисура от 1966/67 година централната роля бе поверена на Стефан Самсиев, артист одобрен, със самочувствие. Аз, въпреки и по-млад, играех татко му. Не за пръв път ми се случваше да диря изразни средства, да вниквам в друга възрастова логика на психиката при такова систематизиране на функции.
За присъединяване си в “Рози за лекар Шомов”, сложена през сезон 1967/68, получих първата си актьорска премия.
Оценявайки ролята ми на негативния воин, авторитетният критик Владимир Каракашев писа: ”... само че по какъв начин се е получило, Луканов играе негативния воин по този начин, че има по-силно влияние от позитивния...”.
Една от фантазиите на всеки артист, да изиграе воин в пиеса на Чехов, за мен се реализира в сезона 1977/78 година Във Варна на мен и Грациела Бъчваров повериха централните функции - на писателя Тригорин и актрисата Аркадина в “Чайка”.
Задачата ни бе предизвикателна, тъй като същите облици към този момент бяха надарено пресъздадени в Младежкия спектакъл в София.
“Бурята” стана “моята” Шекспирова пиеса, след години играх в нея под режисурата на Морфов в Народния спектакъл, към този момент като Просперо
Истинската ми среща с новото потомство режисьори и артисти стана точно откакто Сашо Морфов ми повери ролята на Просперо, спомня си Борис. Когато започнахме подготовките, държанието на младите ме дразнеше, влизаха с чашки с кафе и банички на сцената - същинско осквернение за моето потомство.
Да не приказваме, че първоначално въобще не ги разбирах, трябваше да изучавам различен сценичен език. Формиран като артист “по системата на Станиславски”, се сблъсках със напълно ново предизвикателство.
Началото съвсем ме стъписа: нямаше дълги разбори на маса, с които бях свикнал; не се демонстрираше поклонение пред гения (в случая Шекспир), подготовките нямаха нищо общо с познатите ми до тогава.
Но пък имаше една огромна игра, в която по всякакъв начин се подтикнаха креативните съзидателни старания, измислицата, свободната изява. Морфов накара брачната половинка си Рени Врангова да се върти като дервиш 15 пъти, тя се завъртя 10 пъти, падна и извика “не мога”.
Той излезе на сцената, завъртя се 15 пъти и сподели: “Може, хайде в този момент ти”. И тя го направи. Когато видях цялостната им безрезервност и почитание към специалността, си споделих: “Дотук! Мълчи си и се учи от тях! Не си изграждай мнение, преди да си видял!”.
Искрено, топло, почтително го поздравяваме с неговите почтено и надарено претърпени години.
Паулина БОЯНОВА
А в края на 90-те феновете го приветстваха като Просперо от “Бурята” - зрелищният театър на Александър Морфов по едноименната Шекспирова пиеса. Именно с тази роля артистът посреща 70-ия си рожден ден през 2006-а, на 80 стартира да играе по Чехов. Сега, на 83 година, споделя - Играе ми се, желая да имам още най-малко една роля в киното, и прибавя, и една роля в театъра... пък след това ще забележим!
Актьорският му път в никакъв случай не е бил равен. Той не е от тези артисти, които стават като ръкавица за всяка роля.
Той е характерен, чудноват, необикновен, безмълвен, самовглъбен и някак настрана от вихъра на театралните пристрастености
Той е обаятелен актьор, само че чарът му е наблюдателен и прикрит. И чака своето време, своя ред...
Житието на Борис Луканов стартира от Ловеч. От същия град потегля по своя път още един варненски артист - Данаил Мишев.
Люлката на тяхното детство е фамозната ловешка махала Дикисан. - Ди-и-и-кий ранг! Дивият запад, Дакота и степите на Азия, взети дружно. Голяма игра пада в тази махала, изключително през лятото.
Погледите и на двамата са ориентирани към прозорците на някогашния Американски лицей, в този момент девичи интернат. Цялото това величие се учи да приказва френски. И двамата си купуват речници за проучване на непознати езици (Луканов още пази своя). Тази голяма, скрита сила намира отдушник в читалищната самоинициатива. Учителят по литература Хинов слага “Разлом” на Лавреньов.
После пътищата на Борис и Дульо се разделят. Борис стартира методично да нападна ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”. Няколко пъти. Накрая кандидатства с монолога на Тарас Булба: “Я тебя породил, я тебя и убью!..” Това, последното, може би убеждава комисията и я принуждава да одобри най-сетне Борис Луканов в театралното учебно заведение.
Професор Стефан Сърчаджиев е този, който отгатва надълбоко притаената, скрита, иманентна театрална същина в природата на Борис Луканов. И го взема в своя клас... И тук, в София, на Четвърти километър, най-сетне Борис среща своето момиче. Малката мургава Мери, с очи, които постоянно питат, с очи, които постоянно мечтаят.
По систематизиране бях изпратен в Добрич, само че защото към този момент се бях оженил за варненка и чаках дете, не свързвах проектите си за бъдещето с добруджанския спектакъл. Мечтата ми и обещанието на шефа, тогава Николай Савов, беше изрично - ще ми разреши да се трансферира във Варна.
От випуска, който завършихме, във Варна отидоха по систематизиране Йорданка Кузманова, Димитър Буйнозов и Васко Ляпчев, а аз, без изключително предпочитание, се явих в Добрич.
Театърът беше остарял в положителния смисъл на думата, в особено издигната, вероятно още по румънско време, постройка, с нужните улеснения, споделя в книгата си Борис.
Останах във Варненския спектакъл цели 21 години. Бях двайсет и пет годишен, само че първата ми роля бе патриаршеска - на Евтимий Търновски в предходната с победоносен триумф по сцените драма на Камен Зидаров “Иван Шишман”. В “Шишман” играеше огромният артист Петър Златев, Мария Десислава бе обаятелната бъдеща звезда Йорданка Кузманова.
Тъй като патриархът се явява единствено в една картина, на бърза ръка ме преобличаха и в една от идващите картини се показвах като млад заложник, с една-две реплики.
Та във Варна не започнах нито като Хамлет, нито като Ромео
Три пъти съм взел участие при слагане на знаковата за времето си пиеса на Джагаров “Прокурорът”, тя ми донесе същинско театрално самопризнание.
В първата варненска режисура от 1966/67 година централната роля бе поверена на Стефан Самсиев, артист одобрен, със самочувствие. Аз, въпреки и по-млад, играех татко му. Не за пръв път ми се случваше да диря изразни средства, да вниквам в друга възрастова логика на психиката при такова систематизиране на функции.
За присъединяване си в “Рози за лекар Шомов”, сложена през сезон 1967/68, получих първата си актьорска премия.
Оценявайки ролята ми на негативния воин, авторитетният критик Владимир Каракашев писа: ”... само че по какъв начин се е получило, Луканов играе негативния воин по този начин, че има по-силно влияние от позитивния...”.
Една от фантазиите на всеки артист, да изиграе воин в пиеса на Чехов, за мен се реализира в сезона 1977/78 година Във Варна на мен и Грациела Бъчваров повериха централните функции - на писателя Тригорин и актрисата Аркадина в “Чайка”.
Задачата ни бе предизвикателна, тъй като същите облици към този момент бяха надарено пресъздадени в Младежкия спектакъл в София.
“Бурята” стана “моята” Шекспирова пиеса, след години играх в нея под режисурата на Морфов в Народния спектакъл, към този момент като Просперо
Истинската ми среща с новото потомство режисьори и артисти стана точно откакто Сашо Морфов ми повери ролята на Просперо, спомня си Борис. Когато започнахме подготовките, държанието на младите ме дразнеше, влизаха с чашки с кафе и банички на сцената - същинско осквернение за моето потомство.
Да не приказваме, че първоначално въобще не ги разбирах, трябваше да изучавам различен сценичен език. Формиран като артист “по системата на Станиславски”, се сблъсках със напълно ново предизвикателство.
Началото съвсем ме стъписа: нямаше дълги разбори на маса, с които бях свикнал; не се демонстрираше поклонение пред гения (в случая Шекспир), подготовките нямаха нищо общо с познатите ми до тогава.
Но пък имаше една огромна игра, в която по всякакъв начин се подтикнаха креативните съзидателни старания, измислицата, свободната изява. Морфов накара брачната половинка си Рени Врангова да се върти като дервиш 15 пъти, тя се завъртя 10 пъти, падна и извика “не мога”.
Той излезе на сцената, завъртя се 15 пъти и сподели: “Може, хайде в този момент ти”. И тя го направи. Когато видях цялостната им безрезервност и почитание към специалността, си споделих: “Дотук! Мълчи си и се учи от тях! Не си изграждай мнение, преди да си видял!”.
Искрено, топло, почтително го поздравяваме с неговите почтено и надарено претърпени години.
Паулина БОЯНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ