85% от българите живеят в собствено жилище, но над 22% нямат пари да го отопляват
Обратното преброяване стартира до евроизборите остава по-малко от месец. Все по-често се съпоставяме с останалите жители на Европейския съюз, с цел да проверим по какъв начин живеем.
Жилищата в Европейския съюз от страна на държава се разграничават съвсем по всичко. Според последния отчет на Европейската комисия, до момента в който в свое жилище живеят приблизително под 70% от европейците, в България този % е 85, демонстрира рубриката " Числата на седмицата " по NOVA. Това ни отрежда седма позиция в класацията по това дали жилището е наше или е чартърен. Впечатление прави, че челните места заемат страни от някогашния Източен блок. Собствено жилище населява най-голяма част от популацията на Румъния – цели 95%. А Германия пък е единствената в общността, където популацията живее повече чартърен, в сравнение с в личен парцел. Това ѝ отрежда и последното място.
Класация, направена от платформата за събиране на данни Statista, пресмята съотношението сред цената на жилищата и прихода на глава от популацията, като разделя първото на второто. Средният коефициент е 124. Всичко над това число демонстрира, че растежът в цените на жилищата в дадената страна изпреварва този на приходите и дефинира равнището на компликация, което жителите ѝ имат при закупуването на парцел. Най-скъпо да си купят личен дом е в Люксембург, Португалия и Чехия, а последни в класацията са България и Румъния. Това значи, че от целия Европейски Съюз, най-достъпни по отношение на дохода са жилищата точно у нас и в съседката ни.
България е преди всичко в класацията за максимален % от популацията, който не може да си разреши да отоплява дома си. При междинна стойност от 9% за страните членки, процентът българи, в чиито домове е студено, е повече от два пъти по-голям – 22 и половина. След нас са Кипър и Гърция. А големия проблем, който ние имаме, за други е незабележим. Едва 1% от финландците да вземем за пример, които са и последни в класацията, нямат опция да си обезпечат топлото.
И още една неприятна челна позиция за страната ни. Тя се отнася до жилищата, в които няма вътрешна тоалетна, душ и баня. Доста дребен е % за Европа – един и половина. У нас обаче, той е 7, което ни отрежда второ място в класацията, дружно с Латвия. Макар да сме далеч от 21-те % на Румъния, виждаме, че в страни като Германия, Люксембург, Малта, Нидерландия и Швеция дори не са чували за съществуването на подобен проблем.
Според междинната европейска стойност на един човек са пада по малко над стая и половина, а междинния брой на членовете в едно домакинство е 2,3. На най-вече пространство у дома се радват в Малта, а най-многобройни са семействата в Словакия. Може би точно заради тази причина, те живеят и най-натясно.
Домакинствата в България става известно, са тъкмо толкоз огромни, колкото е междинната стойност за Европа. За страдание обаче, в класацията, която демонстрира с какво пространство разполага всеки един от нас у дома, България се подрежда в края.
И най-после – в къща или в апартамент живеем? Оказва се, приблизително за Европа, това систематизиране е съвсем по равно. Включително и у нас са малко повече българите, които живеят в къща, в сравнение с тези, които са в апартамент. В страни като Ирландия, Нидерландия и Хърватия обаче, това напълно не е по този начин. Там всеобщо желана е къщата. В Ирландия например близо 90% от популацията живее по този начин. Най-непопулярни са къщите в Испания - употребяват ги едвам една трета от жителите.
Жилищата в Европейския съюз от страна на държава се разграничават съвсем по всичко. Според последния отчет на Европейската комисия, до момента в който в свое жилище живеят приблизително под 70% от европейците, в България този % е 85, демонстрира рубриката " Числата на седмицата " по NOVA. Това ни отрежда седма позиция в класацията по това дали жилището е наше или е чартърен. Впечатление прави, че челните места заемат страни от някогашния Източен блок. Собствено жилище населява най-голяма част от популацията на Румъния – цели 95%. А Германия пък е единствената в общността, където популацията живее повече чартърен, в сравнение с в личен парцел. Това ѝ отрежда и последното място.
Класация, направена от платформата за събиране на данни Statista, пресмята съотношението сред цената на жилищата и прихода на глава от популацията, като разделя първото на второто. Средният коефициент е 124. Всичко над това число демонстрира, че растежът в цените на жилищата в дадената страна изпреварва този на приходите и дефинира равнището на компликация, което жителите ѝ имат при закупуването на парцел. Най-скъпо да си купят личен дом е в Люксембург, Португалия и Чехия, а последни в класацията са България и Румъния. Това значи, че от целия Европейски Съюз, най-достъпни по отношение на дохода са жилищата точно у нас и в съседката ни.
България е преди всичко в класацията за максимален % от популацията, който не може да си разреши да отоплява дома си. При междинна стойност от 9% за страните членки, процентът българи, в чиито домове е студено, е повече от два пъти по-голям – 22 и половина. След нас са Кипър и Гърция. А големия проблем, който ние имаме, за други е незабележим. Едва 1% от финландците да вземем за пример, които са и последни в класацията, нямат опция да си обезпечат топлото.
И още една неприятна челна позиция за страната ни. Тя се отнася до жилищата, в които няма вътрешна тоалетна, душ и баня. Доста дребен е % за Европа – един и половина. У нас обаче, той е 7, което ни отрежда второ място в класацията, дружно с Латвия. Макар да сме далеч от 21-те % на Румъния, виждаме, че в страни като Германия, Люксембург, Малта, Нидерландия и Швеция дори не са чували за съществуването на подобен проблем.
Според междинната европейска стойност на един човек са пада по малко над стая и половина, а междинния брой на членовете в едно домакинство е 2,3. На най-вече пространство у дома се радват в Малта, а най-многобройни са семействата в Словакия. Може би точно заради тази причина, те живеят и най-натясно.
Домакинствата в България става известно, са тъкмо толкоз огромни, колкото е междинната стойност за Европа. За страдание обаче, в класацията, която демонстрира с какво пространство разполага всеки един от нас у дома, България се подрежда в края.
И най-после – в къща или в апартамент живеем? Оказва се, приблизително за Европа, това систематизиране е съвсем по равно. Включително и у нас са малко повече българите, които живеят в къща, в сравнение с тези, които са в апартамент. В страни като Ирландия, Нидерландия и Хърватия обаче, това напълно не е по този начин. Там всеобщо желана е къщата. В Ирландия например близо 90% от популацията живее по този начин. Най-непопулярни са къщите в Испания - употребяват ги едвам една трета от жителите.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ