От Германия: Подходът на България изглежда като ехо от социалистическите времена
Обратно към планова стопанска система? България възнамерява да отвори държавни магазини за хранителни артикули. С такова заглавие е обява на немската медия.
България също стене под инфлация. Сега държавното управление подхваща необикновена мярка, с цел да ограничи покачването: възнамерява държавни магазини за хранителни артикули. Но методът е противоречив, тъй като наподобява като ехтене от социалистическите времена, пишат още от медията.
Българското държавно управление сътвори държавно комерсиално сдружение, което ще предлага съществени хранителни артикули на налични цени. Целта е да се ограничи продължаващата инфлация на цените на храните. Под надзора на Министерството на земеделието ще бъдат основани към 1500 търговски обекта, в това число мобилни щандове, най-вече в структурно слаби и едва обитаеми райони. Ще се оферират към 100 продукта с оптимален марж на облага от 10%, спрямо нормалния междинен размер от 30%.
Проектът в началото ще бъде финансиран с пет милиона евро от държавния бюджет за настоящата година. Дали тези пари ще бъдат задоволителни, не е ясно. Мярката обаче е обект на рецензии от икономисти и представители на бизнеса, които предизвестяват за рискова интервенция в свободния пазар.
Инициатива с популистки привкус
Идеята за основаване на държавна верига магазини произлиза от демократичната партия Движение за права и свободи. В изказване партията разказва плана като " решителна стъпка за битка със спекулациите с цените и обезпечаване на налични храни – даже в най-малките градове “. Лидерът на партията поддържа държавното управление, без да сяда на държавната маса. Но той знае по какъв начин да употребява тясното си парламентарно болшинство, с цел да повлияе на работата на държавното управление. И се показва като изрично непосредствен до народа: " Нека създадем нещо за народа! Пенсиите са ниски, както и заплатите “, сподели водачът на Движение за права и свободи пред публицисти. Той обаче остави без отговор въпросите за съответни ограничения за увеличение на приходите. Пеевски е много спорен политик: Той е глобен от Съединени американски щати и Англия по обвинявания в корупция.
Въвеждането на еврото като спусък?
България планира да вкара еврото през 2026 г. Потребителите към този момент усещат следствията: инфлацията в цените на питателните артикули е изключително висока. За доста жители и стопански специалисти покачването на цените е чиста нечиста сделка и израз на несигурността, която се усещаше в България преди въвеждането на еврото. Според Статистическата работа цените са се повишили с към 26 % през последните три години, без приходите на хората да нарастват със същия ритъм. Средната месечна заплата в България е към 1300 евро, а пенсията е към 500 евро. Статистиците пресметнаха през юли, че частните семейства харчат малко над една трета от приходите си за храна.
Въпреки това, обратно на упованията, популацията е много скептично настроено към концепцията за основаване на държавни магазини за хранителни артикули – изключително в селските региони. " Не мисля, че ще проработи. Имаме два или три магазина тук – това е задоволително “, споделя Павел Колев, пенсионер от село Долна Кремена в Северозападна България. Търговката Клавдия Петкова е загрижена, че държавните търговски обекти биха могли да основат евентуална конкуренция, като акцентира: " Работим от заран до здрач. Държавният магазин евентуално няма да предлага същия избор или еластичност. “ Затова кметът Румен Серафимов предлага по-централизирано решение: " Магазин във всеки регионален град – всеки, който желае да си купи на ниска цена самун и наденица, би трябвало да отиде там. “
Критика от бизнес общността
Експертите считат плана за проблематична пазарна интервенция. Икономистът Иван Стойнев от Софийския университет го вижда като нарушаване на конкурентното право на Европейски Съюз. Станислав Попдончев, вицепрезидент на Българската комерсиална камара, изрази сходни отзиви: " Това е директна интервенция в свободната търговия, макар че конкуренцията в хранителния бранш към този момент е доста мощна “, сподели той пред българския бизнес вестник " Капитал “.
България не се нуждае от повече хранителни магазини, сподели Попдончев. Според Статистическата работа, до края на 2023 година към този момент е имало към 40 000 хранителни магазина – с население от малко над шест милиона. Това са приблизително 150 клиенти на магазин. Вместо това, Търговската камара приканва за понижаване на бюрократичната тежест върху локалните производители, с цел да се понижат ненапълно потребителските цени.
Няма икономическа логичност
Икономистът Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система също счита концепцията за държавни хранителни магазини за стопански съмнителна. Той изясни по телевизионния канал bTV: " Липсва му всякаква икономическа логичност. Планът е част от икономическа популистка наклонност в отговор на апелите за протест на супермаркетите по-рано тази година. “ Българските консуматори, недоволни от покачващите се цени на храните, бойкотираха огромните търговски вериги и супермаркети в страната, което докара до близо 30% спад в продажбите в засегнатите магазини, само че не и до трайно понижение на цените.
Икономическият специалист акцентира и нещо друго: " Производствените разноски на българските производители са високи, тъй че крайният консуматор е заставен да купува на високи цени. За да се предотврати това, страната ще би трябвало да обезпечи дълготрайно контрафинансиране, с цел да поддържа ниски цени “, изясни Николов. Но това би довело до високи разноски, които страната мъчно би понесла в дълготраен проект. Той също по този начин предизвестява за евентуална политическа взаимозависимост в селските региони, където клиентите се познават и постоянно купуват на заем. Тези клиенти по-късно биха натрупали задължения към самата страна посредством магазина за хранителни артикули. " Тези, които са задлъжнели, са по-лесно повлияни политически – колкото и цинично да звучи това “, сподели специалистът.
Въпреки рецензиите, държавното управление продължава с плана. Това ще бъде първият път от края на централно плануваната стопанска система преди 35 години, в който страната интензивно се намесва в бранша на търговията на дребно. Първият държавен дискаунтърен магазин е плануван да отвори порти в град Пловдив през септември – не в необлагодетелстван район, а във втория по величина град в страната.
България също стене под инфлация. Сега държавното управление подхваща необикновена мярка, с цел да ограничи покачването: възнамерява държавни магазини за хранителни артикули. Но методът е противоречив, тъй като наподобява като ехтене от социалистическите времена, пишат още от медията.
Българското държавно управление сътвори държавно комерсиално сдружение, което ще предлага съществени хранителни артикули на налични цени. Целта е да се ограничи продължаващата инфлация на цените на храните. Под надзора на Министерството на земеделието ще бъдат основани към 1500 търговски обекта, в това число мобилни щандове, най-вече в структурно слаби и едва обитаеми райони. Ще се оферират към 100 продукта с оптимален марж на облага от 10%, спрямо нормалния междинен размер от 30%.
Проектът в началото ще бъде финансиран с пет милиона евро от държавния бюджет за настоящата година. Дали тези пари ще бъдат задоволителни, не е ясно. Мярката обаче е обект на рецензии от икономисти и представители на бизнеса, които предизвестяват за рискова интервенция в свободния пазар.
Инициатива с популистки привкус
Идеята за основаване на държавна верига магазини произлиза от демократичната партия Движение за права и свободи. В изказване партията разказва плана като " решителна стъпка за битка със спекулациите с цените и обезпечаване на налични храни – даже в най-малките градове “. Лидерът на партията поддържа държавното управление, без да сяда на държавната маса. Но той знае по какъв начин да употребява тясното си парламентарно болшинство, с цел да повлияе на работата на държавното управление. И се показва като изрично непосредствен до народа: " Нека създадем нещо за народа! Пенсиите са ниски, както и заплатите “, сподели водачът на Движение за права и свободи пред публицисти. Той обаче остави без отговор въпросите за съответни ограничения за увеличение на приходите. Пеевски е много спорен политик: Той е глобен от Съединени американски щати и Англия по обвинявания в корупция.
Въвеждането на еврото като спусък?
България планира да вкара еврото през 2026 г. Потребителите към този момент усещат следствията: инфлацията в цените на питателните артикули е изключително висока. За доста жители и стопански специалисти покачването на цените е чиста нечиста сделка и израз на несигурността, която се усещаше в България преди въвеждането на еврото. Според Статистическата работа цените са се повишили с към 26 % през последните три години, без приходите на хората да нарастват със същия ритъм. Средната месечна заплата в България е към 1300 евро, а пенсията е към 500 евро. Статистиците пресметнаха през юли, че частните семейства харчат малко над една трета от приходите си за храна.
Въпреки това, обратно на упованията, популацията е много скептично настроено към концепцията за основаване на държавни магазини за хранителни артикули – изключително в селските региони. " Не мисля, че ще проработи. Имаме два или три магазина тук – това е задоволително “, споделя Павел Колев, пенсионер от село Долна Кремена в Северозападна България. Търговката Клавдия Петкова е загрижена, че държавните търговски обекти биха могли да основат евентуална конкуренция, като акцентира: " Работим от заран до здрач. Държавният магазин евентуално няма да предлага същия избор или еластичност. “ Затова кметът Румен Серафимов предлага по-централизирано решение: " Магазин във всеки регионален град – всеки, който желае да си купи на ниска цена самун и наденица, би трябвало да отиде там. “
Критика от бизнес общността
Експертите считат плана за проблематична пазарна интервенция. Икономистът Иван Стойнев от Софийския университет го вижда като нарушаване на конкурентното право на Европейски Съюз. Станислав Попдончев, вицепрезидент на Българската комерсиална камара, изрази сходни отзиви: " Това е директна интервенция в свободната търговия, макар че конкуренцията в хранителния бранш към този момент е доста мощна “, сподели той пред българския бизнес вестник " Капитал “.
България не се нуждае от повече хранителни магазини, сподели Попдончев. Според Статистическата работа, до края на 2023 година към този момент е имало към 40 000 хранителни магазина – с население от малко над шест милиона. Това са приблизително 150 клиенти на магазин. Вместо това, Търговската камара приканва за понижаване на бюрократичната тежест върху локалните производители, с цел да се понижат ненапълно потребителските цени.
Няма икономическа логичност
Икономистът Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система също счита концепцията за държавни хранителни магазини за стопански съмнителна. Той изясни по телевизионния канал bTV: " Липсва му всякаква икономическа логичност. Планът е част от икономическа популистка наклонност в отговор на апелите за протест на супермаркетите по-рано тази година. “ Българските консуматори, недоволни от покачващите се цени на храните, бойкотираха огромните търговски вериги и супермаркети в страната, което докара до близо 30% спад в продажбите в засегнатите магазини, само че не и до трайно понижение на цените.
Икономическият специалист акцентира и нещо друго: " Производствените разноски на българските производители са високи, тъй че крайният консуматор е заставен да купува на високи цени. За да се предотврати това, страната ще би трябвало да обезпечи дълготрайно контрафинансиране, с цел да поддържа ниски цени “, изясни Николов. Но това би довело до високи разноски, които страната мъчно би понесла в дълготраен проект. Той също по този начин предизвестява за евентуална политическа взаимозависимост в селските региони, където клиентите се познават и постоянно купуват на заем. Тези клиенти по-късно биха натрупали задължения към самата страна посредством магазина за хранителни артикули. " Тези, които са задлъжнели, са по-лесно повлияни политически – колкото и цинично да звучи това “, сподели специалистът.
Въпреки рецензиите, държавното управление продължава с плана. Това ще бъде първият път от края на централно плануваната стопанска система преди 35 години, в който страната интензивно се намесва в бранша на търговията на дребно. Първият държавен дискаунтърен магазин е плануван да отвори порти в град Пловдив през септември – не в необлагодетелстван район, а във втория по величина град в страната.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ