Обрат със сметките за тока от 1 юли, вижте какво

Обрат със сметките за тока от 1 юли, вижте какво ни чака.

Сметките за семействата няма да се покачат даже след цялостната либерализация на енергийния пазар, заяви той пред БНР.
Станков изясни, че е открит механизъм за компенсиране на битовите консуматори чрезФонд „ Сигурност на електроенергийната система “.По думите му, Министерството на енергетиката е квалифицирано за всички вероятни сюжети.
Министърът посочи, че без значение от това по кое време ще влезе в действие либерализацията,
цените на електрическата енергия за семействата ще останат непроменени.
Решението за точната дата зависи от Народното събрание.

Според признатото законодателство от 1 юли либерализацията ще стартира със предпазен механизъм, който ще подсигурява стабилността на цените. Този механизъм се основава на метода, по който действа контролираният пазар.

В момента Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) дефинира пределни цени, като основава енергиен микс от разнообразни индустриални мощности.  Един от реакторите на АЕЦ „ Козлодуй “ дава електрическа енергия на контролирания пазар, на цена към 80 лв. за мегаватчас, до момента в който междинната цена за битовите консуматори е 138 лв. за мегаватчас. Към този микс се прибавя електрическа енергия от въглищни и водноелектрически централи.

Министърът на енергетиката съобщи, че работата „ на парче “ през последните четири години и поемането на мъчно изпълними задължения са довели до блокиране на забележителна част от средствата по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Затова би трябвало в оптимални къси периоди да се предоговорят значими промени по проекта.

Министър Станков добави, че някои от заложените промени в ПВУ са неизпълними и биха довели до доста финансово натоварване за българските жители.

„ Това по никакъв метод няма да позволим “, акцентира министърът и добави, че държавното управление ще се стреми към предоговаряне на изискванията, тъй че да бъде предпазен националният интерес, като в същото време бъде непокътнато правилното отношение към Европейската комисия (ЕК).

Той уточни, че страната не е изпълнила уговорката си за в допълнение 40-процентно понижаване на въглеродните излъчвания от въглищните централи. През 2024 година, макар че зимата е била по-топла, спадът в излъчванията е едвам 35 %.

През тази година поради по-студената зима до момента са изгорени три пъти повече въглища, което може даже да докара до растеж на излъчванията.

„ Европа в никакъв случай не е изисквала това от нас, не знам за какво сътрудниците са поели този ангажимент “, съобщи Станков. Той изрази опасения, че сходни условия могат да застрашат освен работата на ТЕЦ-овете, само че и на въглищните мини, където работят 6500 индивида.

Според него е належащо задължението за понижаване на излъчванията да бъде предоговорен на национално равнище, а не за всяка централа поотделно.

По отношение на контракта сред „ Булгаргаз “ и турската енергийна компания „ Боташ “ министърът уточни, че българският публичен снабдител няма финансовата опция да покрива отговорностите си към турската страна през последните 7-8 месеца.

Той дефинира контракта като неблагоприятен за България и увери, че се търсят разновидности за неговото предоговаряне. В момента държавното управление работи за по-ефективно потребление на газопреносната инфраструктура, с цел да се избегнат заплащания за необработен потенциал.