Обръщаме ли се към вярата във времена на изпитания и

Обръщаме ли се към вярата във времена на тествания и можем ли да бъдем индивиди, без да съдим ближните си? За пътя от светския живот към духовната обител и силата на християнството в условия на глобализация споделя архимандрит Никанор, свещеник на Гигинския манастир - Св. Козма и Дамян.

„ Денят, в който не си направил най-малко едно положително дело, е изгубен ден. Трябва да имаме нещо, с което да сме съдействали на близък. Дори да бъде една усмивка, когато го срещнем или утешителна дума, когато скърби. Трябва да оказваме помощ на околните си. Да не подлагаме на критика, да не завиждаме, да не злорадстваме”, сподели архимандрит Никанор в предаването "Неделята " по Нова телевизия.

Смисълът на тези думи добива повече тежест, тъй като идват от душата и сърцето на човек, загърбил светския живот, излязъл от меката на парите и скъпите костюми, с цел да служи на Бог и на хората. Игуменът преди работел в международния финансов център „ Уол Стрийт “.

„ Когато пристигнах в тази обител, нямаше асфалтов път. Нямаше по какъв начин да се пристигна с кола, в случай че завали. Единствения метод да се устоя Братството бяха градините и животните, които имахме”, показа игуменът.

На въпрос дали вярата ни оказва помощ по време на пандемия, той отговори следното: „ Трябва да кажа, че от една страна тази пандемия оказва помощ хората да премислят метода си на живот. Те осъзнаха, че има край. Много от тях откриха пътя към храма”. Игуменът е от хората, които има вяра, че вирус има.

„ Това, което се говореше, че в храма няма болест не е правилно. Защото Господ самичък споделя „ царството не е на този свят. Тук има и заболявания, и премеждия. Нямаме никакво съображение да считаме, че има някакъв богословски аргументиран мотив, който да каже, че вярващите са изключително предпазени от вируса”, разяснява той.

Понякога обаче мощната и чиста религия прави чудеса, признава отец Никанор.

„ Действително съм слушал с ушите си и съм виждал хора, които са свидетелствали, че по този начин с приемане на водата от аязмото са се изцелявали от разнообразни болести”, сподели още игуменът.

Освен чудесата обаче, манастирът пази и други секрети от времето преди демокрацията. Тогава манастирът бил снимачна площадка за филм по времето на социализма.