Обобщаващото за 2018 г. проучване на Алфа Рисърч регистрира ярък

Обобщаващото за 2018 година изследване на Алфа Рисърч записва ослепителен контрастност сред персоналния оптимизъм за 2019 година и обществената тревога за развиването на страната.

Изследването демонстрира, че всеки втори или не има намерение да взе участие, или не е решил по какъв начин тъкмо ще постъпи на идните избори за Екологичен потенциал.

По-ниската интензивност води до мощно доближаване на позициите сред ГЕРБ (16% от всички гласоподаватели или сред 32 и 34% от гласувалите) и Българска социалистическа партия /14.9% от всички гласоподаватели или към 30-32%/.

Семейството, работата, увереността в персоналните качества стоят в основата на позитивните упования на българина, до момента в който сериозните настроения и неудовлетворението надвиват в отношението към институциите и политическия хайлайф.

В навечерието на година с минимум два типа избори (европейските през май и локални през есента) българското общество е в обстановка на задълбочаваща се рецесия на доверие към институции, партии, политици и очакване за допустима политическа опция:

Президентът Румен Радев резервира положителен баланс в персоналния си рейтинг, само че за интервал от три месеца губи 5 пункта утвърждение и за първи път от встъпването му в служба позитивните оценки за неговата активност са под границата от 50 на 100 (47% утвърждение против 17% неодобрение). Категоричната поддръжка от необятни обществени групи, на която се радваше в първите две години от своя мандат, понижава и се концентрира най-вече измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.

В края на една година, маркирана от сполучливото Европредседателство, само че и от вътрешно-коалиционни напрежения и кавги, записваме възходяща сдържаност към изпълнителната власт: 17% позитивни против 45% негативни оценки . Стабилно зад кабинета застават само последователите на ГЕРБ, до момента в който намалелите симпатизанти на Обединените патриоти имат мощно поляризирано отношение към него, според от това, коя от партиите в дребната коалиция поддържат.

Данните на Алфа Рисърч демонстрират следната динамичност в доверието към институциите:

След юни 2018 настава поврат и в персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 30% утвърждение против 37% отрицание и 33% неутрални оценки . Въпреки запазващото се по-високо персонално доверие спрямо това към съдружния кабинет, тази наклонност вещае напрегнати месеци за държавното управление, което се нуждае от рестарт на публичното доверие.

Оценката за работата на министрите, в това число за част от определяните като най-успешни, следва същата нараснала социална сдържаност. Лидер измежду членовете на кабинета остава вицепремиерът Томислав Дончев, макар че гасенето на няколко държавни пожара в късната есен, водят до първи от началото на мандата спад в показателя за активността му (от 20.3 до 16.7). Макар че резервира втората си позиция , понижава утвърждението и за спортния министър Красен Кралев (индекс от 14.5).

Съществена ерозия е налице и при двама до неотдавна рейтингови министри – военният Красимир Каракачанов, бележи спад от съвсем 9 на 100 в следствие от споровете сред водачите на Обединените патриоти и абсурда към Агенцията за българите в чужбина. Аналогична е наклонността в оценката за финансовия министър Владислав Горанов (спад от 7 пункта в индекса) след общественото тиражиране на информацията за употребеното от него жилище.

Запазва позициите си министър Екатерина Захариева (индекс 8.9), а утвърждението за просветителния Красимир Вълчев нараства с 8 пункта (индекс 7.1) и през декември той заема към този момент четвърто място, директно след външния министър.

Както демонстрират и предходните изследвания, най-неудовлетворени остават българите от работата на Народното събрание. Положителните оценки за активността му се свиват до сериозните 8 на 100, като даже симпатизантите на партиите от ръководещото болшинство не намират съображение да смекчат мощното си незадоволство.

Дефицитът на сигурност и правдивост намира отражение в стабилно ниските оценки на съд, прокуратура и полиция: основен прокурор 9% утвърждение против 42% отрицание, съд - 11% утвърждение против 50% отрицание, полиция - 22% утвърждение против 38% отрицание.

Личното доверие към политическите водачи е един от най-големите капитали в политиката, фокусиращ променливата динамичност на публичните настроения. В този смисъл, несъмнено може да се каже, че в края на 2018-та капитал губят съвсем всички политически играчи - и тези от ръководещото болшинство, и тези от опозицията.

Бойко Борисов остава най-одобрявания водач на политическа партия, само че персоналният му рейтинг е в отрицателен тренд (спад от 32.8% до 30.1%).

Положителните оценки за Корнелия Нинова също понижават , като за първи път през последните две години падат под 20 на 100 (от 22.2% на 19.4%).

Логично, поради яростните кавги и взаимни обвинявания , най-силна е ерозията на доверието към водачите на Обединените патриоти : Красимир Каракачанов губи седем пункта (от 23.4% на 16.3%), Валери Симеонов шест пункта (от 11.1% на 5.1%), Волен Сидеров също остава със мощно лимитирана поддръжка от 4.9%.

Повишението на цените на горивата в края на предходната година и възродената интензивност на Веселин Марешки по тази тематика, го връща назад в обществен оборот и му носи утвърждение от 13.8%.

При цялостния отлив на доверие към парламентарно показаните партии и техните водачи, все по-голям става въпросът съумяват ли водещите политици от извънпарламентарните обединения да привлекат поддръжката на разочарованите. Проучванията към момента не открояват партия или водач, с които необятни публични групи да свързват своите упования. Същевременно обаче, част от тях получават утвърждение, идентично с това за парламентарно показани партии. Доверие в съпредседателя на „ Демократична България “ Христо Иванов декларират 11.3% от пълнолетните българи. Положителното отношение към другите двама съпредседатели на обединението е 5.7% за водача на ДСБ Атанас Атанасов и 5% за водача на „ Зелените “ Вл. Панев. Други десни водачи като Н. Ненчев на Български земеделски народен съюз (6.1%) и Румен Христов на Съюз на демократичните сили (5.5%) се употребяват със сходни равнища на поддръжка. Може да се допуска, че разединени, също както и партиите от „ Обединените патриоти “, тези обединения имат много по-ниска поддръжка, в сравнение с, в случай че изградят обща платформа и работят единно по решаването на значими проблеми, засягащи необятни публични групи. Вляво, водачът на АБВ Румен Петков получава утвърждението на 8.1% от гласоподавателите.

Електорални настройки за Европейски избори

Предвид идните през май избори за Европейски парламент, Алфа Рисърч стартира следенето на електоралните настройки на гласоподавателите точно за този избор. Данните от актуалното изследване не са сравними с предходни данни на организацията, касаещи парламентарен избор, заради три съществени аргументи: по-ниската интензивност на евроизборите; дребния брой мандати за България – 17, който образува по-висок предел (5.88%) за продобиване на мандат в съпоставяне 4%-та преграда в изборите за Народно Събрание; неяснотата кои партии и в каква настройка ще вземат участие в европейските избори.

Имайки поради тези ограничавания, една ранна диагностика на положението на политическите сили преди основните за завършека на управническия мандат европейски избори, демонстрира следната картина:

В края на декември подготвеност да гласоподават за представители на България в Европарламента декларират 48.2% от гласоподавателите, а всеки втори или не има намерение да взе участие, или не е решил по какъв начин тъкмо ще постъпи. По-ниската интензивност води до мощно доближаване на позициите сред ГЕРБ (16% от всички гласоподаватели или сред 32 и 34% от гласувалите) и Българска социалистическа партия (14.9% от всички гласоподаватели или към 30-32% от гласувалите). Така, все още ГЕРБ резервира нежно преимущество пред главния си конкурент , само че икономическата обстановка в страната, както и мотивацията на неговите разнородни гласоподаватели, измежду които има както европоддръжници, по този начин и евроскептици, ще са основни за крайния му резултат.

Българска социалистическа партия също не е особена безапелационна в мобилизацията на своя избор, само че трансформирайки изборите в тест за или срещу държавното управление, съумява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти.

Движение за права и свободи се открояват като третият участник , който ще има несъмнено посланичество в Европейския парламент. Подкрепа за Движението за евровота декларират 5.1% от общия брой гласоподаватели, или сред 10 и 13 на 100 от гласувалите. Предвид способността му за мощна електорална готовност, по-ниска изборна интензивност може да им разреши да съкратят значително дистанцията с водещите ГЕРБ и Българска социалистическа партия и по този начин да пледират за връщане във властта през парадния вход.

Скандалите в Обединените патриоти срутват електоралната им поддръжка с извънредно бързи темпове. Дори към момента официално обединени, те активизират едвам една трета от някогашните си гласоподаватели. Антиевропейските настроения на забележителна част от евентуалните им симпатизанти в допълнение ги демотивират и по този начин електоралния им запас пада до 2.9% от общия брой гласоподаватели в страната. При в този момент декларираната изборна интензивност от към 48%, това е равностойно на към 5.5 - 6 на 100 от гласуващите, което ги слага на границата на бариерата, нужна за лъчение на евродепутат.

На същата граница, само че с позитивен електорален тренд е обединението „ Демократична България “. Подкрепа за обединяването декларират 2.7% от общия брой гласоподаватели, или към 5.5 – 5.8 % от готовите да гласоподават в евроизборите. Обратно на патриотичния избор обаче последователите на „ Демократична България “ са доста по-заинтересовани и стимулирани да гласоподават в изборите за членове на Екологичен потенциал, което благоприятства възможностите им да излъчат там собствен представител.

Както високото съмнение към институциите, по този начин и високият дял гласоподаватели, ненамиращи свое безапелационно политическо посланичество може да докара до два, значително противоположни сюжета за излаз от евровота. Първият, макар критичността си гласоподавателите да не припознаят опция и да поддържат, въпреки и с невисок избор, водещите партии, като по този начин запазят политическото статукво. Вторият, недоволството да издигне на върха нови политически партии. Дали това ще бъдат популисти и антисистемни играчи, или някаква друга политическа опция, е най-интригуващата част от политическия съспенс. /БГНЕС