Държавата дава пари на млади и образовани да се върнат от чужбина
Обмислят пакет от ограничения за привличането на емигрантите ни
Ще им оказват помощ за наема и таксата за детска градина през първите месеци
Виртуално ще ги съветват за нужните документи у нас
Правят онлайн тържища за привличане на чужденци
Рекламират България с ниски налози и дълго майчинство
Държавата ще дава пари на млади и добре образовани българи, с цел да се върнат да работят у нас.
“Това, което обмисляме и се надяваме през декември да договорим с Европейската комисия, са спомагателни финансови тласъци, които да им оказват помощ през първите няколко месеца от завръщането им ”, заяви пред “24 часа ” зам. общественият министър Зорница Русинова. Идеята била страната да поеме наема на жилище, таксата за детска градина или други разноски по установяването им в България, тъй че да се облекчат младите, които желаят да се завърнат и да работят у нас, изясни Русинова.
Някои общини имат начинания за строителство на общински жилища за младежи, което ние също бихме подтикнали в идващия програмен интервал, сподели още Русинова.
За да се улеснят оптимално завръщащите се българи, ще се направи и онлайн платформа към Агенцията по заетостта. Там с изключение на съответно работно място ще се получава и
информация
за цените на
недвижимите
парцели, наема,
детските
градини,
учебните заведения и лечебните заведения към определеното място за завръщане. Ще се дава иформация и по какъв начин да запишат детето си в ясла или учебно заведение. Идеята е, когато един младеж реши да се завърне, да му бъде оказана поддръжка, с цел да се откри тук, изясни още Русинова.
Ако пък завръщащите се българи имат чужденец за брачен партньор, за него ще има омекотен режим на достъп.
Друга концепция е да се създадат онлайн трудови тържища като част от европейския портал за трудова мибилност - EURES.
“Това е добра опция българските работодатели да оферират работни места освен на българи в чужбина, само че и на непознати жители, тъй като има браншове, в които заплащането е конкурентно на това на Европейски Съюз ”, сподели още Русинова.
16 хиляди българи са се върнали да работят у нас, а през 2016 година те са били малко над 9000, демонстрира информация в Национален статистически институт. През предходната година в България са пристигнали да живеят 29 559 души, до момента в който през 2017 година са били 25 597. Основната причина е растежът на заплатите у нас.
За да притегля от ден на ден българи, общественото министерство направи кариерни конгреси във Виена, Лондон, Кьолн, Мюнхен и Хага. На тях компаниите оферират работа в областите осведомителни и информационни технологии, електроника и електротехника, медицина, обучение, финанси, обезпечаване, маркетинг и търговия, произвеждане, мениджмънт и консултантски услуги, електрическа енергия и други
За да могат хората да придобият действителна визия освен за приходите, само че и за покупателната дарба в България, вършим параленост сред нашата страна и страната, в която се организира съответният конгрес, по съществени пера на семействата като наем на жилище, пазарна цена на парцели, такси за детски градини, разноски за градски превоз, осведомителни и информационни услуги (интернет, телевизия, телефон), описа Русинова, която взе участие в тях.
Средната заплата в IT бранша у нас е 3999 лева, а в Нидерландия е 2700 евро. След приспадане на съществени разноски като осигуровки, налог общ приход, наем на едностайно жилище и карта за градския превоз от техните заплати бруто излиза, че
в България
IT експертът
ще разполага с
67% от брутната
си заплата, а в
Нидерландия
с 53%,
дала за образец в Хага Русинова. И изясни, че се прави и параленост със заетите във финансовия бранш. При приспадане на горепосочените разноски, данните демонстрират оставащ разполагаем приход от 52% от междинната брутна заплата за финансист и осигурител за България и 47% за Нидерландия.
“Един юноша, който е приключил осведомителни технологии във Англия и получава 3000 паунда в Лондон, в края на месеца ще бъде с към 1500 -1800 паунда. Докато в България, в случай че стартовата заплата е към 3000 лева, в края на месеца ще е с 2000 лева, даде различен образец Русинова.
За младежите е забавно и поддържането на плоската данъчна ставка от 10%, трудовото законодателство, бързото кариерно израстване и опциите за стаж.
“Освен това виждаме, че тласъците, които българските работодатели оферират като спомагателни обществени придобивки - в допълнение здравно обезпечаване карти за спорт и почивки, също са доста атрактивни за младежите. А и от ден на ден компании оферират в петък да се работи до обяд ”, изясни още Русинова.
Привлекателно за младите е и дългото майчинство в България.
На форумите специалистите питат младите българи и какви други тласъци биха оказали въздействие при взимането на решение дали да се върнат в България. Именно оттова излезли концепциите за покриване на разноските за наем на жилище, в случай че работата им не е в родното им обитаемо място. Има и въпрос с упованията им за равнище на заплатата в България според от просветителната степен и професионалния им опит.
Между 16 и 26% от интервюираните младежи са декларирали, че ще се завърнат в България, в случай че намерят конкурентна позиция на опциите в чужбина. Останалите са показали, че към момента не са решили.
68,2% от интервюираните младежи на кариерния конгрес в Лондон са декларирали, че имат намерение да работят в България за в бъдеще. Едва 7,7% са дали отговор с “не ”.
“Определено има доста по-голям интерес при младежите, които учат във Англия, да се завърнат у нас. Най-вече поради неуредиците към Брекзит ”, изясни Русенова.
Малко над половината от интервюираните младежи на кариерния конгрес в Кьолн са декларирали, че имат намерение да работят в България за в бъдеще. 8% са дали отговор с “не ”. Подобна е картината и в Мюнхен, където 52% са дали отговор, че ще се завърнат. Едва 3% са дали отговор с “не ”.
100% интервюираните на кариерния конгрес в Хага са изявили предпочитание да живеят и да се развиват професионално в България. 35% пък са подготвени да се върнат в родината до 5 месеца, толкоз са подготвени да се върнат до месец, а останалите
30% са декларирали,
че са подготвени да
се върнат в
България незабавно
На въпроса по кое време биха отпътували за България, максимален % от интервюираните в Лондон и Кьолн са дали отговор - в границите на от 6 месеца до 1 година, а в Мюнхен - в границите на 1 до 3 години. Около 20% от интервюираните са декларирали, че незабавно биха се завърнали в родината.
При ниско образованите емигранти ползата да се завърнат у нас е по-малък. Причината е, че темпът на повишаване на заплати при хората без подготовка е по-слаб.
Зорница Русинова, заместник-министър на труда и обществената политика:
Най-често се завръщат IT експерти, инженери и финансисти
70% от българските младежи, които учат зад граница, са подготвени да се приберат
Голяма хранителна верига назначи българи от Германия като икономисти и маркетинг експерти, юноша от Ротердам пък стартира в общественото министерство
- Г-жо Русинова, статистиката демонстрира, че младежите, които се връщат в България, са повече от тези, които я напущат. Как успяхте да обърнете наклонността?
- Основната причина тази наклонност да се обърне е удобното икономическо развиване на страната - по-високите приходи, както и растежът на междинната заплата в страната. Една от самодейностите на Министерството на труда и обществената политика бе да създадем кариерни конгреси, където има централизация на български студенти в Европа. Заедно с работодателите даваме информация на младежите и се опитваме да ги притеглим с положителни предложения за работа, даваме информация какво е положението на пазара на труда, какви са вероятностите. И имам вяра, че тази наклонност освен ще резервира през идната година, само че и ще се усъвършенства.
- Вие персонално участвате в кариерните конгреси и представяте изискванията на живот у нас. Какви са съответните резултати от тези срещи?
- През тази година организирахме няколко форума във Виена, Лондон, Кьолн, Мюнхен, Хага, като приблизително участниците са сред 160-200 души. Около 70% от младежите, които идват на тези конгреси, споделят, че биха се върнали да работят в България, откакто завършат образованието си в чужбина. Високото качество на образованието, което са получили там, би решило огромна част от проблемите на пазара на труда и неналичието на добре готови фрагменти. С работодателите описваме какъв брой е привликателно да се работи в България, тъй като доста постоянно един младеж не си дава сметка, че
България е страната
със относително
най-ниски налози и
осигурителна тежест
Животът в България е с пъти по-евтин, в сравнение с в огромните европейски столици. Фирмите, които вземат присъединяване във форумите, са от областите: осведомителни и информационни технологии, електроника и електротехника, медицина, обучение, бизнес и финанси, обезпечаване, маркетинг и търговия, произвеждане, мениджмънт и консултантски услуги, електрическа енергия и други
Разбира се, тези студенти, които учат в Европа, не могат да решат всички проблеми на пазара на труда. По-скоро би трябвало да търсим съответното решение за всеки един бранш, който изпитва усложнение с намирането на работна ръка. Специално за високите технологии, финанси, IT сферата, инженерните специалности гладът за фрагменти е огромен и всеки един младеж, който учи в влиятелен университет, доста елементарно би си намерил работа.
- Какво ви питат младежите? Може ли да дадете образци за младежи, които са се върнали у нас с помощта на форумите?
- Първият въпрос, който постоянно задават, е от кое място сме взели информацията за заплатите по стопански браншове. И обясняваме, че е е от Националната статистика. Първоначално не имат вяра, само че като се уверят, питат какви са спомагателните придобивки. За нас е задоволително да чуем, че доста
огромна част от
българските
работодатели
оферират
в допълнение
здравно
обезпечаване,
карти за разнообразни типове спорт, почивки. А и доста огромна част от работодателите оферират в петък да се работи до обяд. Сред въпросите е и какво значи да се осигуриш на действителен застрахователен приход, което за нас е добра наклонност, тъй като това ще докара до изсветляване на стопанската система ни и сигурно младежите, които идват в България, ще желаят да се осигурават на действителни приходи.
В Германия по време на конгрес една от огромните хранителни вериги предложи работа не за продавачи, а за икономисти, маркетинг специалисти. Те бяха привлекателни за доста младежи на форума и
още през лятото
те се върнаха и
започнаха работа
Другият положителен образец е юноша, който учи в Ротердам, стартира да стажува в нашето министерство в интернационалната дирекция.
- Ще продължите и следващата година и къде планирате да извършите още конгреси?
- Стъпваме там, където има по-голяма част от централизация на българи. Освен форумите в Лондон, Виена, Германия и Нидерландия планираме да стартираме малко по-специализирани конгреси за избрани браншове. В Шотландия имаме информация, че огромен брой българи учат осведомителни технологии, там изследваме опцията да създадем обособен кариерен формум единствено с IT фирмите. Пътят ни оттук насетне e да специализираме част от тези конгреси по отношение на концентрацията на избран кръг студенти.
- На какви позиции се връщат най-често?
- Най-често се връщат и се осъществят на добре платени специалности в областта на стопанската система, маркетинга, финансите, застраховането, IT бранша, инженерни специалности. /24chasa.bg
Ще им оказват помощ за наема и таксата за детска градина през първите месеци
Виртуално ще ги съветват за нужните документи у нас
Правят онлайн тържища за привличане на чужденци
Рекламират България с ниски налози и дълго майчинство
Държавата ще дава пари на млади и добре образовани българи, с цел да се върнат да работят у нас.
“Това, което обмисляме и се надяваме през декември да договорим с Европейската комисия, са спомагателни финансови тласъци, които да им оказват помощ през първите няколко месеца от завръщането им ”, заяви пред “24 часа ” зам. общественият министър Зорница Русинова. Идеята била страната да поеме наема на жилище, таксата за детска градина или други разноски по установяването им в България, тъй че да се облекчат младите, които желаят да се завърнат и да работят у нас, изясни Русинова.
Някои общини имат начинания за строителство на общински жилища за младежи, което ние също бихме подтикнали в идващия програмен интервал, сподели още Русинова.
За да се улеснят оптимално завръщащите се българи, ще се направи и онлайн платформа към Агенцията по заетостта. Там с изключение на съответно работно място ще се получава и
информация
за цените на
недвижимите
парцели, наема,
детските
градини,
учебните заведения и лечебните заведения към определеното място за завръщане. Ще се дава иформация и по какъв начин да запишат детето си в ясла или учебно заведение. Идеята е, когато един младеж реши да се завърне, да му бъде оказана поддръжка, с цел да се откри тук, изясни още Русинова.
Ако пък завръщащите се българи имат чужденец за брачен партньор, за него ще има омекотен режим на достъп.
Друга концепция е да се създадат онлайн трудови тържища като част от европейския портал за трудова мибилност - EURES.
“Това е добра опция българските работодатели да оферират работни места освен на българи в чужбина, само че и на непознати жители, тъй като има браншове, в които заплащането е конкурентно на това на Европейски Съюз ”, сподели още Русинова.
16 хиляди българи са се върнали да работят у нас, а през 2016 година те са били малко над 9000, демонстрира информация в Национален статистически институт. През предходната година в България са пристигнали да живеят 29 559 души, до момента в който през 2017 година са били 25 597. Основната причина е растежът на заплатите у нас.
За да притегля от ден на ден българи, общественото министерство направи кариерни конгреси във Виена, Лондон, Кьолн, Мюнхен и Хага. На тях компаниите оферират работа в областите осведомителни и информационни технологии, електроника и електротехника, медицина, обучение, финанси, обезпечаване, маркетинг и търговия, произвеждане, мениджмънт и консултантски услуги, електрическа енергия и други
За да могат хората да придобият действителна визия освен за приходите, само че и за покупателната дарба в България, вършим параленост сред нашата страна и страната, в която се организира съответният конгрес, по съществени пера на семействата като наем на жилище, пазарна цена на парцели, такси за детски градини, разноски за градски превоз, осведомителни и информационни услуги (интернет, телевизия, телефон), описа Русинова, която взе участие в тях.
Средната заплата в IT бранша у нас е 3999 лева, а в Нидерландия е 2700 евро. След приспадане на съществени разноски като осигуровки, налог общ приход, наем на едностайно жилище и карта за градския превоз от техните заплати бруто излиза, че
в България
IT експертът
ще разполага с
67% от брутната
си заплата, а в
Нидерландия
с 53%,
дала за образец в Хага Русинова. И изясни, че се прави и параленост със заетите във финансовия бранш. При приспадане на горепосочените разноски, данните демонстрират оставащ разполагаем приход от 52% от междинната брутна заплата за финансист и осигурител за България и 47% за Нидерландия.
“Един юноша, който е приключил осведомителни технологии във Англия и получава 3000 паунда в Лондон, в края на месеца ще бъде с към 1500 -1800 паунда. Докато в България, в случай че стартовата заплата е към 3000 лева, в края на месеца ще е с 2000 лева, даде различен образец Русинова.
За младежите е забавно и поддържането на плоската данъчна ставка от 10%, трудовото законодателство, бързото кариерно израстване и опциите за стаж.
“Освен това виждаме, че тласъците, които българските работодатели оферират като спомагателни обществени придобивки - в допълнение здравно обезпечаване карти за спорт и почивки, също са доста атрактивни за младежите. А и от ден на ден компании оферират в петък да се работи до обяд ”, изясни още Русинова.
Привлекателно за младите е и дългото майчинство в България.
На форумите специалистите питат младите българи и какви други тласъци биха оказали въздействие при взимането на решение дали да се върнат в България. Именно оттова излезли концепциите за покриване на разноските за наем на жилище, в случай че работата им не е в родното им обитаемо място. Има и въпрос с упованията им за равнище на заплатата в България според от просветителната степен и професионалния им опит.
Между 16 и 26% от интервюираните младежи са декларирали, че ще се завърнат в България, в случай че намерят конкурентна позиция на опциите в чужбина. Останалите са показали, че към момента не са решили.
68,2% от интервюираните младежи на кариерния конгрес в Лондон са декларирали, че имат намерение да работят в България за в бъдеще. Едва 7,7% са дали отговор с “не ”.
“Определено има доста по-голям интерес при младежите, които учат във Англия, да се завърнат у нас. Най-вече поради неуредиците към Брекзит ”, изясни Русенова.
Малко над половината от интервюираните младежи на кариерния конгрес в Кьолн са декларирали, че имат намерение да работят в България за в бъдеще. 8% са дали отговор с “не ”. Подобна е картината и в Мюнхен, където 52% са дали отговор, че ще се завърнат. Едва 3% са дали отговор с “не ”.
100% интервюираните на кариерния конгрес в Хага са изявили предпочитание да живеят и да се развиват професионално в България. 35% пък са подготвени да се върнат в родината до 5 месеца, толкоз са подготвени да се върнат до месец, а останалите
30% са декларирали,
че са подготвени да
се върнат в
България незабавно
На въпроса по кое време биха отпътували за България, максимален % от интервюираните в Лондон и Кьолн са дали отговор - в границите на от 6 месеца до 1 година, а в Мюнхен - в границите на 1 до 3 години. Около 20% от интервюираните са декларирали, че незабавно биха се завърнали в родината.
При ниско образованите емигранти ползата да се завърнат у нас е по-малък. Причината е, че темпът на повишаване на заплати при хората без подготовка е по-слаб.
Зорница Русинова, заместник-министър на труда и обществената политика:
Най-често се завръщат IT експерти, инженери и финансисти
70% от българските младежи, които учат зад граница, са подготвени да се приберат
Голяма хранителна верига назначи българи от Германия като икономисти и маркетинг експерти, юноша от Ротердам пък стартира в общественото министерство
- Г-жо Русинова, статистиката демонстрира, че младежите, които се връщат в България, са повече от тези, които я напущат. Как успяхте да обърнете наклонността?
- Основната причина тази наклонност да се обърне е удобното икономическо развиване на страната - по-високите приходи, както и растежът на междинната заплата в страната. Една от самодейностите на Министерството на труда и обществената политика бе да създадем кариерни конгреси, където има централизация на български студенти в Европа. Заедно с работодателите даваме информация на младежите и се опитваме да ги притеглим с положителни предложения за работа, даваме информация какво е положението на пазара на труда, какви са вероятностите. И имам вяра, че тази наклонност освен ще резервира през идната година, само че и ще се усъвършенства.
- Вие персонално участвате в кариерните конгреси и представяте изискванията на живот у нас. Какви са съответните резултати от тези срещи?
- През тази година организирахме няколко форума във Виена, Лондон, Кьолн, Мюнхен, Хага, като приблизително участниците са сред 160-200 души. Около 70% от младежите, които идват на тези конгреси, споделят, че биха се върнали да работят в България, откакто завършат образованието си в чужбина. Високото качество на образованието, което са получили там, би решило огромна част от проблемите на пазара на труда и неналичието на добре готови фрагменти. С работодателите описваме какъв брой е привликателно да се работи в България, тъй като доста постоянно един младеж не си дава сметка, че
България е страната
със относително
най-ниски налози и
осигурителна тежест
Животът в България е с пъти по-евтин, в сравнение с в огромните европейски столици. Фирмите, които вземат присъединяване във форумите, са от областите: осведомителни и информационни технологии, електроника и електротехника, медицина, обучение, бизнес и финанси, обезпечаване, маркетинг и търговия, произвеждане, мениджмънт и консултантски услуги, електрическа енергия и други
Разбира се, тези студенти, които учат в Европа, не могат да решат всички проблеми на пазара на труда. По-скоро би трябвало да търсим съответното решение за всеки един бранш, който изпитва усложнение с намирането на работна ръка. Специално за високите технологии, финанси, IT сферата, инженерните специалности гладът за фрагменти е огромен и всеки един младеж, който учи в влиятелен университет, доста елементарно би си намерил работа.
- Какво ви питат младежите? Може ли да дадете образци за младежи, които са се върнали у нас с помощта на форумите?
- Първият въпрос, който постоянно задават, е от кое място сме взели информацията за заплатите по стопански браншове. И обясняваме, че е е от Националната статистика. Първоначално не имат вяра, само че като се уверят, питат какви са спомагателните придобивки. За нас е задоволително да чуем, че доста
огромна част от
българските
работодатели
оферират
в допълнение
здравно
обезпечаване,
карти за разнообразни типове спорт, почивки. А и доста огромна част от работодателите оферират в петък да се работи до обяд. Сред въпросите е и какво значи да се осигуриш на действителен застрахователен приход, което за нас е добра наклонност, тъй като това ще докара до изсветляване на стопанската система ни и сигурно младежите, които идват в България, ще желаят да се осигурават на действителни приходи.
В Германия по време на конгрес една от огромните хранителни вериги предложи работа не за продавачи, а за икономисти, маркетинг специалисти. Те бяха привлекателни за доста младежи на форума и
още през лятото
те се върнаха и
започнаха работа
Другият положителен образец е юноша, който учи в Ротердам, стартира да стажува в нашето министерство в интернационалната дирекция.
- Ще продължите и следващата година и къде планирате да извършите още конгреси?
- Стъпваме там, където има по-голяма част от централизация на българи. Освен форумите в Лондон, Виена, Германия и Нидерландия планираме да стартираме малко по-специализирани конгреси за избрани браншове. В Шотландия имаме информация, че огромен брой българи учат осведомителни технологии, там изследваме опцията да създадем обособен кариерен формум единствено с IT фирмите. Пътят ни оттук насетне e да специализираме част от тези конгреси по отношение на концентрацията на избран кръг студенти.
- На какви позиции се връщат най-често?
- Най-често се връщат и се осъществят на добре платени специалности в областта на стопанската система, маркетинга, финансите, застраховането, IT бранша, инженерни специалности. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ