Хайде на бас!
Облогът или, както е прочут, „ хващането на бас “, надалеч не е от през вчерашния ден. Желанието да се обзаложиш с някого съпровожда хората още от древността.
Перла в оцет. Един от най-древните облози в историята бил сред Клеопатра и нейния римски ухажор Марк Антоний. Веднъж египетската кралица декларирала, че може да изпие вино за 10 милиона сестерции единствено за една вечеря. Антоний единствено поклатил недоверчиво глава и се обзаложил.
Но Клеопатра е останала в историята не толкоз с хубост (повечето антични летописци настояват, че не била изключително хубава), а най-много с мозъка и интелигентността си. Това, апропо, очевидно означавало, че не хвърля думите си напразно. Така било и с облога. В самото начало на вечерята пред нея сложили чаша винен оцет. Клеопатра извадила от ухото си огромна черна перла – която била известна с голямата си цена, и я потопила в чашата. Калциевият карбонат на перлата влезнал в реакция с оцетната киселина, разтворил се в нея, отслабил я, и в края на вечерята полученият коктейл към този момент можел да се изпие – което царицата и направила. Марк Антоний признал, че е изгубил облога.
Между другото, актуалните учени неотдавна потвърдиха опцията за този химически опит. Оказало се, че са нужни към 24 часа, с цел да се разтвори приблизително огромна перла в оцетна киселина. Предполага се, че до момента в който стояла в ухото на Клеопатра, перлата се затоплила до температурата на човешкото тяло, което ускорило реакцията.
Да влезеш в Белия дом.
Кой различен, с изключение на президентът на Съединени американски щати, може да влезе когато и както си желае, в Белия дом? Това се запитал известният американски негър баскетболист Шакил О’Нийл. Той се обзаложил с един от треньорите си, че ще може да „ отиде на посетители “ на президента Барак Обама без покана – просто като спре колата си на входа и разбута защитата.
Според изискванията на залога баскетболистът не трябвало никому да се обажда авансово (самият той признал, че има другари в защитата на Белия дом), нито да споделя името си или да употребява мощ. Ако загубел, трябвало да направи 1000 лицеви опори. По време на пътешестване до Вашингтон Шакил предал телефона си на треньора, хванал такси и отишъл да щурмува резиденцията на Обама.
По-късно той разказвал пред кореспонденти: „ Те ме познаха и споделиха: „ Здравей, Шак! Радваме се да те забележим, само че не можем да те пуснем “. Аз им отговорих: „ О`кей, разбирам “. Звездата от НБА уверявал, че в действителност въобще не бил афектиран. Същият ден обаче в неговия акаунт в Twitter се появило известие: „ Току-що не ме пуснаха в Белия дом. Защо-о-о-о? “. Може би страстите му били поради 1000-та лицеви опори, които треньорът общително му разрешил да раздели на части по 30.
Жените и Балзак.
Балзак считал себе си за ценител на дамите и постоянно забавлявал своите другари, като съставял подробна биография на някоя забавна непозната, срещната на улицата.
Веднъж той с другар се разхождал в парка. Пред тях вървели две дами, които представлявали изумителен контрастност. Едната била русокоска, хубавица с прелестна фигура и благородни маниери – а другата плоска, непохватна брюнетка с грозна шапка. Балзак декларирал, че е подготвен да се обзаложи: русокоската е коренна парижанка „ с същинска парижка походка “; сигурно тя има неколцина богати любовници, бездетна е и води хубав живот. А брюнетката съгласно него била англичанка, евентуално икономка на русата дама; тя има едно дете, плод на неточност на младостта, което живее с баба си; и едвам си изкарва хляба. Приятелят му приел облога – заплащане на сметката за вечеря в добър ресторант.
Писателят отишъл при дамите и се срещнал с тях. Но колкото повече те отговаряли въпросите му, толкоз повече си развалял настроението. Оказало се, че русокоската е немкиня, честна майка на две деца, брачна половинка на прочут посланик. А брюнетката била французойка, актриса с леко държание, която нямала нищо срещу „ да вечеря с господата “. Балзак едвам съумя да се отърве от нея. Въобще, този ден той не извадил шанс с вечерята.
Лунн ият залог.
Когато Нийл Армстронг направил първата си крачка на Луната, ликувала освен цяла Америка, само че и един много непретенциозен британец. Името му било Дейвид Трелфол. Девет години преди този момент събитие, през 1960 година, той отишъл в букмейкърски офис с 10 лири в джоба и концепцията да заложи на нещо налудничаво. От листата, който му предложили, избрал опцията, че човек ще кацне на Луната през идващите 10 години. Залогът бил 1 към 1000. Десет паунда не били дребна сума за това време: месечната заплата на един служащ била 30–40. Независимо от това, Дейвид ги заложил. През 1969 година, по-малко от година преди приключването на 10-годишния интервал на залагането, американците кацнали на Луната. С част от извоюваните 10 хиляди лири Трелфол си купил първокласен състезателен автомобил. Усмивката на Съдбата обаче се трансформирала в злобна мимика: след по-малко от година той умрял в автомобилна злополука с новата си кола.
Сценарият. Известният италиански публицист Тонино Гуера (сценарист за филми на Тарковски, Антониони, Фелини) се обзаложил, че ще напише сюжет за „ най-краткия филм в историята на киното “. Условието било филмът да трае единствено 10 секунди. На другия ден писателят донесъл своя сюжет. Той бил следният:
„ Жена гледа с напрежение телевизия. На екрана демонстрират изстрелването на галактическа ракета. Следва отброяване: 10… 9… 8… 7… 6… 5… 4… Виждаме нейното лице, което отразява стихия от страсти. В последните секунди тя подвига слушалката, набира номер и със старта на ракетата споделя в телефона: „ Любими, очаквам те! Мъжът ми преди малко отпътува! “
