Избирам да не ме е страх
Облива ме студена вълна всякога когато виждам или чета вести. Изтръпвам и спирам да вдишвам за секунди.
Панически пристъпи в чист тип са това, знам. Получавам ги тъй като се поддавам на внушението , че всичко е изгубено, всички сме обречени и всички ще се разболеем.
Внушение, което е съзнателно целено посредством избора на тематики, интонацията, фрагментите, подбора на въпросите и стъкмяването на отговорите.
Само страхът, като най-силно човешко възприятие, тъй като с помощта на него оцеляваме, може да задържи вниманието на всички в екрана/монитора за безпределно дълго време -защото дружно със страха има и вяра, че все някак нещата ще се подобрят, че всичко ще бъде наред.
И поради едната вяра продължаваме да четем, да търсим, да желаеме да разберем какво следва.
Надежда, несъмнено, няма, тъй като в случай че има, ще отдъхнем и ще се заемем още веднъж с ежедневните си действия – да живеем, да се обичаме, да възпитаваме децата си, да се любуваме на миговете, които са ни отредени.
Но те ни взеха вярата. Защото тя не им би трябвало. Трябва им нашият боязън, тъй като го трансформират в пари.
Аз обаче предпочитам да не ме е боязън. Не мога, не желая и няма да прекарам остатъка от живота си страхувайки се от нещо друго всеки ден, от измислени или далечни от мен закани, които надали ще ме споходят или в случай че стане, надали ще е тъкмо по този начин както те споделят, тъй като никой, никой, никой не знае какво ще се случи в идващия момент с него, с нас, с всички.
Избирам да не ме е боязън, тъй като това ме прави слаба и подвластна от това, което те ми посочат като решение. А аз желая да запазя бистрия си разум и да продължа да мисля сериозно.
Избирам да не ме е боязън, с цел да мога да съм добра майка и добра брачна половинка всеки ден, а не подплашено животинче, некомпетентно на никакво рационално деяние , тъй като е блокирало от надвисналата опасност. Заплаха, която е далечна, пресилена, необяснена, нерационална.
Избирам да не ме е боязън, тъй като животът ни е даден един път и е загуба да не го изживеем пълноценно – колкото и да продължи.
Избирам да не ме е боязън, а да съм мощна, както мощни са били доста генерации преди нас, изправени пред какви ли не провокации – тъй като всяко потомство има своите борби.
Но те са имали здравия разсъдък да съберат най-хубавото, на което са способни и да се оправят. За да ни има нас. А ние си мислим, че всичко стартира от нас и всичко е за първи път.
Избирам да не ме е боязън, тъй като единствено със здрав разсъдък могат да се намерят решения на проблемите.
Избирам да не ме е боязън, тъй като знам, че на света има повече положително, в сравнение с зло , единствено че никой не желае да приказва за него, тъй като не е доходоносно.
Избирам да не ме е боязън, тъй като страхливият умира хиляди пъти, а смелият – единствено един път.
Автор: Estrella
Панически пристъпи в чист тип са това, знам. Получавам ги тъй като се поддавам на внушението , че всичко е изгубено, всички сме обречени и всички ще се разболеем.
Внушение, което е съзнателно целено посредством избора на тематики, интонацията, фрагментите, подбора на въпросите и стъкмяването на отговорите.
Само страхът, като най-силно човешко възприятие, тъй като с помощта на него оцеляваме, може да задържи вниманието на всички в екрана/монитора за безпределно дълго време -защото дружно със страха има и вяра, че все някак нещата ще се подобрят, че всичко ще бъде наред.
И поради едната вяра продължаваме да четем, да търсим, да желаеме да разберем какво следва.
Надежда, несъмнено, няма, тъй като в случай че има, ще отдъхнем и ще се заемем още веднъж с ежедневните си действия – да живеем, да се обичаме, да възпитаваме децата си, да се любуваме на миговете, които са ни отредени.
Но те ни взеха вярата. Защото тя не им би трябвало. Трябва им нашият боязън, тъй като го трансформират в пари.
Аз обаче предпочитам да не ме е боязън. Не мога, не желая и няма да прекарам остатъка от живота си страхувайки се от нещо друго всеки ден, от измислени или далечни от мен закани, които надали ще ме споходят или в случай че стане, надали ще е тъкмо по този начин както те споделят, тъй като никой, никой, никой не знае какво ще се случи в идващия момент с него, с нас, с всички.
Избирам да не ме е боязън, тъй като това ме прави слаба и подвластна от това, което те ми посочат като решение. А аз желая да запазя бистрия си разум и да продължа да мисля сериозно.
Избирам да не ме е боязън, с цел да мога да съм добра майка и добра брачна половинка всеки ден, а не подплашено животинче, некомпетентно на никакво рационално деяние , тъй като е блокирало от надвисналата опасност. Заплаха, която е далечна, пресилена, необяснена, нерационална.
Избирам да не ме е боязън, тъй като животът ни е даден един път и е загуба да не го изживеем пълноценно – колкото и да продължи.
Избирам да не ме е боязън, а да съм мощна, както мощни са били доста генерации преди нас, изправени пред какви ли не провокации – тъй като всяко потомство има своите борби.
Но те са имали здравия разсъдък да съберат най-хубавото, на което са способни и да се оправят. За да ни има нас. А ние си мислим, че всичко стартира от нас и всичко е за първи път.
Избирам да не ме е боязън, тъй като единствено със здрав разсъдък могат да се намерят решения на проблемите.
Избирам да не ме е боязън, тъй като знам, че на света има повече положително, в сравнение с зло , единствено че никой не желае да приказва за него, тъй като не е доходоносно.
Избирам да не ме е боязън, тъй като страхливият умира хиляди пъти, а смелият – единствено един път.
Автор: Estrella
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ