Правителството явно трябва да забрави за отрицателна доходност по дълга
Облигационна емисия със период на погасяване от три години и половина. Такъв къс матуритет (срок на погасяване) на български държавни облигации пазарът не бе виждал от 2016-а когато за последно емитира дълг с сходен къс период на погасяване. Разбира се, в предишни години сме виждали и излъчвания с падеж от по 3 и от по 6 месеца, само че това постоянно е било в обстановка на краткотраен ликвиден дефицит на бюджета. А в този момент за подобен дефицит и дума не може да става. Напротив, хазната разполага с близо 10.6 милиарда лв. във фискалния запас към 12 ноември, съгласно публична информация на Българска народна банка.
Освен това доходността, която заплаща държавното управление на вложителите, които купуват облигациите му непрекъснато пораства, а срокът за погасяване се свива. След десетгодишните и петгодишните ДЦК излязоха от зоната на негативна рентабилност и стабилно се настаниха в тази на позитивната. Може би по тази причина - с цел да върне дълга в зоната на негативната рентабилност, държавното управление предложи емисия със период на погасяване от три годи и половина с общ номинал от 500 млн. лв.. Ефекта от този ход обаче се оказа надалеч от оптимистичния., тъй като се оказа, че тези по-краткосрочни облигации могат да бъдат продадени единствено, в случай че носят позитивна рентабилност на купувачите.
" На извършения аукцион бяха пласирани сполучливо ДЦК за 500 млн. лева съвкупна номинална стойност при среднопретеглена годишна рентабилност в размер на 0,13%.
Общият размер на подадените поръчки доближи 983,96 млн. лева, което подхожда на коефициент на покритие от 1,97. Отчетеният спред по отношение на аналогичните немски федерални облигации е в размер на 80 базисни точки ", написа в формалното известие на Министерството на финансите.
И какво излиза, че при относително огромен фискален запас, увеличени бюджетни доходи, финансовото ведомство наводнява пазара с държавни скъпи бумаги при редуциране на срочността и увеличение на доходността им. А това утежнява изискванията за обслужване на държавния дълг и натоварва в допълнение бюджета.
Защо тогава държавното управление взема нов дълг? В една от скорошните медийни изяви на финансовия министър Валери Белчев бе казано, че тези задължения се теглят за заплащането на остарели отговорности, за увеличените обществени разноски, за спомагателните заплащания по отношение на пандемията и за финансиране на заплащанията към земеделските стопани. Тъй като подобен много общ отговор оставя много въпросителни, помолихме Министерството на финансите за по детайлна информация. Ето отговорите, които получихме:
" През третото тримесечие на 2021 година заплащанията по държавния дълг възлизат на 536,0 млн. лева, в това число 341,3 млн. лева са осъществените погашения и 194,7 млн. лева са изплатените лихви по дълга. По вътрешния дълг през юли са погасени 10,5-годишни ДЦК, издадени през 2011 година, в размер на 315,6 млн. лева Извършените погашения по външния държавен дълг (държавни заеми към Банката за развиване на Съвета на Европа и държавни капиталови заеми към Европейската капиталова банка) възлизат общо на 25,7 млн. лева Не са употребявани средства, планувани в Закона за държавния бюджет на Република България, за покриване на риска от активиране на държавни гаранции през третото тримесечие.
Плащанията по поетия държавен дълг през четвъртото тримесечие на 2021 година се чака за възлязат на 169,7 млн. лева, в т. ч. 114,6 млн. лева са погашения по външния държавен дълг (държавни заеми и държавни капиталови заеми) и 55,1 млн. лева са лихвени разноски по дълга.
Със Закона за държавното публично обезпечаване за 2021 година за месеците от януари до март бяха утвърдени 318 млн. лева за еднократно погашение на 50 лева спомагателна сума към пенсиите на всички пенсионери за съответния месец. В хода на осъществяването на бюджета до месец август т.г. в това число, по отношение на продължаващата епидемиологична конюнктура заради разпространяването на COVID-19, с постановления на Министерския съвет за одобрение на спомагателен трансфер по бюджета на държавното публично обезпечаване за 2021 година бяха утвърдени в допълнение 521,8 млн. лева за тази еднократна спомагателна сума към пенсиите.
За месеците септември, октомври, ноември и декември с актуализацията на бюджета на държавното публично обезпечаване за този тип разход бяха разчетени в допълнение средства в размер на 849,9 млн. лева, като размерът на спомагателната сума към пенсиите за месец септември е в размер на 50 лева, а за оставащите три месеца до края на годината се усили от 50 лева на 120 лева, или общо планувания запас за този тип добавка за 2021 година е в размер на 1 689,7 млн. лева Целта на спомагателната еднократна добавка към пенсиите е да се обезпечи поддръжка на пенсионерите, които са част от уязвимите от разпространяването на COVID-19 групи ".
По отношение на бюджетните заплащания към селските стопани Министерството на финансите приложи следната таблица:
Направление
Изплатени Q3 2021
Изплатени 01.10-10.11.2021
Прогнози до края на годината от 11.11-31.12.2021 година
хиляди лева
хиляди лева
хиляди лева
Програма за развиване на селските региони 2014-2020 година, в това число:- вложения в аграрни стопанства и в преправка на селскостопански артикули, - вложения в инфраструктура, - заплащания за региони с естествени и други ограничавания
142 942,60
22 426,61
350 540,30
Европейски фонд за гарантиране на земеделието - директни заплащания на повърхност и други
19 538,03
558,54
796 000,00
Пазарни ограничения, в това число:- учебни схеми, - Национална стратегия за пчеларство, - Национална стратегия за подкрепяне на лозаро-винарския бранш
22 528,63
12 810,27
15 434,20
Държавни помощи и национални доплащания
17 796,98
51 416,51
129 659,96
Програмата за морско дело и риболовство 2014-2020 година
3 795,31
5 065,17
16 553,70
Общо
206 601,55
92 277,10
1 308 188,16
От отговорите се вижда, че главните разноски, които са финансирани с дълг са за обществена и анти пандемична политика, а падежиращи дългови заплащания от средата до края на годината гълтам 705.7 млн. лв.. Тук прави усещане, че част от взетия нов дълг се употребява за заплащане на лихви, което е много съмнителна от позиция на фискалната непоклатимост процедура. Обикновено нов дълг се взима за погасяване на остарял подобен, за капиталови планове от национално значение, чиято доходност би трябвало обезпечи спомагателни доходи в страната и за задръстване на краткотрайни фискални разриви. За такива разриви могат да бъдат признати увеличените разноски за битка с пандемията и за обществено подкрепяне посредством увеличение на пенсиите. Само че при пенсиите е разумно още веднъж да повдигнем въпроса: Нужно ли бе това да става посредством добавки за всички и посредством актуализация, която ще стовари върху бъдещите бюджети спомагателна фискална тежест от 1.8 милиарда - 2.2 милиарда лв. годишно? Не беше ли по-правилно да се помогне единствено на нуждаещите се, като им се поемат изцяло или отчасти разноските за комунални услуги, за медикаменти и за храна в случай че щете. Това става посредством целеви помощи раздавани посредством ваучери, които подсигуряват, че парите ще отидат там за където са предопределени, а не посредством добавки и актуализации за всички. Въобще дълговата политика на настоящето служебно държавно управление буди много опасения и въпросителни. А да не забравяме, че през 2022- предстоят обилни заплащания по външния дълг, а дотогава не е несъмнено, че ще имаме нов бюджет или обновен съответно настоящ подобен.
Освен това доходността, която заплаща държавното управление на вложителите, които купуват облигациите му непрекъснато пораства, а срокът за погасяване се свива. След десетгодишните и петгодишните ДЦК излязоха от зоната на негативна рентабилност и стабилно се настаниха в тази на позитивната. Може би по тази причина - с цел да върне дълга в зоната на негативната рентабилност, държавното управление предложи емисия със период на погасяване от три годи и половина с общ номинал от 500 млн. лв.. Ефекта от този ход обаче се оказа надалеч от оптимистичния., тъй като се оказа, че тези по-краткосрочни облигации могат да бъдат продадени единствено, в случай че носят позитивна рентабилност на купувачите.
" На извършения аукцион бяха пласирани сполучливо ДЦК за 500 млн. лева съвкупна номинална стойност при среднопретеглена годишна рентабилност в размер на 0,13%.
Общият размер на подадените поръчки доближи 983,96 млн. лева, което подхожда на коефициент на покритие от 1,97. Отчетеният спред по отношение на аналогичните немски федерални облигации е в размер на 80 базисни точки ", написа в формалното известие на Министерството на финансите.
И какво излиза, че при относително огромен фискален запас, увеличени бюджетни доходи, финансовото ведомство наводнява пазара с държавни скъпи бумаги при редуциране на срочността и увеличение на доходността им. А това утежнява изискванията за обслужване на държавния дълг и натоварва в допълнение бюджета.
Защо тогава държавното управление взема нов дълг? В една от скорошните медийни изяви на финансовия министър Валери Белчев бе казано, че тези задължения се теглят за заплащането на остарели отговорности, за увеличените обществени разноски, за спомагателните заплащания по отношение на пандемията и за финансиране на заплащанията към земеделските стопани. Тъй като подобен много общ отговор оставя много въпросителни, помолихме Министерството на финансите за по детайлна информация. Ето отговорите, които получихме:
" През третото тримесечие на 2021 година заплащанията по държавния дълг възлизат на 536,0 млн. лева, в това число 341,3 млн. лева са осъществените погашения и 194,7 млн. лева са изплатените лихви по дълга. По вътрешния дълг през юли са погасени 10,5-годишни ДЦК, издадени през 2011 година, в размер на 315,6 млн. лева Извършените погашения по външния държавен дълг (държавни заеми към Банката за развиване на Съвета на Европа и държавни капиталови заеми към Европейската капиталова банка) възлизат общо на 25,7 млн. лева Не са употребявани средства, планувани в Закона за държавния бюджет на Република България, за покриване на риска от активиране на държавни гаранции през третото тримесечие.
Плащанията по поетия държавен дълг през четвъртото тримесечие на 2021 година се чака за възлязат на 169,7 млн. лева, в т. ч. 114,6 млн. лева са погашения по външния държавен дълг (държавни заеми и държавни капиталови заеми) и 55,1 млн. лева са лихвени разноски по дълга.
Със Закона за държавното публично обезпечаване за 2021 година за месеците от януари до март бяха утвърдени 318 млн. лева за еднократно погашение на 50 лева спомагателна сума към пенсиите на всички пенсионери за съответния месец. В хода на осъществяването на бюджета до месец август т.г. в това число, по отношение на продължаващата епидемиологична конюнктура заради разпространяването на COVID-19, с постановления на Министерския съвет за одобрение на спомагателен трансфер по бюджета на държавното публично обезпечаване за 2021 година бяха утвърдени в допълнение 521,8 млн. лева за тази еднократна спомагателна сума към пенсиите.
За месеците септември, октомври, ноември и декември с актуализацията на бюджета на държавното публично обезпечаване за този тип разход бяха разчетени в допълнение средства в размер на 849,9 млн. лева, като размерът на спомагателната сума към пенсиите за месец септември е в размер на 50 лева, а за оставащите три месеца до края на годината се усили от 50 лева на 120 лева, или общо планувания запас за този тип добавка за 2021 година е в размер на 1 689,7 млн. лева Целта на спомагателната еднократна добавка към пенсиите е да се обезпечи поддръжка на пенсионерите, които са част от уязвимите от разпространяването на COVID-19 групи ".
По отношение на бюджетните заплащания към селските стопани Министерството на финансите приложи следната таблица:
Направление
Изплатени Q3 2021
Изплатени 01.10-10.11.2021
Прогнози до края на годината от 11.11-31.12.2021 година
хиляди лева
хиляди лева
хиляди лева
Програма за развиване на селските региони 2014-2020 година, в това число:- вложения в аграрни стопанства и в преправка на селскостопански артикули, - вложения в инфраструктура, - заплащания за региони с естествени и други ограничавания
142 942,60
22 426,61
350 540,30
Европейски фонд за гарантиране на земеделието - директни заплащания на повърхност и други
19 538,03
558,54
796 000,00
Пазарни ограничения, в това число:- учебни схеми, - Национална стратегия за пчеларство, - Национална стратегия за подкрепяне на лозаро-винарския бранш
22 528,63
12 810,27
15 434,20
Държавни помощи и национални доплащания
17 796,98
51 416,51
129 659,96
Програмата за морско дело и риболовство 2014-2020 година
3 795,31
5 065,17
16 553,70
Общо
206 601,55
92 277,10
1 308 188,16
От отговорите се вижда, че главните разноски, които са финансирани с дълг са за обществена и анти пандемична политика, а падежиращи дългови заплащания от средата до края на годината гълтам 705.7 млн. лв.. Тук прави усещане, че част от взетия нов дълг се употребява за заплащане на лихви, което е много съмнителна от позиция на фискалната непоклатимост процедура. Обикновено нов дълг се взима за погасяване на остарял подобен, за капиталови планове от национално значение, чиято доходност би трябвало обезпечи спомагателни доходи в страната и за задръстване на краткотрайни фискални разриви. За такива разриви могат да бъдат признати увеличените разноски за битка с пандемията и за обществено подкрепяне посредством увеличение на пенсиите. Само че при пенсиите е разумно още веднъж да повдигнем въпроса: Нужно ли бе това да става посредством добавки за всички и посредством актуализация, която ще стовари върху бъдещите бюджети спомагателна фискална тежест от 1.8 милиарда - 2.2 милиарда лв. годишно? Не беше ли по-правилно да се помогне единствено на нуждаещите се, като им се поемат изцяло или отчасти разноските за комунални услуги, за медикаменти и за храна в случай че щете. Това става посредством целеви помощи раздавани посредством ваучери, които подсигуряват, че парите ще отидат там за където са предопределени, а не посредством добавки и актуализации за всички. Въобще дълговата политика на настоящето служебно държавно управление буди много опасения и въпросителни. А да не забравяме, че през 2022- предстоят обилни заплащания по външния дълг, а дотогава не е несъмнено, че ще имаме нов бюджет или обновен съответно настоящ подобен.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ