Д-р Сибила Маринова: Необходима е и повече информация, и законова промяна, за да се подкрепи донорството в България
Областна болница във Велико Търново " Д-р Стефан Черкезов " е първа измежду донорските бази у нас. Как се реализира това описа в ефира на " Хоризонт " доктор Сибила Маринова, която е координатор по донорство и шеф на отделението по анестезиология и интензивно лекуване в лечебното заведение, като акцентира ролята на информираността.
Това се реализира с доста труд, с доста предпочитание и с доста говорене с хората - считам, че знанието, разбирането и говоренето с хората е едно от най-важните неща, с цел да е по-успешен процесът на донорство и да има вяра за живот за повече хора, нуждаещи се от трансплантация, посочи доктор Маринова:
Смятам, че е едно от най-важните неща, тъй като до неотдавна тази тематика в България беше непозната, за нея не се говореше, а когато една тематика е непозната, тя е страшна и могат да се вършат спекулации с нея.
Затова е значимо хората да знаят какво тъкмо съставлява донорството, трансплантациите, мозъчната гибел, по кое време могат да заявят своето единодушие или противоречие. Важното е хората да могат да вземат своето осведомено решение, без значение какво е то.
Това е въпрос на вътрешно разбиране - има хора, които не схващат акта на донорството, има хора, които по някаква друга причина не желаят техния непосредствен да стане донор, има хора, които, не познавайки добре своята вяра, считат, че тя им не разрешава. Различни аргументи има за отвод от донорство, разяснява още Сибила Маринова. Тя изясни, че при установяването на мозъчна смърт - диагноза, след която може да се подаряват органи, медицината е безапелационна.
Мозъчната гибел е диагноза, която е сигурна - тази диагноза в никакъв случай не може да бъде сбъркана:
Хората би трябвало да знаят, че това е на 100%, не може да стане неточност с тази диагноза, тя се слага от комисия от трима лекари, с няколко клинични прегледа и инструментално проучване. Така че, когато доктор застане пред околните и разгласи, че пациентът е в мозъчна гибел, те би трябвало да знаят, че това не може да бъде сбъркано. В международен мащаб няма пациент, събудил се след слагане на диагноза мозъчна гибел. Няма доктор, за жалост, в международен мащаб, който да може да лекува мозъчна гибел.
Според доктор Маринова повода за това броят на донорите в България да остава дребен е обвързвана и с непознаването на тематиката, само че и със законодателството:
Защото законът е изработен по този начин в България, че, макар че презумпцията е: " Ако не съм декларирал противоречие, значи съм склонен ", наложително се желае единодушието от околните и това могат да бъдат майка или татко, брат или сестра, наследник или щерка, брачен партньор, брачна половинка - единствено тези близки са посочени в закона.
Затова Сибила Маринова счита, че би трябвало да има и законова смяна: Според мен би трябвало хората да имат и двете възможности - да могат да заявят своето противоречие и да могат да заявят и своето единодушие. В редица страни, които са с доста огромен % донори, вземането на единодушието от околните не е належащо, в случай че човек самичък е взел своето решение. Това е тежестта на личната воля , акцентира доктор Маринова. Цялото изявление с нея може да чуете от звуковия файл.
Това се реализира с доста труд, с доста предпочитание и с доста говорене с хората - считам, че знанието, разбирането и говоренето с хората е едно от най-важните неща, с цел да е по-успешен процесът на донорство и да има вяра за живот за повече хора, нуждаещи се от трансплантация, посочи доктор Маринова:
Смятам, че е едно от най-важните неща, тъй като до неотдавна тази тематика в България беше непозната, за нея не се говореше, а когато една тематика е непозната, тя е страшна и могат да се вършат спекулации с нея.
Затова е значимо хората да знаят какво тъкмо съставлява донорството, трансплантациите, мозъчната гибел, по кое време могат да заявят своето единодушие или противоречие. Важното е хората да могат да вземат своето осведомено решение, без значение какво е то.
Това е въпрос на вътрешно разбиране - има хора, които не схващат акта на донорството, има хора, които по някаква друга причина не желаят техния непосредствен да стане донор, има хора, които, не познавайки добре своята вяра, считат, че тя им не разрешава. Различни аргументи има за отвод от донорство, разяснява още Сибила Маринова. Тя изясни, че при установяването на мозъчна смърт - диагноза, след която може да се подаряват органи, медицината е безапелационна.
Мозъчната гибел е диагноза, която е сигурна - тази диагноза в никакъв случай не може да бъде сбъркана:
Хората би трябвало да знаят, че това е на 100%, не може да стане неточност с тази диагноза, тя се слага от комисия от трима лекари, с няколко клинични прегледа и инструментално проучване. Така че, когато доктор застане пред околните и разгласи, че пациентът е в мозъчна гибел, те би трябвало да знаят, че това не може да бъде сбъркано. В международен мащаб няма пациент, събудил се след слагане на диагноза мозъчна гибел. Няма доктор, за жалост, в международен мащаб, който да може да лекува мозъчна гибел.
Според доктор Маринова повода за това броят на донорите в България да остава дребен е обвързвана и с непознаването на тематиката, само че и със законодателството:
Защото законът е изработен по този начин в България, че, макар че презумпцията е: " Ако не съм декларирал противоречие, значи съм склонен ", наложително се желае единодушието от околните и това могат да бъдат майка или татко, брат или сестра, наследник или щерка, брачен партньор, брачна половинка - единствено тези близки са посочени в закона.
Затова Сибила Маринова счита, че би трябвало да има и законова смяна: Според мен би трябвало хората да имат и двете възможности - да могат да заявят своето противоречие и да могат да заявят и своето единодушие. В редица страни, които са с доста огромен % донори, вземането на единодушието от околните не е належащо, в случай че човек самичък е взел своето решение. Това е тежестта на личната воля , акцентира доктор Маринова. Цялото изявление с нея може да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ