Област Благоевград е с най-голям дефицит на лекари, медицински сестри,

Област Благоевград е с максимален недостиг на лекари, медицински сестри, акушерки и психиатри измежду областите в страната, това сочи отчет на Съвета за стопански разбори към Министерски съвет. Ние от Struma.com неведнъж сме алармирали за казуса, съобщавайки, потресаващи образци за застрашаващо огромния недостиг на медицински фрагменти в съвсем всички лечебни заведения в региона. Например в болничното заведение в Разлог от месеци не могат да попълнят 12 места за мединиски експерти с висше обучение, поради липса на фрагменти се задъхват и лечебните заведения в Сандански и Благоевгра д, които непрестанно разгласяват разгласи, че търсят фрагменти, само че никой не се явява с месеци. В отчета на съвета за икономическо развиване се показва,че единствено в 5 области броят на лекарите на 100 хиляди души население е по-голям от междинния за Европа - София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Недостиг на медици има във всички останали, максимален е в Благоевград , Кърджали и Хасково.

Най-сериозен обаче е дефицитът на медицински сестри. По наставление на СЗО на доктор би трябвало да се падат по три медицински сестри, до момента в който у нас статистиката е печална - по-малко от една е.

Акушерките също са 60%, по-малко, което е сериозен проблем.

Извънреден труд, ниски заплати и липса на самопризнание

са измежду аргументите за дефицита на медицински сестри. Дефицитът става все по-остър и в самия Европейски Съюз, от който България е част, защото обособените страни се конкурират в задържането на експертите.

Дефицитът е все по-осезаем там, където заплащането на труда на медиците е ниско. Ковид пандемията в допълнение изостря казуса, тъй като след голямото физическо и психическо натоварване мнозина в бранша споделят желание да изоставен здравната специалност или да се пенсионират по-рано.

Може да се чака, че преимущество ще имат страните и районите с по-високо възнаграждение, по-добри условия на труд и благоприятни условия за кариера. Важна роля в това отношение евентуално ще играят и формалните езици, на които се практикуват специалностите.

В подтекста на европейските трудови пазари България е измежду страните с релативно по-ниско възнаграждение на чиновниците на Хипократ, а това е фактор за приключването им от страната. Минус е, че българският език като главен за работа на медиците ни в страната пречи за привличането на експерти от други страни.

Над половината лекари се намират в шест от всички 28 области в страната. Между 1/3 и 1/5 от медицинските експерти са позиционирани в София-град и София-област. Другите са в Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора и Бургас. В центровете на тези области се намират и медицинските университети в България. Като цяло там за последните 20 година се следи нарастване на броя на лекарите по дентална медицина, а като цяло - в половината области в страната.

Акушер-гинеколози, психиатри и акушерки бележат слаб растеж едвам в 6 до 8 области.

В 12 от областите лекарите по дентална медицина не доближават,

само че общият дефицит съставлява едвам 3, 1% от наличностите към 2021 година

Подобно е ситуацията при акушер-гинеколозите. Недостиг има в 13 области, само че той е едвам 2, 6% от общия им брой.

Макар педиатрите също да стават дефицитни, към 2021 година единствено в 9 от областите се следи дефицит.

В безспорни цифри максимален дефицит на лекари има в столицата - почти 200, Бургас - над 100, и Пловдив - над 70.

Най-остър е дефицитът на психиатри в столицата и София-област

- над 90, следвана от областите Пловдив - към 50, Благоевград , Бургас и Варна - по над 30.

В над 20 области в страната не доближават акушерки. Най-съществен е дефицитът им в област Велико Търново (близо 40), Благоевград и Бургас (с по над 20).

Вътрешното систематизиране на медици във всяка област поотделно също е обвързвано с централизация в регионалните центрове, а в по-малките обитаеми места достъпът до медицински услуги е усложнен в доста по-висока степен.

В България попълването на броя на медицинските експерти става съвсем извънредно по линия на новозавършили студенти в български медицински университети. Повечето са български жители.

Според Национален статистически институт 20, 1% от практикуващите лекари през днешния ден са на възраст на и над 65 години, а 33, 8% са сред 55- и 64-годишни.

Как се движиха загубите на медици през годините

След приемането на България в Европейски Съюз динамичността на броя на лекарите е стабилно позитивна, само че темпът на повишаване е доста по-нисък от този през 80-те години на ХХ в. Към 2021 година броят на лекарите доближава 30 хиляди при малко под 22 хиляди през 1980 година

Броят на зъболекарите ни през XXI в. постепенно, само че стабилно се усилва до към 7, 5 хиляди против 4, 8 хиляди през 1980 година

Броят на акушерките в България понижава от началото на 80-те години на ХХ в. до началото на XXI в. От 2007 година насам се колебае в диапазона 3, 2-3, 3 хиляди против съвсем 7, 9 хиляди през 1980 година

Най-негативна е наклонността при медицинските сестри. В началото на 80-те години на ХХ в. наброяват към 45, 4 хиляди, като през 1990 година доближават историческия си най-много от 53, 8 хиляди

След рецесиите от 90-те години на ХХ в. броят им се колебае, а от 2000 година внезапно спада с съвсем 14 хиляди до към 31, 5 хиляди Причините са поради преобразуването на лечебните заведения в търговски сдружения. Поради незадоволителния финансов запас и опита да усъвършенстват разноските посредством редуциране на личен състав медсестрите се оказват най-лесният вид. Голяма част от тях са принудени да потърсят различна претовареност, в това число и в чужбина. Другият фактор е, че през 2000 година е признат Кодекс за наложителното публично обезпечаване, с който се планува увеличение на възрастта за пенсиониране. Това основава тласък част от медицинските сестри да предпочетат по-ранно пенсиониране според старите правила. През 2001 година се следи вторично по-малко понижение на техния брой - с към 1, 7 хиляди До проявлението на резултатите от международната икономическа и финансова рецесия в България през 2009 година е налице известно възобновяване на броя на медицинските сестри - през 2008 година той възлиза на 32, 3 хиляди

От 2009 година до през днешния ден динамичността на този брой е съвсем непроменяемо отрицателна (с изключение на 2012 и 2013 г.). Към 2021 година медицинските сестри наброяват 28, 8 хиляди

П. Петрова

/ из отчет на Съвета за икономическо развиване на Министерски съвет/