Облакът като природен обект и дигитално явление в изложбата на Людмила Миланова
Облакът - от една страна като естествен претекст, а от друга, като метафора за цифрово обвързвания свят и комлексните механически системи, е в основата на концепцията на новата галерия на Людмила Миланова How to Disappear ( " Как да изчезнеш " ). Тя ще бъде открита на 08 септември от 18:30 часа в.
Людмила Миланова от години се занимава с естествени феномени и естествена материя, и тяхното манипулиране посредством технология. Интердисциплинарното ѝ изкуство впечатлява със своята многопластова концептуалност. Изложбата How to Disappear ( " Как да изчезнеш " ) ще срещне публиката с няколко естетически спора - сред изкуствено и естествено, статично и преносимо, нематериално и материално.
Проектът включва кинетичен обект, който свързва цифровия с физическия облак, както и фотографски изображения, а закриването му на 7 октомври ще бъде, която ще прегледа тематиката от метафизичен, теоретичен и артистичен ъгъл.
В момента, в който артистката предприеме някакво деяние на смарт телефона си, в изложбеното пространство се образува облак от водни пари. Всички ежедневни действия на мобилното ѝ устройство, при които тя употребява невидимото тяло на cloud-а, като да вземем за пример правенето и изпращането на фотоси, видеоклипове или имейли, провокират появяването на физическия облак.
© Гьоте-институт
Людмила Миланова
Облакът, който се е трансформирал в cloud, още веднъж става облак, формиран от водни капчици. Той с течение на времето незабелязано променя климата в помещението, като минимално, само че непрестанно усилва наличието на влага във въздуха с всяка своя поява.
Човешки коси, закрепени на стената, играят ролята на доста банален спонтанен хигрометър (измервател на влажността) и реагират на изменящия се климат: те се удължават или съкратяват според от степента на мокрота в помещението. По този метод следим приспособяването на органичния материал към личната му среда.
А във фотосерията на Людмила Миланова Seeing clouds from both sides, в която облаците са снимани изпод и в същото време със сателитна камера от горната страна, фокусът е върху техническата досегаемост на естествените феномени. Тук технологиите разрешават облаците да се следят оттатък границите на забележимото за индивида.
Веднага щом спътникът доближи местоположението на артистката, той снима с камерата си даден откъслек от облачната завивка от горната страна, до момента в който тя снима с фотоапарата си същата облачна групировка изпод. За момент двата обектива поглеждат един в различен. Така индивидът и технологията се свързват по невидима ос.
Людмила Миланова е родена през 1979 година във Варна. Понастоящем живее и работи в Кьолн, Германия. Завършва медийна доктрина в Университета в Кьолн, след което и образни изкуства в Академията за изкуства в същия град. В художествената си процедура Миланова се занимава с естествени феномени и естествена материя и тяхното манипулиране посредством технология.
Тя работи постоянно с ефимерни материали като мъгла, облаци, светлина или физическите закони на твърдата маса, като ги съпоставя с форми и конструкти, основани от индивида. Работата ѝ обгръща видео съоръжения, кинетични обекти, снимка, както и сценография и хореография за танцови постановки.
Сред най-актуалните ѝ изяви са: " Светът във въздуха ", Kunstmuseum Bonn, 2022; " Инсцениране на погледа ", Kunsthaus NRW, Kornelimünster, 2021; " Като очи, като уста, като птици, като слънце ", Градска художествена изложба Варна, 2021; " Моменти на къс баланс ", Little Bird Gallery, София, 2021; " Трябва да се учим да вървим в кръг ", Artothek Кьолн, 2021; " And Inside There Is Nothing But A Heart ", Arko Art Center, Сеул/Кореа, 2020; " Goldstücke ", Kunstmuseum Gelsenkirchen, 2019.
Людмила Миланова от години се занимава с естествени феномени и естествена материя, и тяхното манипулиране посредством технология. Интердисциплинарното ѝ изкуство впечатлява със своята многопластова концептуалност. Изложбата How to Disappear ( " Как да изчезнеш " ) ще срещне публиката с няколко естетически спора - сред изкуствено и естествено, статично и преносимо, нематериално и материално.
Проектът включва кинетичен обект, който свързва цифровия с физическия облак, както и фотографски изображения, а закриването му на 7 октомври ще бъде, която ще прегледа тематиката от метафизичен, теоретичен и артистичен ъгъл.
В момента, в който артистката предприеме някакво деяние на смарт телефона си, в изложбеното пространство се образува облак от водни пари. Всички ежедневни действия на мобилното ѝ устройство, при които тя употребява невидимото тяло на cloud-а, като да вземем за пример правенето и изпращането на фотоси, видеоклипове или имейли, провокират появяването на физическия облак.
© Гьоте-институт
Людмила Миланова
Облакът, който се е трансформирал в cloud, още веднъж става облак, формиран от водни капчици. Той с течение на времето незабелязано променя климата в помещението, като минимално, само че непрестанно усилва наличието на влага във въздуха с всяка своя поява.
Човешки коси, закрепени на стената, играят ролята на доста банален спонтанен хигрометър (измервател на влажността) и реагират на изменящия се климат: те се удължават или съкратяват според от степента на мокрота в помещението. По този метод следим приспособяването на органичния материал към личната му среда.
А във фотосерията на Людмила Миланова Seeing clouds from both sides, в която облаците са снимани изпод и в същото време със сателитна камера от горната страна, фокусът е върху техническата досегаемост на естествените феномени. Тук технологиите разрешават облаците да се следят оттатък границите на забележимото за индивида.
Веднага щом спътникът доближи местоположението на артистката, той снима с камерата си даден откъслек от облачната завивка от горната страна, до момента в който тя снима с фотоапарата си същата облачна групировка изпод. За момент двата обектива поглеждат един в различен. Така индивидът и технологията се свързват по невидима ос.
Людмила Миланова е родена през 1979 година във Варна. Понастоящем живее и работи в Кьолн, Германия. Завършва медийна доктрина в Университета в Кьолн, след което и образни изкуства в Академията за изкуства в същия град. В художествената си процедура Миланова се занимава с естествени феномени и естествена материя и тяхното манипулиране посредством технология.
Тя работи постоянно с ефимерни материали като мъгла, облаци, светлина или физическите закони на твърдата маса, като ги съпоставя с форми и конструкти, основани от индивида. Работата ѝ обгръща видео съоръжения, кинетични обекти, снимка, както и сценография и хореография за танцови постановки.
Сред най-актуалните ѝ изяви са: " Светът във въздуха ", Kunstmuseum Bonn, 2022; " Инсцениране на погледа ", Kunsthaus NRW, Kornelimünster, 2021; " Като очи, като уста, като птици, като слънце ", Градска художествена изложба Варна, 2021; " Моменти на къс баланс ", Little Bird Gallery, София, 2021; " Трябва да се учим да вървим в кръг ", Artothek Кьолн, 2021; " And Inside There Is Nothing But A Heart ", Arko Art Center, Сеул/Кореа, 2020; " Goldstücke ", Kunstmuseum Gelsenkirchen, 2019.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ