Градът, в който интернет топли домовете на хората
“Облакът “ е същинско място. Снимките, които публикувате в Instagram, пожеланията за рожден ден, които оставяте във Фейсбук, и телевизионните сериали, които стриймвате в Netflix, не живеят в мъгливост на небето. Те се намират върху солидни поредици от сървъри, свързани в редици и кули в великански хранилища, написа Военновъздушни сили, представена от profit.bg. Малко хора са влизали в тези центрове за данни. Но в шведската столица Стокхолм тези лабиринти с информация не просто съхраняват данни. Цялата топлота, които те отделят, оказва помощ за стоплянето на домовете в града с население от над 900 000 души.
Как действа това? И може ли да се сътвори нов бизнес модел за софтуерната промишленост в целия свят?
В лабиринта
Когато влезете в център за данни, забелязвате няколко неща. Въздухът е студен и изсъхнал. И няма прахуляк. Редиците от сървъри са покрити с хиляди мигащи светлинки и рядко има хора. Накъдето и да погледнете - от тавана до пода, виждате маса кабели във всички направления.
Но на първо място – доста е шумно. Причината е, че компютрите се нагорещяват и са нужни доста вентилатори за охлаждането им, с цел да действат вярно.
Представете си топлината, която генерира преносимия компютър ви, само че умножена в целия склад – хиляди компютри, които са свързани между тях и работят непрестанно, като правят комплицирани задания, 24 часа дневно, седем дни в седмицата.
Охлаждането включва най-вече студена вода и доста вентилатори, които излъчват леден въздух и изсмукват горещия въздух. Топлината нормално се изхвърля като боклук. Но тя е сила, заради което Швеция решила да я употребява за стопляне на домовете на хората.
В Стокхолм планът се назовава Stockholm Data Parks и се реализира в съдействие с управляващите в града, Fortum Värme (местната организация по отопление и охлаждане) и други.
Редица огромни центрове за данни в Стокхолм вземат участие в плана и броят им пораства, защото от ден на ден компании пробват да изградят известност на съобразяващи се с климатичните промени и да завоюват пари от новия си бизнес модел.
Неотдавна програмата разгласи партньорство с центрове за данни, ръководени от огромни интернационалните компании, като Ericsson и веригата за облекла H&M.
Ето по какъв начин работят през по-голямата част от времето центровете за данни в Стокхолм: студена вода навлиза през тръби, където се употребява за основаване на студения въздух, който бълва към сървърите, с цел да ги защищити от прегряване.
След това водата, която е нагрята при процеса на изстудяване, излиза от тръбите и навлиза в централите на Fortum, където се разпределя за отопление.
Швеция не е единствената страна, която възприема тази концепция. Това се случва и с дребни планове тук-там като Финландия, където топлината от един център за данни се употребява за отоплението на домове в дребен град от предходната година. Подобни стратегии има също в Съединени американски щати, Канада и Франция.
Но решението на Швеция да я развива толкоз огромно в цялата страна е невиждан опит. Очаква се Stockholm Data Parks да генерират задоволително топлота за 2500 жилището до 2018 година, само че дълготрайната цел е да обезпечи 10% от потребностите за отопление в Стокхолм до 2035 година
Според Data Centres By Sweden, която започва сходни планове в цялата страна, са нужни единствено 10 мегавата сила за отоплението на 20 000 съвременни жилището. Обичайният център за данни на Фейсбук, да вземем за пример, употребява 120 мегавата.
Един от главните тласъци за фирмите да се причислят към програмата в Стокхолм е финансов – те продават отпадъчната си топлота. Освен това Fortum обезпечава безвъзмездна студена вода за охлаждането им.
В Interxion - компания, чиито центрове за данни поддържат приложения за мобилни игри и различен заоблачен програмен продукт, анализът на разноските и облагите бил толкоз обещаващ, че тя построява цяла нова апаратура за хващане на топлината.
„ Това не е филантропия. Опитваме се да го превърнем във второстепенен бизнес “, споделя Матс Нилсон Хане, началник на отдел „ Бизнес развиване “ в компанията.
Interxion споделя инженерните си проекти за новия си бизнес модел обществено с всеки център за данни, който желае да се откри в Стокхолм. В отговор на въпрос за какво компанията се отхвърля от конкурентното си преимущество, Педер Банк, ръководещ шеф на скандинавския клон на компанията, акцентира отношението на Швеция към битката с климатичните промени.
„ Има по-висша цел от конкуренцията. Глобална цел. Ако мога да защитя по-висш дневен ред и да върша бизнеса си, би трябвало да го направя. Ако мога да привличам бизнеса в района, би трябвало да го направя и по-късно да се съпернича. Не виждам несъгласие. Всички живеем на една и съща планета “, споделя Банк.
Швеция развива сходни хрумвания за зелена сила от известно време. Според Бьорн Хугосон, който дава отговор за климата в кметството на Стокхолм, повода е, че страната разполага с малко естествени запаси. „ Нямаме никакви фосилни горива на територията ни. Нямаме петролни кладенци и въгледобивни мини “, споделя той.
Днес Швеция има 2057 ВЕЦ-а, които обезпечават 40% от нужната й сила, сочат данни на Световния съвет по сила. Останалата част идва основно от нуклеарната сила, която е на път да бъде отстранена, от въглища, които се внасят от Русия, и ще бъдат отстранени в идните пет години (вероятно до 2020 г.).
Страната се надява да бъде 100% освободена от фосилни горива до 2040 година
Швеция също по този начин създава съвсем нулеви боклуци под формата на отпадък. Нейните жители рециклират над 99% от домакинските си боклуци и единствено 3% се озовават на сметища.
Страната изгаря към 70% от отпадъците, с цел да създава сила и внася отпадък от прилежащи страни, с цел да задоволи потребностите от сила, зародили след стартирането на програмата за горене на боклука.
Но Швеция не е най-зеленият консуматор на сила в света. Титлата принадлежи на Исландия, където 86% от силата идва от възобновими източници. И до момента в който Швеция съумява да е 100% свободна от фосилни горива в някои дни, когато метеорологичните условия са положителни, прилежаща Дания извършва задачата по-редовно, с помощта на огромните количества сила, които генерира от ветропарковете си.
Толкова доста, че Дания продава остатъка си от сила на прилежащите страни.
Възможно ли е амбициозният проект на Швеция за хващане и наново потребление на топлината да бъде прибавен на други места? Може би, само че първо би трябвало да се случат други промени.
Програмата действа, тъй като жителите на страната разчитат на държавното управление да им обезпечи горещата вода, която употребяват, с цел да отопляват домовете си.
Наречена „ районирано отопление “, програмата стартира да се реализира в Стокхолм през 50-те години на предишния век, когато домовете се отоплявали основно посредством нефт. Fortum Värme почнала да обезпечава гореща вода за лечебните заведения.
Когато почнала петролната рецесия през 70-те години на предишния век, системата за отопление навлязла в домовете в цялата страна. Днес Fortum продава топлота на към 12 000 здания, или 90% от Стокхолм.
Първоначално отоплението било генерирано от въглища, само че през днешния ден идва от биогорива – дървесна маса, останали при производството на голямата горска промишленост в страната и докарвана в Стокхолм с кораби. И защото шведите рециклират всичко, те също по този начин употребяват наново топлата вода, откакто премине през отводните канали.
Така че в случай че други градове желаят да последват образеца на Стокхолм, те ще се нуждаят от подземна инфраструктура от тръби и бизнес модел, осигуряващ топлота на жителите им. Това не е невероятно. Някои градове в света вършат това, в това число доста в Канада, Ню Йорк и градовете в съвсем цяла Исландия.
Но този модел не трябва да се възприема като панацея. Бо Нормарк, член на Шведската кралска академия по инженерни науки и консултант по умните енергийни мрежи на няколко енергийни компании, предизвестяват, че шведската стратегия не е с неограничени благоприятни условия.
“Хората надценяват потребността от топлота. Ще имаме остатък от топлота. Можем да изнасяме електричество, само че не можем да изнасяме топлота “, споделя Нормарк. „ В Стокхолм моделът работи, тъй като градът се разраства бързо. Топлината има парично изражение “, споделя Нормарк.
“Променяме стопанската система на цялата промишленост “, споделя Йохан Бьорхе от Fortum Värme. Шведското държавно управление, което осъзнава изгодата от самодейността, тази година е понижило налог електричество на центровете за данни. Швеция не желае те да имат опрощение да се откриват на други места в Европа.
Засега развитият свят разчита на центрове за данни и търсенето ще продължи да пораства. А това значи, че ще се строят от ден на ден софтуерни библиотеки в целия свят.
Те могат да движат цифровия ни свят, а в това време да извличат чиста сила и да рециклират отпадъците си – както в Скандинавия, по този начин и оттатък границите й.
Как действа това? И може ли да се сътвори нов бизнес модел за софтуерната промишленост в целия свят?
В лабиринта
Когато влезете в център за данни, забелязвате няколко неща. Въздухът е студен и изсъхнал. И няма прахуляк. Редиците от сървъри са покрити с хиляди мигащи светлинки и рядко има хора. Накъдето и да погледнете - от тавана до пода, виждате маса кабели във всички направления.
Но на първо място – доста е шумно. Причината е, че компютрите се нагорещяват и са нужни доста вентилатори за охлаждането им, с цел да действат вярно.
Представете си топлината, която генерира преносимия компютър ви, само че умножена в целия склад – хиляди компютри, които са свързани между тях и работят непрестанно, като правят комплицирани задания, 24 часа дневно, седем дни в седмицата.
Охлаждането включва най-вече студена вода и доста вентилатори, които излъчват леден въздух и изсмукват горещия въздух. Топлината нормално се изхвърля като боклук. Но тя е сила, заради което Швеция решила да я употребява за стопляне на домовете на хората.
В Стокхолм планът се назовава Stockholm Data Parks и се реализира в съдействие с управляващите в града, Fortum Värme (местната организация по отопление и охлаждане) и други.
Редица огромни центрове за данни в Стокхолм вземат участие в плана и броят им пораства, защото от ден на ден компании пробват да изградят известност на съобразяващи се с климатичните промени и да завоюват пари от новия си бизнес модел.
Неотдавна програмата разгласи партньорство с центрове за данни, ръководени от огромни интернационалните компании, като Ericsson и веригата за облекла H&M.
Ето по какъв начин работят през по-голямата част от времето центровете за данни в Стокхолм: студена вода навлиза през тръби, където се употребява за основаване на студения въздух, който бълва към сървърите, с цел да ги защищити от прегряване.
След това водата, която е нагрята при процеса на изстудяване, излиза от тръбите и навлиза в централите на Fortum, където се разпределя за отопление.
Швеция не е единствената страна, която възприема тази концепция. Това се случва и с дребни планове тук-там като Финландия, където топлината от един център за данни се употребява за отоплението на домове в дребен град от предходната година. Подобни стратегии има също в Съединени американски щати, Канада и Франция.
Но решението на Швеция да я развива толкоз огромно в цялата страна е невиждан опит. Очаква се Stockholm Data Parks да генерират задоволително топлота за 2500 жилището до 2018 година, само че дълготрайната цел е да обезпечи 10% от потребностите за отопление в Стокхолм до 2035 година
Според Data Centres By Sweden, която започва сходни планове в цялата страна, са нужни единствено 10 мегавата сила за отоплението на 20 000 съвременни жилището. Обичайният център за данни на Фейсбук, да вземем за пример, употребява 120 мегавата.
Един от главните тласъци за фирмите да се причислят към програмата в Стокхолм е финансов – те продават отпадъчната си топлота. Освен това Fortum обезпечава безвъзмездна студена вода за охлаждането им.
В Interxion - компания, чиито центрове за данни поддържат приложения за мобилни игри и различен заоблачен програмен продукт, анализът на разноските и облагите бил толкоз обещаващ, че тя построява цяла нова апаратура за хващане на топлината.
„ Това не е филантропия. Опитваме се да го превърнем във второстепенен бизнес “, споделя Матс Нилсон Хане, началник на отдел „ Бизнес развиване “ в компанията.
Interxion споделя инженерните си проекти за новия си бизнес модел обществено с всеки център за данни, който желае да се откри в Стокхолм. В отговор на въпрос за какво компанията се отхвърля от конкурентното си преимущество, Педер Банк, ръководещ шеф на скандинавския клон на компанията, акцентира отношението на Швеция към битката с климатичните промени.
„ Има по-висша цел от конкуренцията. Глобална цел. Ако мога да защитя по-висш дневен ред и да върша бизнеса си, би трябвало да го направя. Ако мога да привличам бизнеса в района, би трябвало да го направя и по-късно да се съпернича. Не виждам несъгласие. Всички живеем на една и съща планета “, споделя Банк.
Швеция развива сходни хрумвания за зелена сила от известно време. Според Бьорн Хугосон, който дава отговор за климата в кметството на Стокхолм, повода е, че страната разполага с малко естествени запаси. „ Нямаме никакви фосилни горива на територията ни. Нямаме петролни кладенци и въгледобивни мини “, споделя той.
Днес Швеция има 2057 ВЕЦ-а, които обезпечават 40% от нужната й сила, сочат данни на Световния съвет по сила. Останалата част идва основно от нуклеарната сила, която е на път да бъде отстранена, от въглища, които се внасят от Русия, и ще бъдат отстранени в идните пет години (вероятно до 2020 г.).
Страната се надява да бъде 100% освободена от фосилни горива до 2040 година
Швеция също по този начин създава съвсем нулеви боклуци под формата на отпадък. Нейните жители рециклират над 99% от домакинските си боклуци и единствено 3% се озовават на сметища.
Страната изгаря към 70% от отпадъците, с цел да създава сила и внася отпадък от прилежащи страни, с цел да задоволи потребностите от сила, зародили след стартирането на програмата за горене на боклука.
Но Швеция не е най-зеленият консуматор на сила в света. Титлата принадлежи на Исландия, където 86% от силата идва от възобновими източници. И до момента в който Швеция съумява да е 100% свободна от фосилни горива в някои дни, когато метеорологичните условия са положителни, прилежаща Дания извършва задачата по-редовно, с помощта на огромните количества сила, които генерира от ветропарковете си.
Толкова доста, че Дания продава остатъка си от сила на прилежащите страни.
Възможно ли е амбициозният проект на Швеция за хващане и наново потребление на топлината да бъде прибавен на други места? Може би, само че първо би трябвало да се случат други промени.
Програмата действа, тъй като жителите на страната разчитат на държавното управление да им обезпечи горещата вода, която употребяват, с цел да отопляват домовете си.
Наречена „ районирано отопление “, програмата стартира да се реализира в Стокхолм през 50-те години на предишния век, когато домовете се отоплявали основно посредством нефт. Fortum Värme почнала да обезпечава гореща вода за лечебните заведения.
Когато почнала петролната рецесия през 70-те години на предишния век, системата за отопление навлязла в домовете в цялата страна. Днес Fortum продава топлота на към 12 000 здания, или 90% от Стокхолм.
Първоначално отоплението било генерирано от въглища, само че през днешния ден идва от биогорива – дървесна маса, останали при производството на голямата горска промишленост в страната и докарвана в Стокхолм с кораби. И защото шведите рециклират всичко, те също по този начин употребяват наново топлата вода, откакто премине през отводните канали.
Така че в случай че други градове желаят да последват образеца на Стокхолм, те ще се нуждаят от подземна инфраструктура от тръби и бизнес модел, осигуряващ топлота на жителите им. Това не е невероятно. Някои градове в света вършат това, в това число доста в Канада, Ню Йорк и градовете в съвсем цяла Исландия.
Но този модел не трябва да се възприема като панацея. Бо Нормарк, член на Шведската кралска академия по инженерни науки и консултант по умните енергийни мрежи на няколко енергийни компании, предизвестяват, че шведската стратегия не е с неограничени благоприятни условия.
“Хората надценяват потребността от топлота. Ще имаме остатък от топлота. Можем да изнасяме електричество, само че не можем да изнасяме топлота “, споделя Нормарк. „ В Стокхолм моделът работи, тъй като градът се разраства бързо. Топлината има парично изражение “, споделя Нормарк.
“Променяме стопанската система на цялата промишленост “, споделя Йохан Бьорхе от Fortum Värme. Шведското държавно управление, което осъзнава изгодата от самодейността, тази година е понижило налог електричество на центровете за данни. Швеция не желае те да имат опрощение да се откриват на други места в Европа.
Засега развитият свят разчита на центрове за данни и търсенето ще продължи да пораства. А това значи, че ще се строят от ден на ден софтуерни библиотеки в целия свят.
Те могат да движат цифровия ни свят, а в това време да извличат чиста сила и да рециклират отпадъците си – както в Скандинавия, по този начин и оттатък границите й.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ