Обитаваната от невидими пациенти болница Чарлз Камсел
Обитаваната от невидими пациенти болница Чарлз Камсел … Болницата Чарлз Камсел (Charles Camsell Hospital) е открита през 1946 година от Лорд Александър (Lord Alexander), генерал-губернатор на Канада, и затваря порти през 1996 година, частично поради азбеста (Zona666.com). Болницата се намира в региона на Ингълууд (Inglewood), в северозападната част на Едмънтън, Алберта (Edmonton, Alberta), Канада. Кръстена е на Чарлз Камсел (1876 година –1958 г.), геолог и основател на карти, отдаден на проучването на северната част на Канада. През 50-те години на предишния век, част от постройката е била туберкулозен санаториум. В него са се грижели главно за локални пациенти. Някои от хората са били настанявани наложително в болничното заведение, а пациенти с избрани „ недостатъци “ са били изцяло изолирани. В болничното заведение е имало доста човешко страдалчество и се счита, че е населявана от духове. Оригиналната постройка, в която се обитава болничното заведение Чарлз Камсел, е издигната към 1913 година в Едмънтън, Алберта. Първоначално, до 1942 година, постройката се употребява като Йезуитски лицей за момчета, по-късно тя е поета от Американската войска. Американците прибавят към парцела редица обособени здания, а цялото оборудване е употребявано като Център за задържане и изпращане на личен състав от американската войска и цивилен инженери, наети за построяването на автомагистрала в Аляска. По-късно, парцелът и оборудването са продадени на държавното управление на Канада. Кралско-канадската войска го употребява за основаването на Военна болница в Едмънтън. По това време, няколко независими постройки са свързани с главната постройка посредством система от коридори. През лятото на 1945 година, доктор У. Лин Фалконър (Dr. W. Lynn Falconer), асистент на изпълняващия длъжността „ супервизор “ на медицинските служби в Отава, е изпратен в Едмънтън да инспектира оборудването. Целта на тази инспекция е да се дефинира дали мястото може да бъде превърнато в туберкулозна болница, с цел да обслужва инуитите и други групи в Алберта, територията на Юкон и елементи от северозападните територии. Мястото е счетено за уместно и е преустроено в туберкулозна болница. Първите пациенти са признати малко преди Коледа на 1945 г. В продължение на няколко месеца, болничното заведение е „ пробна “, ръководена от Медицинския корпус на Кралската канадска войска и локалните здравни служби, известни дружно като „ Индианската болница “.
Твърди се, че там, аборигенското население е третирано неприятно, измъчвано и убивано. В началото на 1946 година, болничното заведение е кръстена на доктор Чарлз Камсел, геолог и заместник-министър на мините и ресурсите от 1920 година до 1946 година На 1 юни 1946 година, земята и постройките са трансферирани публично от Министерството на защитата към Министерството на националното опазване на здравето и обществени грижи. Болницата Чарлз Камсел е открита на 26 август 1946 година от Лорд Александър, генерал-губернатор на Канада. Четете още: Историята на населяваното имение на семейство Спраг През 1964 година, федералното държавно управление утвърждава построяването на ново оборудване и до 1967 година новата постройка е приключена. На 11 юли 1967 година оборудването, личният състав и пациентите са преместени в новата постройка, а остарялата постройка на Йезуитския лицей е разрушена. През 70-те години на предишния век, функционалността на болница Чарлз Камсел стартира да се трансформира. Вече няма потребност от туберкулозен санаториум в региона, тъй че става болница за общо лекуване. През 1982 година, млад мъж, работещ на покрива, пада и умира. Твърди се, че южно от постройката, наоколо до тогавашната градина за личния състав, се намира всеобщ гроб на аборигенски деца. Но, когато чиновници разпитват за това, тази информация се отхвърля. Заявява се, че множеството хора, умряли в тази болница са били заровени покрай Сейнт Албърт (St. Albert), северно от Едмънтън. А тези клюки и други сходни, по отношение на призраци в болничното заведение се основавали повече на градски митове, в сравнение с обстоятелства. От 1996 година насам, постройката е изоставена. Тя основава призрачно усещане, а хората, които минават около нея, споделят, че могат да усетят по какъв начин голям брой очи ги гледат от прозорците на болничното заведение.
По стените има демонски знаци и графити, а самата постройка постепенно се разрушава. На четвъртия етаж на болничното заведение се помещавало психиатричното крило. Изолационните стаи за пациенти и слуховете за шокови лекувания го вършат „ горещо място “ за комплицирани и приковани духове. Преди няколко години, група паранормални откриватели, водени от Рона Андерсън (Rona Anderson), се пробват да проверяват болничното заведение през нощта. С помощта на видеокамера и дигитален рекордер на четвъртия етаж е уловен изстрадал женски вик и е несъмнено, че той не принадлежи на никой от проверяващата група. На втория етаж е хирургическото крило, а там, на пода в една стая към момента могат да се видят петна от кръв. На това място, в операционна 6, откривателите улавят с рекордера мъжки глас, който извиква „ Карън “ и издава безчовечен стенания. Най-стряскащото било, когато някой като че ли удрял мощно с ръката върху металния рафт, на който били оставили рекордера. Секунди по-късно, рекордерът се изключил. Всеки от екипа, който е с камера е снимал най-малко една фотография с реещи се кълба. Един от групата получава психическо усещане за доста печален, по-възрастен туземец, с проблеми в подвижността, който търси жена си. Изследователите стигат до заключението и са уверени, че това е смразяващо населявано място, в което невидими пациенти не са намерили покой …
Твърди се, че там, аборигенското население е третирано неприятно, измъчвано и убивано. В началото на 1946 година, болничното заведение е кръстена на доктор Чарлз Камсел, геолог и заместник-министър на мините и ресурсите от 1920 година до 1946 година На 1 юни 1946 година, земята и постройките са трансферирани публично от Министерството на защитата към Министерството на националното опазване на здравето и обществени грижи. Болницата Чарлз Камсел е открита на 26 август 1946 година от Лорд Александър, генерал-губернатор на Канада. Четете още: Историята на населяваното имение на семейство Спраг През 1964 година, федералното държавно управление утвърждава построяването на ново оборудване и до 1967 година новата постройка е приключена. На 11 юли 1967 година оборудването, личният състав и пациентите са преместени в новата постройка, а остарялата постройка на Йезуитския лицей е разрушена. През 70-те години на предишния век, функционалността на болница Чарлз Камсел стартира да се трансформира. Вече няма потребност от туберкулозен санаториум в региона, тъй че става болница за общо лекуване. През 1982 година, млад мъж, работещ на покрива, пада и умира. Твърди се, че южно от постройката, наоколо до тогавашната градина за личния състав, се намира всеобщ гроб на аборигенски деца. Но, когато чиновници разпитват за това, тази информация се отхвърля. Заявява се, че множеството хора, умряли в тази болница са били заровени покрай Сейнт Албърт (St. Albert), северно от Едмънтън. А тези клюки и други сходни, по отношение на призраци в болничното заведение се основавали повече на градски митове, в сравнение с обстоятелства. От 1996 година насам, постройката е изоставена. Тя основава призрачно усещане, а хората, които минават около нея, споделят, че могат да усетят по какъв начин голям брой очи ги гледат от прозорците на болничното заведение.
По стените има демонски знаци и графити, а самата постройка постепенно се разрушава. На четвъртия етаж на болничното заведение се помещавало психиатричното крило. Изолационните стаи за пациенти и слуховете за шокови лекувания го вършат „ горещо място “ за комплицирани и приковани духове. Преди няколко години, група паранормални откриватели, водени от Рона Андерсън (Rona Anderson), се пробват да проверяват болничното заведение през нощта. С помощта на видеокамера и дигитален рекордер на четвъртия етаж е уловен изстрадал женски вик и е несъмнено, че той не принадлежи на никой от проверяващата група. На втория етаж е хирургическото крило, а там, на пода в една стая към момента могат да се видят петна от кръв. На това място, в операционна 6, откривателите улавят с рекордера мъжки глас, който извиква „ Карън “ и издава безчовечен стенания. Най-стряскащото било, когато някой като че ли удрял мощно с ръката върху металния рафт, на който били оставили рекордера. Секунди по-късно, рекордерът се изключил. Всеки от екипа, който е с камера е снимал най-малко една фотография с реещи се кълба. Един от групата получава психическо усещане за доста печален, по-възрастен туземец, с проблеми в подвижността, който търси жена си. Изследователите стигат до заключението и са уверени, че това е смразяващо населявано място, в което невидими пациенти не са намерили покой …
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ