Как работи най-скъпоплатеният сектор в пандемията
Обикновено за ИТ бранша се приказва със злоба. Заетите там вземат прилични заплати, работят в съвременни офиси и употребяват доста обществени придобивки от работодателите си. Според Национален статистически институт, междинната работна заплата в бранша е сред два и три пъти по-висока от междинната за страната. Българската асоциация на софтуерните компании /БАСКОМ/ я пресметнаха в изследването си за 2020 година на 3344 лв., а целеустремено проучване на платформата за набиране на личен състав Noble Hire я изстреля на 5250 лв.. Това е междинната сума, която получават най-нископлатените позиции по отношение на най-високоплатените такива. Ако извадим от уравнението висшия мениджмънт, който по принцип е много стеснен откъм брой хора, тогава междинната заплата пада на към 4250 лв..
Освен обещаващ високи приходи, ИТ секторът в България става и все по-многолюден. Отново по данни на БАСКОМ, единствено личният състав, ангажиран в разработка, е малко под 60 хиляди души.
Измина една година от началото на коронавирус интервала, който всички мислеха, че ще трае едвам няколко седмици. Светът продължава да е затворен, само че опцията за отдалечена работа разрешава на Земята въпреки всичко да се върти.
Факт е, че точно софтуерният отрасъл съумява да действа сякаш най-добре и измежду неговите представители даже не се вижда стрес от това да бъдат лишени от опция да правят работата си. Дори в противен случай, на 13 март предходната година точно ИТ браншът резервира най-голямо хладнокръвие, тъй като знаеше, че ще може умерено да продължи да прави дейностите си от всяка точка. Над 3400 души, работещи в ИТ сферата, се включиха в анкетата “ИТ секторът и имунизациите против COVID-19 - пресечната точка”, направена от софтуерната медия DevStyleR. Изследването обгръща и приспособимостта на сектора към новите действителности. Сред запитаните 3400 души 75% работят в софтуерната промишленост, 11.1% са заети в областта на развиване на нововъведения, 8.3% се занимават с създаването на хардуер, а 5.6% - с административни действия. Големият извод от диалозите с хората е, че няма смисъл да се прибързва с всеобщо завръщане в офисите, в случай че работата, по този начин или другояче, си тече.
“Имаме към 450 квадрата помещение, на което разрешаваме да работят 10, най-много 12 души, само че разпръснати. Всеки може да си резервира място по отношение на това дали има свободни. Останалите по дифолт са “remote”,
споделя пред DevStyleR Николай Тодоров, изпълнителен шеф на LimeChain.
Определено COVID-19 показва, че работата от разстояние е нещо изцяло постижимо. Това не е нищо ново за ИТ бранша, който и без вируса всеобщо имаше политика за дни в месеца, планувани за отдалечена работа
Интересна позиция споделя Андрей Русев, CTO и VP of Real-time Analytics от Mishmash.IO. Той показва, че за връщане в офис въобще не бързат, тъй като, за разлика от първия локдаун, към този момент имат тренинг.
“В момента имаме единствено един офис във Англия, който е празен. При това състояние взех бързо и елементарно решението да махнем българския си офис. Основната причина е, че не чакам скоро да има потребност от подобен. Така да се каже - в случай че се надяваш скоро да ти потрябва офисът, - пазиш го, плащаш наема и той седи празен. Ако мислиш, че ситуацията ще продължи дълго - махаш го”,
счита той. Русев добавя, че обмислят концепцията за “корона офис” - помещение вид заседателна зала, умерено място, където може да стават сбирки на чиновниците. Това може да се случва регулярно за срещи и оперативки, само че и за рожден ден на сътрудник да вземем за пример.
Георги Кременлиев, Country Manager на Object Systems International, разяснява, че в тяхната компания рекомендацията е всеки да работи у дома, а за посещаване на офиса има авансово направени въпросници, посредством които всеки може да потвърди, че е здрав.
“Ние в никакъв случай не сме имали политика някой да е наложително в офиса”, споделя Кременлиев.
“Смятам, че след имунизацията и смяната в международното състояние с COVID-19 множеството чиновници даже биха предпочели да работят повече от домовете си. Но нашата политика най-вероятно ще остане същата - който желае, дано да заповяда в офиса”.
Трендът в ИТ бранша е явен - няма офис, който да бъде цялостен. Няма и офис, който да работи даже с 50% присъственост. Компаниите са съсредоточени или върху “remote” режим с периодично повтаряне, или върху напълно отдалечена работа.
Антиваксърите са необичайност, не имат вяра в конспирации
Безопасно ли ще е тези, които са имунизирани, да прекратят “remote” действителността и да се върнат към остарялото обикновено? Каква е позицията на мениджмънта? Ето какво мисли Петар Шварц, Head of Sales & Marketing в Melon:
“Със сигурност поддържаме имунизирането, само че също по този начин сигурно няма да насилваме и да слагаме такова изискване пред хората. Това си е персонален избор, само че ще помогнем с каквото би трябвало, с цел да създадат верен избор. Също по този начин имаме вяра, че чиновниците ни са задоволително вярващи в науката, с цел да схванат, че това е единственият излаз от ситуацията, в което се намираме”.
Тук по отношение на настроенията за всеобщата имунизация, може да се спомене, че измежду хората от ИТ бранша, или най-малко измежду неговите представители, с които се свързахме, не попаднахме на “антиваксъри”, а това мнозина считат за положително, разясняват създателите на изследването от DevStyleR. В противоположен случай бихме могли да си представим какво би значело за страната това, че представители на междинната класа с евентуално най-голям стандарт всеобщо не поддържат имунизирането, нямат му доверие и имат вяра в тайни теории.
Според Петар Шварц, дезинформацията, която се разпростра в последната година, е проблем, който занапред ще оказва отрицателно въздействие и в доста други обстановки.
“Смятам, че тази дезинформация ще ни коства доста повече по доста други тематики, в сравнение с тази пандемия, която към този момент ни коства доста скъпо. Това е голям проблем сега в обществото и отговорността е главно на компании, които седят зад обществените медии и общо взето гледат повече парите, в сравнение с някаква социалноотговорна позиция, колкото и сякаш да се стараят за пред камерите,” разяснява Петар.
Георги Андреев, Head of Development в SEEBURGER, посочва, че в компанията непрекъснато се следи обстановката, ситуацията и опциите. “Доскоро нямаше варианти за проведено имунизиране на личния състав. В момента има такива коридори и към този момент се водят такива диалози. Нашият офис е до " СофияМед " и ще опитаме да организираме подобен зелен кулоар. Още е рано да се каже, само че сигурно ще опитаме да създадем нещо сходно за сътрудниците, с цел да е комфортно и елементарно за тях - да им спестим административни стъпки,” споделя той.
Георги Кременлиев от Object Systems International споделя за практиката в компанията във връзка с имунизирането и преди пандемията. “Организираме имунизиране, тъй че за чиновниците да е по-удобно. Дори през годините сме правили такива организации и за сезонния грип. Идва здравно лице в офиса и имунизира всеки искащ. Това го вършим, с цел да облекчим чиновниците си. Но в никакъв случай не е било под строй, по този начин да се каже. Всичко е доброволно”, споделя Кременлиев.
В последна сметка, заетите в ИТ бранша изненадващо попаднаха в трета предпочитана група във имунизационния проект на България и значително към този момент имат първа игла.
Освен обещаващ високи приходи, ИТ секторът в България става и все по-многолюден. Отново по данни на БАСКОМ, единствено личният състав, ангажиран в разработка, е малко под 60 хиляди души.
Измина една година от началото на коронавирус интервала, който всички мислеха, че ще трае едвам няколко седмици. Светът продължава да е затворен, само че опцията за отдалечена работа разрешава на Земята въпреки всичко да се върти.
Факт е, че точно софтуерният отрасъл съумява да действа сякаш най-добре и измежду неговите представители даже не се вижда стрес от това да бъдат лишени от опция да правят работата си. Дори в противен случай, на 13 март предходната година точно ИТ браншът резервира най-голямо хладнокръвие, тъй като знаеше, че ще може умерено да продължи да прави дейностите си от всяка точка. Над 3400 души, работещи в ИТ сферата, се включиха в анкетата “ИТ секторът и имунизациите против COVID-19 - пресечната точка”, направена от софтуерната медия DevStyleR. Изследването обгръща и приспособимостта на сектора към новите действителности. Сред запитаните 3400 души 75% работят в софтуерната промишленост, 11.1% са заети в областта на развиване на нововъведения, 8.3% се занимават с създаването на хардуер, а 5.6% - с административни действия. Големият извод от диалозите с хората е, че няма смисъл да се прибързва с всеобщо завръщане в офисите, в случай че работата, по този начин или другояче, си тече.
“Имаме към 450 квадрата помещение, на което разрешаваме да работят 10, най-много 12 души, само че разпръснати. Всеки може да си резервира място по отношение на това дали има свободни. Останалите по дифолт са “remote”,
споделя пред DevStyleR Николай Тодоров, изпълнителен шеф на LimeChain.
Определено COVID-19 показва, че работата от разстояние е нещо изцяло постижимо. Това не е нищо ново за ИТ бранша, който и без вируса всеобщо имаше политика за дни в месеца, планувани за отдалечена работа
Интересна позиция споделя Андрей Русев, CTO и VP of Real-time Analytics от Mishmash.IO. Той показва, че за връщане в офис въобще не бързат, тъй като, за разлика от първия локдаун, към този момент имат тренинг.
“В момента имаме единствено един офис във Англия, който е празен. При това състояние взех бързо и елементарно решението да махнем българския си офис. Основната причина е, че не чакам скоро да има потребност от подобен. Така да се каже - в случай че се надяваш скоро да ти потрябва офисът, - пазиш го, плащаш наема и той седи празен. Ако мислиш, че ситуацията ще продължи дълго - махаш го”,
счита той. Русев добавя, че обмислят концепцията за “корона офис” - помещение вид заседателна зала, умерено място, където може да стават сбирки на чиновниците. Това може да се случва регулярно за срещи и оперативки, само че и за рожден ден на сътрудник да вземем за пример.
Георги Кременлиев, Country Manager на Object Systems International, разяснява, че в тяхната компания рекомендацията е всеки да работи у дома, а за посещаване на офиса има авансово направени въпросници, посредством които всеки може да потвърди, че е здрав.
“Ние в никакъв случай не сме имали политика някой да е наложително в офиса”, споделя Кременлиев.
“Смятам, че след имунизацията и смяната в международното състояние с COVID-19 множеството чиновници даже биха предпочели да работят повече от домовете си. Но нашата политика най-вероятно ще остане същата - който желае, дано да заповяда в офиса”.
Трендът в ИТ бранша е явен - няма офис, който да бъде цялостен. Няма и офис, който да работи даже с 50% присъственост. Компаниите са съсредоточени или върху “remote” режим с периодично повтаряне, или върху напълно отдалечена работа.
Антиваксърите са необичайност, не имат вяра в конспирации
Безопасно ли ще е тези, които са имунизирани, да прекратят “remote” действителността и да се върнат към остарялото обикновено? Каква е позицията на мениджмънта? Ето какво мисли Петар Шварц, Head of Sales & Marketing в Melon:
“Със сигурност поддържаме имунизирането, само че също по този начин сигурно няма да насилваме и да слагаме такова изискване пред хората. Това си е персонален избор, само че ще помогнем с каквото би трябвало, с цел да създадат верен избор. Също по този начин имаме вяра, че чиновниците ни са задоволително вярващи в науката, с цел да схванат, че това е единственият излаз от ситуацията, в което се намираме”.
Тук по отношение на настроенията за всеобщата имунизация, може да се спомене, че измежду хората от ИТ бранша, или най-малко измежду неговите представители, с които се свързахме, не попаднахме на “антиваксъри”, а това мнозина считат за положително, разясняват създателите на изследването от DevStyleR. В противоположен случай бихме могли да си представим какво би значело за страната това, че представители на междинната класа с евентуално най-голям стандарт всеобщо не поддържат имунизирането, нямат му доверие и имат вяра в тайни теории.
Според Петар Шварц, дезинформацията, която се разпростра в последната година, е проблем, който занапред ще оказва отрицателно въздействие и в доста други обстановки.
“Смятам, че тази дезинформация ще ни коства доста повече по доста други тематики, в сравнение с тази пандемия, която към този момент ни коства доста скъпо. Това е голям проблем сега в обществото и отговорността е главно на компании, които седят зад обществените медии и общо взето гледат повече парите, в сравнение с някаква социалноотговорна позиция, колкото и сякаш да се стараят за пред камерите,” разяснява Петар.
Георги Андреев, Head of Development в SEEBURGER, посочва, че в компанията непрекъснато се следи обстановката, ситуацията и опциите. “Доскоро нямаше варианти за проведено имунизиране на личния състав. В момента има такива коридори и към този момент се водят такива диалози. Нашият офис е до " СофияМед " и ще опитаме да организираме подобен зелен кулоар. Още е рано да се каже, само че сигурно ще опитаме да създадем нещо сходно за сътрудниците, с цел да е комфортно и елементарно за тях - да им спестим административни стъпки,” споделя той.
Георги Кременлиев от Object Systems International споделя за практиката в компанията във връзка с имунизирането и преди пандемията. “Организираме имунизиране, тъй че за чиновниците да е по-удобно. Дори през годините сме правили такива организации и за сезонния грип. Идва здравно лице в офиса и имунизира всеки искащ. Това го вършим, с цел да облекчим чиновниците си. Но в никакъв случай не е било под строй, по този начин да се каже. Всичко е доброволно”, споделя Кременлиев.
В последна сметка, заетите в ИТ бранша изненадващо попаднаха в трета предпочитана група във имунизационния проект на България и значително към този момент имат първа игла.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ