Глобалистка визия - „15-минутни“ затворнически градове и краят на частната собственост
Обикновено откривам, че всякога, когато обществеността изследва съответна стратегия, прокарвана от държавни управления и глобалисти, първата им реакция е отвращение, сходно на това, което би направил нарцисист, когато го заловен да прави нещо неприятно. „ Как смеете “ да поставите под подозрение желанията им и да предположите, че може да са нечестни. Как смеете да допускате, че не са любящи и великодушни. Нашите „ водачи “ постоянно са желали най-хубавото за нас, нали? Те просто желаят животът ни да стане по-безопасен и по-удобен – това е, което в действителност стимулира средностатистическия представител на елита, нали?
Очевидно историята ни споделя нещо доста друго и ме учудва, когато някой се пробва да твърди, че нещата през днешния ден са разнообразни спрямо преди 100, 300 или 1000 години. Няма нищо ново под слънцето. Винаги ще има тирани, които се пробват да завоюват от ден на ден и повече власт, и тези тирани постоянно ще лъжат обществеността, потвърждавайки, че са положителни хора с най-хубавите ни ползи поради.
Когато това не работи и жителите остават скептични, тираните минават в офанзива, обвинявайки обществеността в „ теории на конспирацията “. Има за цел да осмеят и заглушат свободните мислители - не желаете да изпъквате, нали? Защо рискувате да бъдете изолирани от обществото? Защо рискувате да станете мотив за смях?
Тези тактики се основават на концепцията, че корпоративните медии и държавните чиновници съставляват мейнстрийма и затова те съставляват болшинството, а болшинството съставлява действителността. Разбира се, нищо от това не е правилно. Само обстоятелствата имат значение. Софизмите са безсмислени. Разсъжденията са безсмислени. Целта би трябвало да е истината и в случай че това не е нечия цел, тогава той би трябвало да е пропагандатор на неистини и не би трябвало да се приема на съществено. Има единствено два метода, няма промеждутъчен път.
Признавам, че има някакво съображение в обвиняването в „ доктрина на конспирацията “, тъй като когато естаблишмънтът го употребява, това е сигурен знак, че сте прекомерно покрай задачата и те стартират да се изнервят. Те биха могли просто да се опитат да показват всички доказателства, които имат, че вашата позиция е неправилна, само че в действителност не го вършат. Вместо да обсъдят вашите причини и доказателства, те се пробват да подкопаят доверието ви като критик и да имунизират обществото против вашите хрумвания, преди хората даже да имат късмет да ги чуят. Това е държание на зложелатели, а не на доброжелателни и грижовни водачи.
Споменавам тази динамичност, тъй като има един дневен ред над всички останали, който е нападателно подкрепян от медиите на естаблишмънта и всеки, който даже отдалеко го слага под подозрение, автоматизирано бива набелязан като „ теоретик на конспирацията “. Аз, несъмнено, приказвам и за дневния ред за изменението на климата.
Напълно развенчах концепцията за провокираното от индивида изменение на климата в предходни публикации и няма да изгубвам време за това тук. Вместо това желая да прегледам крайната цел на политиката за изменението на климата - крайното решение, което НЕ Е за избавяне на планетата, а за доминиране на популацията.
Имената, употребявани за „ нулиране “ на изменението на климата, варират, само че глобалистите и Организация на обединените нации постоянно го назовават Програма до 2030 година или Цели за стабилно развиване. Тези стратегии имат прикритието на отбрана на околната среда, само че ВСИЧКИ имат своите корени в стопанската система. С други думи, всички старания за битка с изменението на климата са ориентирани към заличаване на индустрията и търговията и определяне на правителствено-корпоративни партньорства за доминиране на производството. Изменението на климата е троянски кон за въвеждане на авторитаризъм.
Вярвам, че един от най-важните аспекти на Програмата до 2030 година за глобалистите е нещо, наречено „ 15-минутен град “ – план, който включва стотици кметове на градове от цяла Съединени американски щати, Европа и Азия, работещи в тясно съдействие с групи като Световния стопански конгрес. Всяко споменаване на тази концепция в отрицателна светлина провокира изблик на яд и насмешки в медиите, сякаш това не е действителна тематика, която заслужава да бъде дискутирана.
Заведението рисува забавна картина на 15-минутни градове – утопично бъдеще, в което всичко належащо е единствено на няколко минути пешком, а персоналният превоз е непотребен (или забранен). Можете даже да живеете в мегакомплекс, сходен на гигантския търговски център, в който работите. Бихте могли да прекарате месеци в една квадратна миля пространство, без въобще да я напускате.
Няма неточност, че тази концепция беше интензивно насърчавана по време на пандемичния локдаун. Обществеността беше обхваната от агитация на боязън за вирус с 99,8% % на оцеляване и този боязън ненадейно трансформира в действителност немислимата преди този момент концепция да си останем вкъщи. Медийни експерти не престават да назовават връзката сред блокирането поради ковид и блокирането на климата доктрина на конспирацията, само че концепцията е намерено приета в публични документи на Организация на обединените нации и СИФ.
Някои хора настояват, че множеството градове към този момент са се трансформирали в " 15-минутни градове ", където всичко, от което се нуждаят, е на пешеходно разстояние от домовете им. Тези хора не схващат какво в действителност е 15-минутен град. Както е маркирано в многочислени планове за институционални описания, това е освен за улеснение или непосредственост - става дума за смяна на всеки аспект от актуалната ни философия за живот. Не става въпрос за придобиване на улеснение, а за правене на доста жертви, с цел да успокоим въглеродните господари.
„ 15-минутен град “ е по-скоро като рецепта, съдържаща всяка една съставна част от стратегиите за блокиране поради климата и ковид в границите на една всеобхватна визия на Оруел. Той включва изземване на транспортни средства, унищожаване на частния превоз и пътища, наблюдаване на потреблението на електрическа енергия от всеки човек в образован град и изкуствен интелект, наблюдаване на потреблението на храна и въглероден отпечатък, биометрично наблюдаване в стилен и многостепенен градски пейзаж, концепцията за безкешово общество, култът към равенството и приобщаването, контролът на популацията и така нататък
Това е кулминационната точка, финалът на играта - голям затвор без решетки. Място, където сте обусловени да свикнете с изкуствени ограничавания на персоналния живот, липса на цивилен свободи, частна благосъстоятелност, дарба за работа или подвижност. Вие сте обвързани със земята, а земята принадлежи на държавното управление (или корпорацията). Ако желаете историческо съпоставяне, най-близкото, което мога да намеря, е феодалната система на средновековна Европа.
В тези градове вие сте работна машина, нищо повече. Никога няма да ви бъде разрешено да притежавате персоналната си благосъстоятелност и затова да притежавате личния си труд. Всичко, което имате, ви е обещано от страната и може да ви бъде отнето от страната, в случай че я оспорите. Може да съумеете краткотрайно да напуснете селото или общността, към която сте привързани, само че това ще се промени, защото рестриктивните мерки върху придвижването на популацията се усилват в сходство с условията на климатичната идеология.
Докато сте продуктивни и покорни, ще ви бъде обещано всичко належащо, с цел да оцелеете, само че в никакъв случай да процъфтявате. В една технократска феодална система не бихте имали гаранция, че страната ще има потребност от вашите услуги. Поне във феодална Европа на селяните се е гледало като на скъп запас заради лимитираното население. В свят, в който доста хора се считат за „ ненужно население “, можете елементарно да бъдете сменени и да бъдете изгонени от града, с цел да умрете от апетит.
През 2016 година Световният стопански конгрес разгласява документ, озаглавен „ Добре пристигнали в 2030 година Нямам нищо, нямам персонален живот и животът в никакъв случай не е бил по-добър “. Целта на публикацията беше да разпространява идея, наречена „ стопанска система на шерването “, която за първи път беше обществено показана пред пресата в Давос. Статията разказва „ хипотетично “ бъдеще, в което комунистическата система поставя завършек на всяка частна благосъстоятелност в името на спасяването на планетата от изменението на климата. Предимства? Е, както при всички комунистически системи, огромната неистина е, че ще работите по-малко и множеството неща ще са безвъзмездни. Ето по какъв начин колективистичните идеали са били продавани на обществеността от генерации и НИКОГА не са работили, както твърди естаблишмънтът.
СИФ предизвиква стопанската система на шерването от години, само че когато стана мейнстрийм и беше необятно подложена на критика като антиутопия, медиите още веднъж включиха „ теорията на конспирацията “ и нападнаха всеки, който разкри последствията.
Няколко платформи разгласиха публикацията през 2016 година, само че доста от този момент я отстраниха (например „ Форбс “ наподобява отстрани оповестеното си копие). Те се преструват, че дневният ред в никакъв случай не е съществувал, евентуално тъй като публикацията съдържа някои изобличителни самопризнания, в това число алюзия към концепцията за „ 15-минутен град “. От публикацията:
„ Най-голямата ми грижа са всички хора, които не живеят в нашия град. Тези, които загубихме по пътя. Тези, които взеха решение, че всичко това е станало прекалено много, цялата тази технология. Тези, които се усещаха остарели и безполезни, откакто роботи и изкуствен интелект поеха множеството от нашите работни места. Тези, които се разстроиха от политическата система и се разпалиха против нея. Те живеят друг живот отвън града. Някои са образували дребни общности, които се устоят сами. Други просто останаха в празни и изоставени къщи в дребни села от XIX век.
От време на време се нервирам от обстоятелството, че нямам същинско усамотение. Не мога да отида на никое място без регистрация. Знам, че някъде всичко, което върша, мисля и бленувам, се записва. Просто се надявам никой да не употребява това против мен. "
С други думи, глобалистите си показват бъдеще, в което недоволните свободомислещи и хората, сменени от изкуствен интелект, са изгнаници, търсещи безсмислено битие в пустошта на остарелия свят. За да останете в лоното на новия свят, ще би трябвало да се откажете от всякаква независимост, даже от свободата на мисълта. Имайте поради, че тази публикация би трябвало да бъде „ позитивна “ промоция на стопанската система на шерването и градовете, свързани с концепцията за 15 минути, само че този откъс звучи по-скоро като опасност.
Важно е да разберете, че тези компактни градове няма да бъдат проектирани за вашия комфорт. Те няма да бъдат проектирани по този начин, че да можете да разполагате с всички улеснения, които имате през днешния ден, на една ръка разстояние, до момента в който сте „ зелени “. Така се пробват да го продадат глобалистите, само че това няма да стане. По-скоро тези градове ще бъдат проектирани да ви КОНТРОЛИРАТ по-добре, тъй че да можете да бъдете принудени да вършиме жертвите, които те споделят, че са нужни за обезпечаване на резистентност.
Погрешно се назовават „ децентрализирани общности “, до момента в който в действителност са тъкмо противоположното – те са изцяло централизирани, като клетка за хамстер, където вие сте домашният любим. Основната философия зад тях е зависимостта. Ако живеете на място, особено издигнато, с цел да ви направи невероятно да се грижите за себе си, тогава вие сте плебей. Въпреки че, несъмнено, даже робството може да наподобява благородно, в случай че хората са уверени, че техните вериги са нужни за положителното на планетата.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Очевидно историята ни споделя нещо доста друго и ме учудва, когато някой се пробва да твърди, че нещата през днешния ден са разнообразни спрямо преди 100, 300 или 1000 години. Няма нищо ново под слънцето. Винаги ще има тирани, които се пробват да завоюват от ден на ден и повече власт, и тези тирани постоянно ще лъжат обществеността, потвърждавайки, че са положителни хора с най-хубавите ни ползи поради.
Когато това не работи и жителите остават скептични, тираните минават в офанзива, обвинявайки обществеността в „ теории на конспирацията “. Има за цел да осмеят и заглушат свободните мислители - не желаете да изпъквате, нали? Защо рискувате да бъдете изолирани от обществото? Защо рискувате да станете мотив за смях?
Тези тактики се основават на концепцията, че корпоративните медии и държавните чиновници съставляват мейнстрийма и затова те съставляват болшинството, а болшинството съставлява действителността. Разбира се, нищо от това не е правилно. Само обстоятелствата имат значение. Софизмите са безсмислени. Разсъжденията са безсмислени. Целта би трябвало да е истината и в случай че това не е нечия цел, тогава той би трябвало да е пропагандатор на неистини и не би трябвало да се приема на съществено. Има единствено два метода, няма промеждутъчен път.
Признавам, че има някакво съображение в обвиняването в „ доктрина на конспирацията “, тъй като когато естаблишмънтът го употребява, това е сигурен знак, че сте прекомерно покрай задачата и те стартират да се изнервят. Те биха могли просто да се опитат да показват всички доказателства, които имат, че вашата позиция е неправилна, само че в действителност не го вършат. Вместо да обсъдят вашите причини и доказателства, те се пробват да подкопаят доверието ви като критик и да имунизират обществото против вашите хрумвания, преди хората даже да имат късмет да ги чуят. Това е държание на зложелатели, а не на доброжелателни и грижовни водачи.
Споменавам тази динамичност, тъй като има един дневен ред над всички останали, който е нападателно подкрепян от медиите на естаблишмънта и всеки, който даже отдалеко го слага под подозрение, автоматизирано бива набелязан като „ теоретик на конспирацията “. Аз, несъмнено, приказвам и за дневния ред за изменението на климата.
Напълно развенчах концепцията за провокираното от индивида изменение на климата в предходни публикации и няма да изгубвам време за това тук. Вместо това желая да прегледам крайната цел на политиката за изменението на климата - крайното решение, което НЕ Е за избавяне на планетата, а за доминиране на популацията.
Имената, употребявани за „ нулиране “ на изменението на климата, варират, само че глобалистите и Организация на обединените нации постоянно го назовават Програма до 2030 година или Цели за стабилно развиване. Тези стратегии имат прикритието на отбрана на околната среда, само че ВСИЧКИ имат своите корени в стопанската система. С други думи, всички старания за битка с изменението на климата са ориентирани към заличаване на индустрията и търговията и определяне на правителствено-корпоративни партньорства за доминиране на производството. Изменението на климата е троянски кон за въвеждане на авторитаризъм.
Вярвам, че един от най-важните аспекти на Програмата до 2030 година за глобалистите е нещо, наречено „ 15-минутен град “ – план, който включва стотици кметове на градове от цяла Съединени американски щати, Европа и Азия, работещи в тясно съдействие с групи като Световния стопански конгрес. Всяко споменаване на тази концепция в отрицателна светлина провокира изблик на яд и насмешки в медиите, сякаш това не е действителна тематика, която заслужава да бъде дискутирана.
Заведението рисува забавна картина на 15-минутни градове – утопично бъдеще, в което всичко належащо е единствено на няколко минути пешком, а персоналният превоз е непотребен (или забранен). Можете даже да живеете в мегакомплекс, сходен на гигантския търговски център, в който работите. Бихте могли да прекарате месеци в една квадратна миля пространство, без въобще да я напускате.
Няма неточност, че тази концепция беше интензивно насърчавана по време на пандемичния локдаун. Обществеността беше обхваната от агитация на боязън за вирус с 99,8% % на оцеляване и този боязън ненадейно трансформира в действителност немислимата преди този момент концепция да си останем вкъщи. Медийни експерти не престават да назовават връзката сред блокирането поради ковид и блокирането на климата доктрина на конспирацията, само че концепцията е намерено приета в публични документи на Организация на обединените нации и СИФ.
Някои хора настояват, че множеството градове към този момент са се трансформирали в " 15-минутни градове ", където всичко, от което се нуждаят, е на пешеходно разстояние от домовете им. Тези хора не схващат какво в действителност е 15-минутен град. Както е маркирано в многочислени планове за институционални описания, това е освен за улеснение или непосредственост - става дума за смяна на всеки аспект от актуалната ни философия за живот. Не става въпрос за придобиване на улеснение, а за правене на доста жертви, с цел да успокоим въглеродните господари.
„ 15-минутен град “ е по-скоро като рецепта, съдържаща всяка една съставна част от стратегиите за блокиране поради климата и ковид в границите на една всеобхватна визия на Оруел. Той включва изземване на транспортни средства, унищожаване на частния превоз и пътища, наблюдаване на потреблението на електрическа енергия от всеки човек в образован град и изкуствен интелект, наблюдаване на потреблението на храна и въглероден отпечатък, биометрично наблюдаване в стилен и многостепенен градски пейзаж, концепцията за безкешово общество, култът към равенството и приобщаването, контролът на популацията и така нататък
Това е кулминационната точка, финалът на играта - голям затвор без решетки. Място, където сте обусловени да свикнете с изкуствени ограничавания на персоналния живот, липса на цивилен свободи, частна благосъстоятелност, дарба за работа или подвижност. Вие сте обвързани със земята, а земята принадлежи на държавното управление (или корпорацията). Ако желаете историческо съпоставяне, най-близкото, което мога да намеря, е феодалната система на средновековна Европа.
В тези градове вие сте работна машина, нищо повече. Никога няма да ви бъде разрешено да притежавате персоналната си благосъстоятелност и затова да притежавате личния си труд. Всичко, което имате, ви е обещано от страната и може да ви бъде отнето от страната, в случай че я оспорите. Може да съумеете краткотрайно да напуснете селото или общността, към която сте привързани, само че това ще се промени, защото рестриктивните мерки върху придвижването на популацията се усилват в сходство с условията на климатичната идеология.
Докато сте продуктивни и покорни, ще ви бъде обещано всичко належащо, с цел да оцелеете, само че в никакъв случай да процъфтявате. В една технократска феодална система не бихте имали гаранция, че страната ще има потребност от вашите услуги. Поне във феодална Европа на селяните се е гледало като на скъп запас заради лимитираното население. В свят, в който доста хора се считат за „ ненужно население “, можете елементарно да бъдете сменени и да бъдете изгонени от града, с цел да умрете от апетит.
През 2016 година Световният стопански конгрес разгласява документ, озаглавен „ Добре пристигнали в 2030 година Нямам нищо, нямам персонален живот и животът в никакъв случай не е бил по-добър “. Целта на публикацията беше да разпространява идея, наречена „ стопанска система на шерването “, която за първи път беше обществено показана пред пресата в Давос. Статията разказва „ хипотетично “ бъдеще, в което комунистическата система поставя завършек на всяка частна благосъстоятелност в името на спасяването на планетата от изменението на климата. Предимства? Е, както при всички комунистически системи, огромната неистина е, че ще работите по-малко и множеството неща ще са безвъзмездни. Ето по какъв начин колективистичните идеали са били продавани на обществеността от генерации и НИКОГА не са работили, както твърди естаблишмънтът.
СИФ предизвиква стопанската система на шерването от години, само че когато стана мейнстрийм и беше необятно подложена на критика като антиутопия, медиите още веднъж включиха „ теорията на конспирацията “ и нападнаха всеки, който разкри последствията.
Няколко платформи разгласиха публикацията през 2016 година, само че доста от този момент я отстраниха (например „ Форбс “ наподобява отстрани оповестеното си копие). Те се преструват, че дневният ред в никакъв случай не е съществувал, евентуално тъй като публикацията съдържа някои изобличителни самопризнания, в това число алюзия към концепцията за „ 15-минутен град “. От публикацията:
„ Най-голямата ми грижа са всички хора, които не живеят в нашия град. Тези, които загубихме по пътя. Тези, които взеха решение, че всичко това е станало прекалено много, цялата тази технология. Тези, които се усещаха остарели и безполезни, откакто роботи и изкуствен интелект поеха множеството от нашите работни места. Тези, които се разстроиха от политическата система и се разпалиха против нея. Те живеят друг живот отвън града. Някои са образували дребни общности, които се устоят сами. Други просто останаха в празни и изоставени къщи в дребни села от XIX век.
От време на време се нервирам от обстоятелството, че нямам същинско усамотение. Не мога да отида на никое място без регистрация. Знам, че някъде всичко, което върша, мисля и бленувам, се записва. Просто се надявам никой да не употребява това против мен. "
С други думи, глобалистите си показват бъдеще, в което недоволните свободомислещи и хората, сменени от изкуствен интелект, са изгнаници, търсещи безсмислено битие в пустошта на остарелия свят. За да останете в лоното на новия свят, ще би трябвало да се откажете от всякаква независимост, даже от свободата на мисълта. Имайте поради, че тази публикация би трябвало да бъде „ позитивна “ промоция на стопанската система на шерването и градовете, свързани с концепцията за 15 минути, само че този откъс звучи по-скоро като опасност.
Важно е да разберете, че тези компактни градове няма да бъдат проектирани за вашия комфорт. Те няма да бъдат проектирани по този начин, че да можете да разполагате с всички улеснения, които имате през днешния ден, на една ръка разстояние, до момента в който сте „ зелени “. Така се пробват да го продадат глобалистите, само че това няма да стане. По-скоро тези градове ще бъдат проектирани да ви КОНТРОЛИРАТ по-добре, тъй че да можете да бъдете принудени да вършиме жертвите, които те споделят, че са нужни за обезпечаване на резистентност.
Погрешно се назовават „ децентрализирани общности “, до момента в който в действителност са тъкмо противоположното – те са изцяло централизирани, като клетка за хамстер, където вие сте домашният любим. Основната философия зад тях е зависимостта. Ако живеете на място, особено издигнато, с цел да ви направи невероятно да се грижите за себе си, тогава вие сте плебей. Въпреки че, несъмнено, даже робството може да наподобява благородно, в случай че хората са уверени, че техните вериги са нужни за положителното на планетата.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ