ИПИ: Измамната бюджетна стабилност
Обикновено нищо не може да спре ръководещите да харчат от ден на ден и повече, само че пандемията от ковид и следствията от нея се оказаха изключения. В разгара на рецесията през април и май консолидираните разноски са съвсем замрaзени на равнищата от същия интервал на миналата година, а едвам през юни се следи леко нарастване.
Част от повода за това може да е чисто счетоводна – приходите през юни се усилват, което разрешава и растеж на разноските без това да утежнява съществено бюджетното салдо. Разбира се, тайнственост остава въпросът за какво някой би се тормозил от бюджетното салдо в интервал на тежка икономическа рецесия – наличните експресни оценки за растеж на Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие на 2020 година демонстрират спад сред 11% и 22%. Друго пояснение може да е, че позабавилите се антикризисни ограничения набират скорост, което води и до по-високи бюджетни. Каквато и да е повода, едно наподобява несъмнено – през втората половина на годината разноските ще се усилват на фона на ерозиращи доходи. Това се споделя в разбор на Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) .
Консолидираните доходи се свиват с към 1,2 милиарда лева в интервала април-май в съпоставяне със същия интервал на миналата година, а през юни са с към 230 млн. лева по-високи. Повишението обаче е единствено статистическо и се дължи на удължаването на периода за внасяне на годишния корпоративен налог от 30 март на 30 юни, т.е. през март се следи спад спрямо миналата година, който се компенсира с растеж през юни, без това да въздейства съществено на годишните доходи. Иначе казано, предприятията са си платили налога, избран съгласно облагите за 2019 година, въпреки и три месеца по-късно.
Това опровергава страховете, дискутирани в първите седмици на рецесията, че огромната част от компаниите въобще няма да внесат отговорностите си заради тежки ликвидни усложнения. Основната част от по-ниските доходи се дължи на приходите от налози – към 800 млн. лева, и е резултат от подобен спад при постъпленията от Данък добавена стойност и акцизи – по към 345 млн. лева
Останалата част се дължи на по-ниски неданъчни доходи, като огромна заслуга има Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, който е част от консолидирания бюджет. Приходите на фонда понижават с към 320 млн. лева вследствие на близо двойно намаляване на цена „ Задължения към обществото “, по-ниското ползване на електрическа сила през второто тримесечие на годината, стесняване на оборота на производителите на електрическа сила и други
Въпреки почналото възобновяване на стопанската система от юни до края на годината надали може да се чака понижението на приходите да се резервира на тези равнища. Оборотите на фирмите ще останат по-ниски от миналогодишните, което ще докара до нов спад при приходите от корпоративен налог, като вноските към този момент ще отразяват сгънат финансов резултат за настоящата 2020 година Разликата сред новорегистрирани безработни в бюрата по труда и постъпили на работа, през второто тримесечие е малко над 77 хиляди лица, а действителната загуба на работни места, включваща тези, които не са се записали в бюра, най-вероятно е по-висока. Това, дружно с ограничение на разноски за бонуси и обществени придобивки, ще се отрази върху спад при приходите от налог върху приходите на физическите лица.
След унищожаване на съвсем всички ограничаващи ограничения потреблението стартира да се възвръща, само че обстановката бързо може да се промени през есенните месеци даже и единствено поради повреждане на времето. В допълнение към това приходите от Данък добавена стойност и акцизи ще усетят спомагателен спад поради предстоящият слаб туристически сезон.
Заедно с това към този момент бяха въведени и редица данъчни преференции като понижена ставка от 9% за Данък добавена стойност върху ресторантьорски услуги, книги и някои бебешки артикули, а от началото на август – и за продажба на вино и бира в заведения, екскурзии, проведени като инцидентен транспорт, и спортните занимания. Подобни преференции в допълнение ерозират данъчната основа, на фона на по този начин или другояче спадащи доходи, което ще окаже спомагателен напън върху бюджета.
В същото време разноските остават съвсем непроменени, въпреки да се следи леко нарастване през юни. Единственото пояснение за това е, че те се отсрочват за втората половина на годината, когато може да се чака внезапното им нарастване. От една страна, това може да се дължи на бавния старт на антикризисните ограничения – главната такава беше увеличението на бюджетния трансфер към Националния застрахователен институт с 1,43 милиарда лева
От тях 1 милиарда лева е очакван за финансиране на схемата за опазване на работни места 60/40, а 430 млн. лева са планувани за компенсиране на предстоящо несъблюдение на приходите по бюджета на Национален осигурителен институт. Програмата обаче набира скорост и през юни по нея са отпуснати близо 70 млн. лева спрямо под 59 млн. лева за април и май. Удължаването на действието ѝ дружно с обезпечаването на спомагателна поддръжка за секторите „ Транспорт “ и „ Туризъм “ неизбежно ще усили бюджетните разноски през втората половина на годината.
Останалите ограничения, като разпределяне на спомагателни хонорари на работещите на първа линия, се финансират с вътрешнокомпенсирани промени по бюджета, а други са извънбюджетни, като увеличението на капитала на Българската банка за развиване, пренасочване на средства по оперативни стратегия, заеми от Фонда на фондовете и други
Заедно с набирането на скорост на тези ограничения обаче се чака и използване на спомагателни такива в размер на към 1,9 милиарда лева, които напълно се финансират от бюджета, въпреки част от средствата да са били планувани в бюджета за тази година. Допълнителните ограничения се пакетират като такива за битка с пандемията и следствията от нея, което значи, че могат да се финансират от европейски фондове и да не влошат бюджетното салдо.
От друга страна, по традиция ръководещите потискат разноските през първата половина на годината и ги отсрочват за края на годината, а поради пандемията и идните избори през 2021 година този резултат може да е още по-изострен. Това към този момент се следи при обществени и здравни разноски, настояща прехрана и финансови разноски. Докато здравните разноски леко се усилват през юни, обществените остават съвсем на същите равнища като през предходните месеци, което значи, че ще се „ изсипят “ през есента.
Правителствената прогноза от пролетта планува тази година консолидираните доходи да се свият с 2,4 милиарда лева, а разноските да се усилят с към 1 милиарда лева, с което се чака привършване на годината с консолидиран недостиг от 3,5 милиарда лева Ако актуалната икономическа интензивност се резервира до края на годината и няма нови и мощно рестриктивни ограничаващи ограничения, прогнозата за приходите наподобява относително реалистична. Тя обаче не включва данъчните преференции, които бяха въведени, а не е ясно дали те няма да се усилят до края на годината.
Ситуацията при разноските е напълно друга – те постоянно могат да се отсрочат, каквото държание следим през първата половина на годината, както и през 2009-2010 година, когато просрочените отговорности на хазната скочиха, а дружно с това се усили и размера на невъзстановения Данък добавена стойност. Предвид идните избори обаче е доста по-вероятно ръководещите стремително да раздуят разноските и насъбраният остатък от 1,6 милиарда лева до юни бързо да се трансформира в недостиг.
Част от повода за това може да е чисто счетоводна – приходите през юни се усилват, което разрешава и растеж на разноските без това да утежнява съществено бюджетното салдо. Разбира се, тайнственост остава въпросът за какво някой би се тормозил от бюджетното салдо в интервал на тежка икономическа рецесия – наличните експресни оценки за растеж на Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие на 2020 година демонстрират спад сред 11% и 22%. Друго пояснение може да е, че позабавилите се антикризисни ограничения набират скорост, което води и до по-високи бюджетни. Каквато и да е повода, едно наподобява несъмнено – през втората половина на годината разноските ще се усилват на фона на ерозиращи доходи. Това се споделя в разбор на Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) .
Консолидираните доходи се свиват с към 1,2 милиарда лева в интервала април-май в съпоставяне със същия интервал на миналата година, а през юни са с към 230 млн. лева по-високи. Повишението обаче е единствено статистическо и се дължи на удължаването на периода за внасяне на годишния корпоративен налог от 30 март на 30 юни, т.е. през март се следи спад спрямо миналата година, който се компенсира с растеж през юни, без това да въздейства съществено на годишните доходи. Иначе казано, предприятията са си платили налога, избран съгласно облагите за 2019 година, въпреки и три месеца по-късно.
Това опровергава страховете, дискутирани в първите седмици на рецесията, че огромната част от компаниите въобще няма да внесат отговорностите си заради тежки ликвидни усложнения. Основната част от по-ниските доходи се дължи на приходите от налози – към 800 млн. лева, и е резултат от подобен спад при постъпленията от Данък добавена стойност и акцизи – по към 345 млн. лева
Останалата част се дължи на по-ниски неданъчни доходи, като огромна заслуга има Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, който е част от консолидирания бюджет. Приходите на фонда понижават с към 320 млн. лева вследствие на близо двойно намаляване на цена „ Задължения към обществото “, по-ниското ползване на електрическа сила през второто тримесечие на годината, стесняване на оборота на производителите на електрическа сила и други
Въпреки почналото възобновяване на стопанската система от юни до края на годината надали може да се чака понижението на приходите да се резервира на тези равнища. Оборотите на фирмите ще останат по-ниски от миналогодишните, което ще докара до нов спад при приходите от корпоративен налог, като вноските към този момент ще отразяват сгънат финансов резултат за настоящата 2020 година Разликата сред новорегистрирани безработни в бюрата по труда и постъпили на работа, през второто тримесечие е малко над 77 хиляди лица, а действителната загуба на работни места, включваща тези, които не са се записали в бюра, най-вероятно е по-висока. Това, дружно с ограничение на разноски за бонуси и обществени придобивки, ще се отрази върху спад при приходите от налог върху приходите на физическите лица.
След унищожаване на съвсем всички ограничаващи ограничения потреблението стартира да се възвръща, само че обстановката бързо може да се промени през есенните месеци даже и единствено поради повреждане на времето. В допълнение към това приходите от Данък добавена стойност и акцизи ще усетят спомагателен спад поради предстоящият слаб туристически сезон.
Заедно с това към този момент бяха въведени и редица данъчни преференции като понижена ставка от 9% за Данък добавена стойност върху ресторантьорски услуги, книги и някои бебешки артикули, а от началото на август – и за продажба на вино и бира в заведения, екскурзии, проведени като инцидентен транспорт, и спортните занимания. Подобни преференции в допълнение ерозират данъчната основа, на фона на по този начин или другояче спадащи доходи, което ще окаже спомагателен напън върху бюджета.
В същото време разноските остават съвсем непроменени, въпреки да се следи леко нарастване през юни. Единственото пояснение за това е, че те се отсрочват за втората половина на годината, когато може да се чака внезапното им нарастване. От една страна, това може да се дължи на бавния старт на антикризисните ограничения – главната такава беше увеличението на бюджетния трансфер към Националния застрахователен институт с 1,43 милиарда лева
От тях 1 милиарда лева е очакван за финансиране на схемата за опазване на работни места 60/40, а 430 млн. лева са планувани за компенсиране на предстоящо несъблюдение на приходите по бюджета на Национален осигурителен институт. Програмата обаче набира скорост и през юни по нея са отпуснати близо 70 млн. лева спрямо под 59 млн. лева за април и май. Удължаването на действието ѝ дружно с обезпечаването на спомагателна поддръжка за секторите „ Транспорт “ и „ Туризъм “ неизбежно ще усили бюджетните разноски през втората половина на годината.
Останалите ограничения, като разпределяне на спомагателни хонорари на работещите на първа линия, се финансират с вътрешнокомпенсирани промени по бюджета, а други са извънбюджетни, като увеличението на капитала на Българската банка за развиване, пренасочване на средства по оперативни стратегия, заеми от Фонда на фондовете и други
Заедно с набирането на скорост на тези ограничения обаче се чака и използване на спомагателни такива в размер на към 1,9 милиарда лева, които напълно се финансират от бюджета, въпреки част от средствата да са били планувани в бюджета за тази година. Допълнителните ограничения се пакетират като такива за битка с пандемията и следствията от нея, което значи, че могат да се финансират от европейски фондове и да не влошат бюджетното салдо.
От друга страна, по традиция ръководещите потискат разноските през първата половина на годината и ги отсрочват за края на годината, а поради пандемията и идните избори през 2021 година този резултат може да е още по-изострен. Това към този момент се следи при обществени и здравни разноски, настояща прехрана и финансови разноски. Докато здравните разноски леко се усилват през юни, обществените остават съвсем на същите равнища като през предходните месеци, което значи, че ще се „ изсипят “ през есента.
Правителствената прогноза от пролетта планува тази година консолидираните доходи да се свият с 2,4 милиарда лева, а разноските да се усилят с към 1 милиарда лева, с което се чака привършване на годината с консолидиран недостиг от 3,5 милиарда лева Ако актуалната икономическа интензивност се резервира до края на годината и няма нови и мощно рестриктивни ограничаващи ограничения, прогнозата за приходите наподобява относително реалистична. Тя обаче не включва данъчните преференции, които бяха въведени, а не е ясно дали те няма да се усилят до края на годината.
Ситуацията при разноските е напълно друга – те постоянно могат да се отсрочат, каквото държание следим през първата половина на годината, както и през 2009-2010 година, когато просрочените отговорности на хазната скочиха, а дружно с това се усили и размера на невъзстановения Данък добавена стойност. Предвид идните избори обаче е доста по-вероятно ръководещите стремително да раздуят разноските и насъбраният остатък от 1,6 милиарда лева до юни бързо да се трансформира в недостиг.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ