Учените откриха, че Луната се отдалечава от Земята: какви биха могли да бъдат последствията
Обикновено не се замисляме за обстоятелството, че Луната не е неподвижен обект в небето, а небесно тяло, което постепенно, само че непрекъснато се отдалечава от Земята. Този факт, доказан от учените, има дълбоки последствия за нашата планета и нейното бъдеще, въпреки и в мащаб, който е мъчно да се осмисли в всекидневието. Процесът на отдалечаване на Луната се случва вследствие на взаимния продан на сила сред Земята и нейния сателит. Гравитационното взаимоотношение основава приливни издатини на Земята, които Луната придърпва със своята гравитация. Въртенето на Земята е по-бързо от придвижването на Луната в орбита, създавайки търкане, което забавя въртенето на нашата планета и вследствие на това усилва орбиталния подтик на Луната, принуждавайки я да се отдалечава.
Последиците от този развой се демонстрират най-вече в смяната на продължителността на деня. Тъй като Земята предава част от импулса си на Луната, въртенето ѝ се забавя, което води до леко удължение на деня. Това събитие е толкоз нищожно, че на практика не го усещаме, тъй като Луната се отдалечава единствено с 3,8 см годишно. В дълготраен проект, след милиарди години, това може да докара до приливно заключване на Земята с Луната, т.е. продължителността на деня ще бъде равна на продължителността на лунния месец. В този случай Луната постоянно ще се вижда единствено от едната страна на планетата и отдалечаването ѝ ще спре.
Според проучване, оповестено в ScienceAlert, обаче, това не е предопределено да се случи. След към милиард години Слънцето ще стане доста по-ярко и ще загрее Земята толкоз доста, че океаните ѝ ще кипнат. Загубата на приливни издатини, които са главната причина за отдръпването на Луната, ще спре този развой. След няколко милиарда години Слънцето ще стартира да се уголемява, трансформирайки се в червен колос и евентуално ще погълне Земята и Луната. По този метод научните доказателства сочат, че крайният резултат от този галактически танц ще бъде избран от ориста на нашата слънчева система, а освен от отдръпването на Луната. Този развой служи като блестящо увещание за динамичната природа на Вселената и че нищо в нея не е непрекъснато, даже небесните тела, които са най-близо до нас.
