Говоренето на глас със себе си - да го ползваме ли?
Обикновено, човек изпада в неуместна обстановка, в случай че бъде заловен да приказва самичък със себе си.
Отстрани това наподобява необичайно. Защото е признато, че хората беседват един с различен, с цел да обменят информация и е безсмислено да приказват, в случай че няма от кого да бъдат чути.
Това обаче се оказва погрешно. Говоренето извършва и други функционалности. На всеки от нас се е случвало да изгуби ключовете си да вземем за пример и, търсейки ги, да си задава въпроса: " Къде ги сложих? " Изричането на въпроса на глас оказва помощ по-бързо да намерим това, което търсим, тъй като по този начин се концентрираме и не губим фокус.
Да поддържаме връзка сами със себе си или да си самоговорим, без да има някой в близост, в действителност е естествено продължение на нашия вътрешен разговор, моторна команда, която се задейства автоматизирано. Обяснението за това е обещано още при започване на 20-ти век от руския психолог Лев Виготски. Той дава за образец дребните деца, които до момента в който се учат да приказват, го вършат на глас, защото речта и мислите към момента не са свързани. Чак с напредването на възрастта се появява вътрешната тирада и мислите стават ясни фрази.
Какви могат да бъдат изгодите от това да разговаряш със себе си
Има доста аргументи, заради които говоренето на глас може да бъде от изгода за възрастните. Например при проучването и упражняване на нов език, както и в усвояването на обществени умения.
Обикновено човек запомня нещо по-добре, когато го изрече на глас. Това може да му помогне да се концентрира по-добре върху това, което споделя. Изследователи са карали хората да изричат глупави и безсмислени неща на глас, до момента в който извършват някакви задания. Става ясно, че това нормално пречи на осъществяването на дилемите. И назад - в случай че хората употребяват речта, с цел да управляват дейностите си, то това усъвършенства представянето им при осъществяване на задания, защото им оказва помощ да запомнят по-лесно какво би трябвало да вършат.
Открита е и връзката сред говоренето на глас и метода, по който пресъздаваме нещата. Например, до момента в който някой търси съответен обект в многоцветна илюстрация произнася на глас обекта, който търси, т.е. го пресъздава непрекъснато, може по-бързо да го откри.
Самоговоренето може да помогне и на нашата убеденост. Бихме могли да я повишим доста, както и мотивацията си, като приказваме със себе си позитивно - или другояче казано се " нахъсваме ".
Доказано е, че да приказваме на себе си във второ лице е най-ефективният метод да се успокоим в стресова обстановка или при битка с сложни прекарвания. Самоговоренето може да ни помогне да разберем по-ясно какво тъкмо усещаме, без значение дали става дума за тъга, виновност или друго възприятие, и да ни помогне да се примирим и да приемем неща, които не можем да променим.
Изводът е, че говоренето със себе си е изцяло обикновено и даже има доста позитивни функционалности за всеки. Разбира се, в случай че е в границите на естественото и не е признак на психологично заболяване.
Отстрани това наподобява необичайно. Защото е признато, че хората беседват един с различен, с цел да обменят информация и е безсмислено да приказват, в случай че няма от кого да бъдат чути.
Това обаче се оказва погрешно. Говоренето извършва и други функционалности. На всеки от нас се е случвало да изгуби ключовете си да вземем за пример и, търсейки ги, да си задава въпроса: " Къде ги сложих? " Изричането на въпроса на глас оказва помощ по-бързо да намерим това, което търсим, тъй като по този начин се концентрираме и не губим фокус.
Да поддържаме връзка сами със себе си или да си самоговорим, без да има някой в близост, в действителност е естествено продължение на нашия вътрешен разговор, моторна команда, която се задейства автоматизирано. Обяснението за това е обещано още при започване на 20-ти век от руския психолог Лев Виготски. Той дава за образец дребните деца, които до момента в който се учат да приказват, го вършат на глас, защото речта и мислите към момента не са свързани. Чак с напредването на възрастта се появява вътрешната тирада и мислите стават ясни фрази.
Какви могат да бъдат изгодите от това да разговаряш със себе си
Има доста аргументи, заради които говоренето на глас може да бъде от изгода за възрастните. Например при проучването и упражняване на нов език, както и в усвояването на обществени умения.
Обикновено човек запомня нещо по-добре, когато го изрече на глас. Това може да му помогне да се концентрира по-добре върху това, което споделя. Изследователи са карали хората да изричат глупави и безсмислени неща на глас, до момента в който извършват някакви задания. Става ясно, че това нормално пречи на осъществяването на дилемите. И назад - в случай че хората употребяват речта, с цел да управляват дейностите си, то това усъвършенства представянето им при осъществяване на задания, защото им оказва помощ да запомнят по-лесно какво би трябвало да вършат.
Открита е и връзката сред говоренето на глас и метода, по който пресъздаваме нещата. Например, до момента в който някой търси съответен обект в многоцветна илюстрация произнася на глас обекта, който търси, т.е. го пресъздава непрекъснато, може по-бързо да го откри.
Самоговоренето може да помогне и на нашата убеденост. Бихме могли да я повишим доста, както и мотивацията си, като приказваме със себе си позитивно - или другояче казано се " нахъсваме ".
Доказано е, че да приказваме на себе си във второ лице е най-ефективният метод да се успокоим в стресова обстановка или при битка с сложни прекарвания. Самоговоренето може да ни помогне да разберем по-ясно какво тъкмо усещаме, без значение дали става дума за тъга, виновност или друго възприятие, и да ни помогне да се примирим и да приемем неща, които не можем да променим.
Изводът е, че говоренето със себе си е изцяло обикновено и даже има доста позитивни функционалности за всеки. Разбира се, в случай че е в границите на естественото и не е признак на психологично заболяване.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ