Обикновените хора обикновено казват, че нямаме държава, след което гласуват

Обикновените хора нормално споделят, че нямаме страна, след което гласоподават за същите, които би трябвало да са страна, но не са. Защо по този начин – доста просто, тъй като елементарните хора на всяко ниво от обществото гледат престъпно да се възползват от това, че няма страна, законите не се съблюдават и съдопроизводството не работи. Това разяснява в студиото на „ Лице в лице” философът Деян Кюранов.

„ За множеството от нас в България е преференциално да нямаме страна, също така е доста добре всемирски да си приказва „ Ах, няма страна, какъв брой неприятно!” – но това не съм аз, дето краднем’ на дребно като при соца или по-едро, в случай че съм по-нагоре, а това е „ Те” – държавата”, акцентира той.

Според него целият развой е основан на „ смигване”: „ По-големият дано краде повече, при изискване, че ме остави аз да извършвам кражба колкото мога на моето ниво, по същия метод аз ще оставя тоя под мене и той да си свърши работата”.

Кюранов е на мнение, че всичко това се изживява с повишаване на обществената и политическата просвета и не можем да чакаме бърза смяна. Личности като отишлият си преди година Кристиан Таков могат да забързат процесите, а отсъствието на такива хора пречи да вървим напред.
Спомени за Кристиан Таков Той ни напусна преди година
„ За разлика от доста адвокати, Кристиан Таков съумяваше да вкара правото в публичния подтекст, а то е спаведливост. Той умееше да се показва по метод, който да е наличен до всеки и на всеки да стане ясно какво приказва и какво иска”, разяснява и различен от приятелския кръг на преподавателя – някогашният арбитър в Европейския съд по правата на индивида Здравка Калайджиева.

Една от идеите на Таков беше правосъдната промяна – тематика, която през последните месеци като че ли изчезна от публичността у нас.

„ Откак съществува концепцията за разделяне на управляващите, тази концепция значи правораздаване, съдии които са самостоятелни, които са безпристрастни, които са отдалечени от управляващите, а не са им подчинени. Извършването на промяна, която да изведе съдилищата отвън политическото въздействие, е в ръцете на таман тези, които би трябвало да зависят от съда, които би трябвало да бъдат страни пред него, когато това е необходимо”, разяснява Калайджиева.

Според нея у нас са се размили визиите какво прави съдът и какво прави прокуратурата, а не са дребни и напъните за дискредитирането на Темида. „ Не можем да се сърдим на съдилищата, които като гледат доказателствата и неразбираемите обвинявания, връщат делата или оправдават заради липса на доказателства”, акцентира тя.

Калайджиева обаче също разяснява, че у нас се сещаме за неналичието на правила и правда чак когато се окажем ощетени: „ Стремежът към правда е съществена характерност на демократичното общество. Този блян не е толкоз присъщ за българските хора, привикнали сме с мисълта, че нещо може да се уреди”.