Участници в македонско-български събор край Кюстендил: Границите са във въображението, над тях са общото минало и бъдеще
Обикновени хора от двете страни на границата седнаха на една маса в село край Кюстендил, и въпреки елементарни, демонстрираха на политиците, че могат да „ приказват на един език “, този на добросъседството, считайки че раниците могат да бъдат единствено във въображението, съобщи кореспондентът на БГНЕС за района.
В Кюстендилското село Раждавица се организира третият македонско-български събор за другарство „ Коридор 8 “.
След първият събор, провел се преди три години на гара Гюешево, вторият в гр. Крива паланка, - през днешния ден пристигна ред на Раждавица. Домакин бе комплекс „ Старата череша “, където на посетителите се показват старите и позабравени занаяти. Как се плетат кошници показва пред участниците 71-годишният „ воевода “ Димчо Занев.
„ Вече трета година вършим този събор, от ден на ден хора се включват, по този начин демонстрираме, че демонстрираме една нова процедура, традиция на другарство, другарство, на шерване сред елементарните хора от България и Македония “, сподели уредникът Георги Станков.
Той бе безапелационен, че границите могат да бъдат единствено в съзнанието и въображението, а над тях са положителните усеща, отношение, общото минало и общото бъдеще.
„ Всяка година се стремим да имаме, все по-интересна и добра културна стратегия, която да бъде забавна на участниците “, добави Станков.
Да съберем хора от двете страни на границата, които нямат разлика в своя обичай и просвета, по какъв начин схващат света към себе си, като близки “, сподели вторият уредник на събора Атанас Величков.
Той мощно се надява, че тази традиция ще остане, а най-сетне от двете страни на границата ще спечелва разбирателството, а всички въпроси, които към момента стоят отворени, ще бъдат позволени.
Докато двамата уредници споделяха насладата си от събралите се хора от двете страни на границата, домакинът Борислав Крумов и сътрудниците опекоха в 90-годишната фурна агне и зелник за участниците в третия събор на другарството.
По обяд през днешния ден една част от участниците в събора посетиха паметника на Тодор Александров, където историкът доцент Ангел Джонев им описа историята му.
„ Колкото по-топли ставаха българо-югославските връзки, толкоз по-ненужен ставаше този монумент “, безапелационен бе историкът Джонев.
Участниците в събора на другарството сервираха цветя на паметника, локален два пъти и толкоз пъти разрушаван. Днешната е третата версия на мемориала, ситуиран сред общината и регионалната администрация.
След паметника на Тодор Александров, участниците посетиха къщата-музей на Димитър Пешев-спасителят на българските евреи, а по-късно се насочиха към село Раждавица, намиращо се над Шишковци - селото, в което твори майсторът на четката Владимир Димитров-Майстора.
След като са настаниха в „ Старата череша “, участниците в събора дегустираха обичайните ястия и специалитети за популацията от двете страни на границата, пред която българският трен чака да я премине от 113 години.
Там доцент Джонев показа дебютната си галерия на към момента неслучилият се и датиращ отпреди 150 години план за жп-линия София-Скопие, подредена в изложба, ситуирана в остаряла кирпичена къща. Авторът изясни детайлно геополитическите спънки за случването на линията, илюстрирана със фотоси на къртовския труд на строителите и инженерите от края на XIX и началото на XX век.
А събора на хората от двете страни на границата, която за жалост не е мислена, продължи с обща софра и тостове./БГНЕС
