Дядото от подлеза, три домата и една краставица и как всеки се прави на луд СНИМКИ
Обикновена история за дядо, продаващ в подлеза на столичен мол, разказана във Фейсбук от софиянец, породи десетки мнения в обществените мрежи. Дядото от Драгалевци, мъкнещ кофи със стоката си, несъмнено разсъни благосклонностите на хората, само че в това време съгласно създателя на поста, колкото и да се вършим на положителни, в действителна обстановка се държим по този начин, все едно този човек го няма...
Предлагаме ви целия описа на Борислав Борисов, който слага въпроси: за човешката сърдечност, за " невидимите " хора, за добрината и състраданието, за щедростта и човечността:
" Срещнах този дядо на спирката против мол България. Отидох и го заговорих, като го попитах какво носи в тези кофи. Сподели, че постоянно продава в подлеза на мол България. Продава всевъзможен тип кашкавал и сирене - овче, краве. Продавал и пресни домати и краставици, които били от градината му.
Попита ме желая ли да си купя. Днес му бил слаб ден. В мен нямах никакви пари в брой. Казах му, че нямам кеш и за жалост не мога да купя. Но на следващия ден ще дойда и ще си купя. Той намерения, че по принцип нямам пари и показа, че и той нямал доста пари, знаел какво е и искаше да си избера нещо да ми подари. Било то доматчета, краставици или кашкавал, да съм си направил салата.
Стана ми доста благо и доста тъжно, тъй като този човек няма никакви парички, само че е подготвен да отдели от залъка си за чужд човек. Отказах му. Той продължаваше да желае да ми даде нещо, тъй че се съгласих на 3 домата най-после и една краставица. Всичко от градината му.
Проблемът беше, че на спирката имаше най-малко 10 индивида и никой не пристигна при дядото… Огледах се и се провикнах: “Някой не желае ли да си купи домашни краставици и домати и да помогне на индивида? ”. Всички се вършиха, че не ме чуват дори… Той ми сподели: “Остави, хората също нямат пари. Трудни времена са. ” И се замислих, че не са чак толкоз сложни времена да отделиш 5 или 10 лв., а че просто се вършат на луди хората…
Не знам, всеки се прави на доста добър и че доста оказва помощ, но в действителна обстановка всеки се прави, че този човек го няма. А той мъкне 4 кофи - крепко тежки - в рейса на отиване и на връщане и след това продава на жегата. И не искаш да отделиш 3 лв.. Не знам какъв човек би трябвало да си…
Аз на следващия ден ще мина и ще му остава парички за днешния подарък от него. И ще си купя още нещо. Молбата ми е, в случай че минавате през подлеза на мол България - не подминавайте индивида, а си купете нещо. За вас тия пари, дето ги давате за цигари и да си тровите здравето, за индивида може да са целият свят. "
Предлагаме ви целия описа на Борислав Борисов, който слага въпроси: за човешката сърдечност, за " невидимите " хора, за добрината и състраданието, за щедростта и човечността:
" Срещнах този дядо на спирката против мол България. Отидох и го заговорих, като го попитах какво носи в тези кофи. Сподели, че постоянно продава в подлеза на мол България. Продава всевъзможен тип кашкавал и сирене - овче, краве. Продавал и пресни домати и краставици, които били от градината му.
Попита ме желая ли да си купя. Днес му бил слаб ден. В мен нямах никакви пари в брой. Казах му, че нямам кеш и за жалост не мога да купя. Но на следващия ден ще дойда и ще си купя. Той намерения, че по принцип нямам пари и показа, че и той нямал доста пари, знаел какво е и искаше да си избера нещо да ми подари. Било то доматчета, краставици или кашкавал, да съм си направил салата.
Стана ми доста благо и доста тъжно, тъй като този човек няма никакви парички, само че е подготвен да отдели от залъка си за чужд човек. Отказах му. Той продължаваше да желае да ми даде нещо, тъй че се съгласих на 3 домата най-после и една краставица. Всичко от градината му.
Проблемът беше, че на спирката имаше най-малко 10 индивида и никой не пристигна при дядото… Огледах се и се провикнах: “Някой не желае ли да си купи домашни краставици и домати и да помогне на индивида? ”. Всички се вършиха, че не ме чуват дори… Той ми сподели: “Остави, хората също нямат пари. Трудни времена са. ” И се замислих, че не са чак толкоз сложни времена да отделиш 5 или 10 лв., а че просто се вършат на луди хората…
Не знам, всеки се прави на доста добър и че доста оказва помощ, но в действителна обстановка всеки се прави, че този човек го няма. А той мъкне 4 кофи - крепко тежки - в рейса на отиване и на връщане и след това продава на жегата. И не искаш да отделиш 3 лв.. Не знам какъв човек би трябвало да си…
Аз на следващия ден ще мина и ще му остава парички за днешния подарък от него. И ще си купя още нещо. Молбата ми е, в случай че минавате през подлеза на мол България - не подминавайте индивида, а си купете нещо. За вас тия пари, дето ги давате за цигари и да си тровите здравето, за индивида може да са целият свят. "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ