Митрополит Киприан: Трети март е свят национален празник!
Обични в Господа братя и сестри,
Трети март е свят народен празник! Празник, който единствено признателните ни и изпълнени с поклонения сърца могат да прегърнат и обзет! Той е изкован от жертвеността на българската душа, таила религия и търпяла пет века, с цел да се допре до светлината на свободата. Измолен е от молитвите на достойните ни предшественици, които дружно с мъждукащите пламъчета на домашните кандила, с припламваща вяра в душите, са държали вярата жива. Толкова жива, че придвижва духа на рода и чистотата на копнежите му през тежкото време на турското иго. На този незабравим ден в предградието на Цариград – Сан Стефано се поставя началото на свободното съществуване на изстрадалия ни народ.
Нашите предци, познали и приели като житейска пътека тъмните нощи на ужаси и болежка, на ежедневна жертвеност и себеотричане, на изпепеляващо страдалчество, носят освен благодатта на християнско страдалчество по българските земи, само че са и безвъзвратен знак на победа на любовта над зверствата на поробителя. Всеки страдалец е знак на православно достолепие. Никога не би трябвало да забравяме тези паметни събития и хората, стоящи зад тях.
Част от пътеката към паметта им в празничния ден е и отслужването на молитвените последования точно в храм – паметника „ Рождество Христово “, в чиято крипта се покоят костите на съветски войни, положили живота си за българската независимост. Той носи това име, тъй като в дните към този празник се извоюват решителни победи, които са в основата на продобиване на освободителната ни война.
И още, регионът на манастирския комплекс е очевидец на подвиг и кръстоносене. След първото освобождение на град Казанлък и последвалото отдръпване на войските, Розовата котловина се трансформира в котловина на рев, опустошение и пламъци. В двора на Казанлъшкия девически манастир са съсечени над триста почтени деца, старци и дами. Избити са и всички ранени съветски бойци, които се намират за лекуване там. Само в Казанлък умират над хиляда мирни поданици. С вяра за избавление стотици наши майки и татковци оставят родни домове и потеглят към Шипка, с цел да преминат Балкана. Това са едни от последните линии в чернилката на робските теглила.
Бесилки, мъчения и кръвопролитие са средствата, които поробителят употребява, с цел да отстрани вярата на народа ни и с това да претопи българското! А то, българското, петстотин години оцелява с страдалчество. Със словата „ Свобода или гибел “ хиляди наши единородни братя и сестри одобряват насилствена гибел, с цел да предадат напред духа и живеца на вярата, доказвайки на дело думите на Спасителя „ Никой няма обич по-голяма от тая, да постави душата си за своите другари. “ /Йоан 15:13/. Колко тъга е трябвало да изтърпят българските майки, когато са ги разделяли от чедата им, с цел да ги създадат еничари или са ги убивали пред очите им. И какъв брой нации имат такива дами, които с ужасни сълзи ще видят посичането на детето си, само че няма да предадат вярата си. Нашият народ ги има!
Отново ще прикани да не забравяме величавата си история. Това е, което през днешния ден изискуем на всички мъченици. Не за отплата,а с цел да вървим по пъртината, която са прокарали и да вършим стъпки по нея. Тя ще ни води до вярата и достолепието! Поклон пред паметта им!
Поклон пред всички, които способстваха Майка България да я има и да пребъдва! Амин!
Слово на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, произнесено в храм-паметника “Рождество Христово “-Шипченски манастир.-03 март 2022г.
Трети март е свят народен празник! Празник, който единствено признателните ни и изпълнени с поклонения сърца могат да прегърнат и обзет! Той е изкован от жертвеността на българската душа, таила религия и търпяла пет века, с цел да се допре до светлината на свободата. Измолен е от молитвите на достойните ни предшественици, които дружно с мъждукащите пламъчета на домашните кандила, с припламваща вяра в душите, са държали вярата жива. Толкова жива, че придвижва духа на рода и чистотата на копнежите му през тежкото време на турското иго. На този незабравим ден в предградието на Цариград – Сан Стефано се поставя началото на свободното съществуване на изстрадалия ни народ.
Нашите предци, познали и приели като житейска пътека тъмните нощи на ужаси и болежка, на ежедневна жертвеност и себеотричане, на изпепеляващо страдалчество, носят освен благодатта на християнско страдалчество по българските земи, само че са и безвъзвратен знак на победа на любовта над зверствата на поробителя. Всеки страдалец е знак на православно достолепие. Никога не би трябвало да забравяме тези паметни събития и хората, стоящи зад тях.
Част от пътеката към паметта им в празничния ден е и отслужването на молитвените последования точно в храм – паметника „ Рождество Христово “, в чиято крипта се покоят костите на съветски войни, положили живота си за българската независимост. Той носи това име, тъй като в дните към този празник се извоюват решителни победи, които са в основата на продобиване на освободителната ни война.
И още, регионът на манастирския комплекс е очевидец на подвиг и кръстоносене. След първото освобождение на град Казанлък и последвалото отдръпване на войските, Розовата котловина се трансформира в котловина на рев, опустошение и пламъци. В двора на Казанлъшкия девически манастир са съсечени над триста почтени деца, старци и дами. Избити са и всички ранени съветски бойци, които се намират за лекуване там. Само в Казанлък умират над хиляда мирни поданици. С вяра за избавление стотици наши майки и татковци оставят родни домове и потеглят към Шипка, с цел да преминат Балкана. Това са едни от последните линии в чернилката на робските теглила.
Бесилки, мъчения и кръвопролитие са средствата, които поробителят употребява, с цел да отстрани вярата на народа ни и с това да претопи българското! А то, българското, петстотин години оцелява с страдалчество. Със словата „ Свобода или гибел “ хиляди наши единородни братя и сестри одобряват насилствена гибел, с цел да предадат напред духа и живеца на вярата, доказвайки на дело думите на Спасителя „ Никой няма обич по-голяма от тая, да постави душата си за своите другари. “ /Йоан 15:13/. Колко тъга е трябвало да изтърпят българските майки, когато са ги разделяли от чедата им, с цел да ги създадат еничари или са ги убивали пред очите им. И какъв брой нации имат такива дами, които с ужасни сълзи ще видят посичането на детето си, само че няма да предадат вярата си. Нашият народ ги има!
Отново ще прикани да не забравяме величавата си история. Това е, което през днешния ден изискуем на всички мъченици. Не за отплата,а с цел да вървим по пъртината, която са прокарали и да вършим стъпки по нея. Тя ще ни води до вярата и достолепието! Поклон пред паметта им!
Поклон пред всички, които способстваха Майка България да я има и да пребъдва! Амин!
Слово на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, произнесено в храм-паметника “Рождество Христово “-Шипченски манастир.-03 март 2022г.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ