Митрополит Киприан: На 3 март празнуваме българското възкресение!
Обични в Господа братя и сестри, пристигнали на това свято за всички българи място,
На 3 март честваме българското възкресение. От този ярък ден нашият пленен народ още веднъж е на картата на Европа след 500- годишно държавно несъществуване. Пет века българското изстрадало сърце носи тежкия кръст на турското иго и мъчения, на теготи и болки, на нечувани премеждия. Пет епохи поробителят е желал да унищожи всичко, което припомня за скъпата ни татковина и за величието, която е носила преди поробването.
„ Недейте се лъга: Бог поругаван не трябва. “ /Гал.6:7/, предизвестява светият деятел Павел и тези думи, носещи безконечна истина въодушевяват последния патриарх на България св. Евтимий. Той, тръгвайки на изгнание, благославя поробените си братя и сестри и със сълзи на очи изрича страшните и величави думи „ На Светата Троица ви оставям – и в този момент, и завинаги! “. С благодатта на тази благословия дедите потеглят и вървят през горнило от болки и ужаси. Страдат и биват мъчени. Затваряни и убивани са, само че поробителят не съумява да заличи от лицето на земята духа на сърцата им. Там има религия!
Тази религия към Пресветата Троица държи ръката на свети Паисий Хилендарски, с цел да се появи чудната и по този начин нужна в тези черни години „ История славянобългарска “. Тя дава храброст на предците ни да извървят пътя до дръвника, с цел да изгубят главата, само че не и упованието си. Тя е източник на сили за всеки един от тях, когато малко по малко, рабски делник измежду рабски делник върви към своята лична Голгота, с цел да застане на върха и със своето персонално разпятие. Обикновено невидяно и неописано от никого, само че неизказано и величаво със своята обич към жанр и християнска религия. Изстрадана обич, която като свещица пред лицето на Бога гори постоянно.
Светлината на тези наши предшественици на народа ни родиха днешния празник. Трети март прекъсна дългата верига на робското време! Кръстът – знак на претърпените страдания от нашия Спасител Иисус Христос за избавление на човешкия жанр, събра молитвите от напуканите устни и тъгата на кървящите им в иго сърца във величава българска Голгота, на чийто връх се роди възкресението ни народа ни.
Бог, посредством Когото „ живеем и се движим, и съществуваме “/ Деян.17:28/, Който е обич /ср.1Йоан 4:8/ подари свободата, измолена по този начин горещо от светлите души на нашите майки и татковци, от саможертвата и себеотрицанието им. Тяхното страдалчество защищити от асимилация народа ни, а Бог в Своя мил промисъл продължи пътя му към вечността.
Поклон пред всички войни паднали за Освобождението на България, които приятелски идват да освободят изстрадалата ни Родина и на дело, полагайки живота си, отстояват силата на православната обич! Редно е през днешния ден, изключително през днешния ден, да се вгледаме и повторим образеца им на единство! Поклон пред всички, които проляха кръвта си и поставиха кости пред олтара на Отечеството ни!
Бог да пази обичната ни татковина и всеки българин да пребъдва с Божията берекет!АМИН!.
Слово на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, произнесено на 03 март 2022г. на връх „ Св.Никола “ – Шипка.
На 3 март честваме българското възкресение. От този ярък ден нашият пленен народ още веднъж е на картата на Европа след 500- годишно държавно несъществуване. Пет века българското изстрадало сърце носи тежкия кръст на турското иго и мъчения, на теготи и болки, на нечувани премеждия. Пет епохи поробителят е желал да унищожи всичко, което припомня за скъпата ни татковина и за величието, която е носила преди поробването.
„ Недейте се лъга: Бог поругаван не трябва. “ /Гал.6:7/, предизвестява светият деятел Павел и тези думи, носещи безконечна истина въодушевяват последния патриарх на България св. Евтимий. Той, тръгвайки на изгнание, благославя поробените си братя и сестри и със сълзи на очи изрича страшните и величави думи „ На Светата Троица ви оставям – и в този момент, и завинаги! “. С благодатта на тази благословия дедите потеглят и вървят през горнило от болки и ужаси. Страдат и биват мъчени. Затваряни и убивани са, само че поробителят не съумява да заличи от лицето на земята духа на сърцата им. Там има религия!
Тази религия към Пресветата Троица държи ръката на свети Паисий Хилендарски, с цел да се появи чудната и по този начин нужна в тези черни години „ История славянобългарска “. Тя дава храброст на предците ни да извървят пътя до дръвника, с цел да изгубят главата, само че не и упованието си. Тя е източник на сили за всеки един от тях, когато малко по малко, рабски делник измежду рабски делник върви към своята лична Голгота, с цел да застане на върха и със своето персонално разпятие. Обикновено невидяно и неописано от никого, само че неизказано и величаво със своята обич към жанр и християнска религия. Изстрадана обич, която като свещица пред лицето на Бога гори постоянно.
Светлината на тези наши предшественици на народа ни родиха днешния празник. Трети март прекъсна дългата верига на робското време! Кръстът – знак на претърпените страдания от нашия Спасител Иисус Христос за избавление на човешкия жанр, събра молитвите от напуканите устни и тъгата на кървящите им в иго сърца във величава българска Голгота, на чийто връх се роди възкресението ни народа ни.
Бог, посредством Когото „ живеем и се движим, и съществуваме “/ Деян.17:28/, Който е обич /ср.1Йоан 4:8/ подари свободата, измолена по този начин горещо от светлите души на нашите майки и татковци, от саможертвата и себеотрицанието им. Тяхното страдалчество защищити от асимилация народа ни, а Бог в Своя мил промисъл продължи пътя му към вечността.
Поклон пред всички войни паднали за Освобождението на България, които приятелски идват да освободят изстрадалата ни Родина и на дело, полагайки живота си, отстояват силата на православната обич! Редно е през днешния ден, изключително през днешния ден, да се вгледаме и повторим образеца им на единство! Поклон пред всички, които проляха кръвта си и поставиха кости пред олтара на Отечеството ни!
Бог да пази обичната ни татковина и всеки българин да пребъдва с Божията берекет!АМИН!.
Слово на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, произнесено на 03 март 2022г. на връх „ Св.Никола “ – Шипка.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ