В България са дошли да живеят повече хора през 2022 г., отколкото са напуснали страната
Обичайното си местоживеене от чужбина в България са трансформирали 40 619 души през 2022 година. Относителният дял на мъжете е 55,5 на 100, а на дамите - 44,5 на 100. Сред пристигналите да живеят в страната, 14% са във възрастовата група 0-14 години, 75,5% са сред 15-64 години, а на 65 и повече навършени години са 10,5% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (23,1 на сто), Германия (12,1 на сто) и Сирия (9 на сто). Това сочат данни на Националния статистически институт, оповестени в Проект на доклад за 2022 година за осъществяване на Актуализираната национална тактика за демографско развиване на популацията в Република България (2012 - 2030 г.)
Проектът е оповестен на портала за публични съвещания.
На 17 ноември стана известно, че общо 314 285 са българските жители, които са заявили, че са обитавали отвън страната за повече от една година в интервала 1980 - 2021 година и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия интервал. Най-много са се завърнали от Обединеното кралство - 47 000, или 14,9 на 100, следва Германия - 41 000, или 13,1 на 100, Испания - 27 000, или 8,7 на 100, и Гърция - 27 000, или 8,5 на 100 от обитавалите в чужбина. Данните са от Преброяване 2021 и са включени в новия " Статистически указател " Преброяване 2021 ", оповестен на уеб страницата на Национален статистически институт.
През 2022 година 13 175 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 64,3 % от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0-14 година са 5,4 %, тези на възраст 15-64 години са 69,4 %, а на 65 и повече навършени години - 25,2 % от всички емигранти. Най-предпочитани от тях дестинации са Германия (24,1 на сто), Турция (20 на сто) и Обединеното кралство (9,3 на сто), написа в плана на доклад на тактиката.
През 2022 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 102 920 души. От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 44,5 на 100 са мъже и 55,5 на 100 - дами. Преселилите се във възрастовата група 0-14 години са 18,6 на 100, хората на възраст 15-64 години - 62,9 на 100, а тези на 65 и повече години - 18,5 на 100 от мигриралите. Най-голямо териториално придвижване има по направлението " град - град " (41,1 на сто), следва направлението " село - град " (25,1 на сто) и " град - село " (23,6 на сто). Значително по-малък по брой и условен дял е миграционният поток по направлението " село - село " - 10,1 на 100 от мигриралите. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за свое ново местоживеене София (столица) - 17 196. С най-големи относителни дялове в миграционния поток към столицата са от областите София - 13 на 100 и Благоевград - 7,2 на 100. Най-малко преселили се в София са от областите Разград и Силистра - по 0,7 на 100 и Търговище - 0,8 на 100.
Има дълбоки разлики в качеството на живота и икономическото развиване сред регионалните центрове в България, регистрираха от Института за пазарна стопанска система.
Крайно неравномерното стопанско развиване на страната води и до основни разлики в благосъстоянието на популацията по места и огромната разлика сред столицата и всички останали регионални градове в България в разпределението на брутния вътрешен артикул (БВП) на човек от популацията. За София (столица) той е 45 000 лв. и това е единственият център, чийто условен Брутният вътрешен продукт е над междинната за страната стойност от 20 200 лв. на човек.
С близки показания до междинния Брутният вътрешен продукт се подреждат Стара Загора (20 200 лв. на човек), София - област (19 300 лв. на човек) и Варна (17 900 лв. на човек), оказва се от най-новия отчет на ИПИ " Регионални профили. Показатели за развиване 2023 ", който бе показан публично през вчерашния ден.
Ограничаването на диспропорциите в териториалното систематизиране на популацията и обезлюдяването в някои райони и селата изисква активизиране на съществени институционални и организационни запаси, ориентирани към усъвършенстването на жилищната политика, градоустройствените проекти, инфраструктурата и др, се показва в плана на доклад за осъществяване на обновената национална тактика за демографско развиване.
Осъществяването на този приоритет е неразривно обвързвано със усилването на ролята на районната политика и обвързване на проектите за районно развиване с нормализирането на вътрешно миграционните процеси.
Конкретните ограничения в това отношение съгласно тактиката включват:
1. Намаляване на районните диспропорции посредством децентрализация и основаване на районен потенциал за динамично икономическо развиване
2. Възраждане на селските региони – положението на българското село изисква основаването на различна претовареност на основата на естествените запаси, туризма, локалните услуги. Решенията би трябвало да се търсят и в възстановяване на достъпа за работа в околните градове, което да задържи популацията в селските региони и да ги трансформира в привлекателно място за работа и живот.
3. Мобилизиране на районните и локални институционални благоприятни условия и запаси в осъществяване на политиката за районно развиване
4. Провеждане на диференцирана районна политика в изостаналите региони
5. Разработване на цялостна стратегия за икономическо и обществено развиване на пограничните и полупланинските региони, в която водещо място да заемат привличането на вложения и развиването на трансгранично съдействие сред обитаемоте места от двете страни на границите
6. Оптимизиране на концентрацията на популацията в огромните градове и столицата
7. Разработване на стратегия за решение на казуса с " гетоизацията " посредством основаване на градоустройствени проекти в кварталите с централизация на беднотия, рехабилитация на тези квартали, обезпечаване на техническа инфраструктура и други
8. Насърчаване на заетостта и вложенията в селските региони за задържане на младежите и превъзмогване на наклонността на застаряване на популацията в тях
9. Подобряване на транспортната, комерсиалната, обществената и други обслужващи инфраструктури на селските и пограничните региони за задържане на популацията в тях
10. Опазване и поддържане на екологична и ергономична среда за живот
Разработване на съответна миграционна (външна и вътрешна) и имиграционна политика
По отношение на задачата за създаване на съответна миграционна политика, в тактиката се регистрира, че през 2022 година Министерството на нововъведенията и растежа стартира две значими начинания за стимулиране на интернационалното съдействие чрез увеличението на взаимните вложения и старания в търсенето и създаването на нови средно- и високотехнологични решения за справяне с някои от актуалните провокации и привличането на задгранични жители на българския пазар на труда. Това са Стартъп визата (StartUp Visa) и Синята карта (Blue card).
С разпореждане на Министерския съвет от 07.10.2022 година е призната Наредба за изискванията и реда за издаване, удължение и лишаване на уверение за високотехнологичен и/или новаторски план, наименуван " Стартъп виза ". Стартъп визата съставлява уверение, което разрешава на вложители отвън Европейски Съюз да развиват високи технологии в България, да наемат български гении и да основават работни места. Удостоверението е формален документ, който дава опция за издаване на позволение за дълготрайно престояване на чужденци, които желаят да развиват новаторски или високотехнологичен бизнес у нас.
След приемането на наредбата бяха извършени редица срещи с представители на разнообразни институции в страната с принос към организацията за провеждането на административната услуга, измежду които Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи и ДАНС. Установена е връзка с представители на браншови организации, професионални и други организации на бизнеса за съставяне на експертни препоръки при провеждането на процедура по издаване на удостоверенията.
Що се отнася до така наречен Синя карта - тя съставлява механизъм за обработка и издаване на позволение за работа за висококвалифицирани експерти от страни отвън Европейския съюз (ЕС). Новата " бърза писта " се ползва за заявяване на групи от най-малко 10 чиновници и е предопределена за компании, които целят релокиране на офиси и техните чиновници от страни отвън Европейски Съюз. Разрешителното за работа разрешава висококвалифицирани експерти с висше обучение от трети страни да работят у нас до 4 години.
За петте месеца на 2022 година, в които МИР е съдействало за бързата процедура, от нея са се възползвали 203 чиновници на разнообразни компании. Планират се в допълнение стъпки за усъвършенстване на процедурата както във връзка с съдействието с предприятията преди подаването на документите, по този начин и във връзка с дигитализиране на стадии от обработката и потоците на информацията сред административните структури.
В допълнение, в края на 2022 година с Решение на Министерския съвет от 15 декември 2022 година е призната Иновационна тактика за умна специализация 2021-2027 година (ИСИС 2021-2027), чието осъществяване следва да трансформира България в новаторска, умна, зелена, цифрова и обвързвана страна посредством нова обща политика за взаимоотношение сред научните проучвания, нововъведенията и технологиите. Стратегията разчита извънредно на дейното съдействие в районен, народен и интернационален проект, тъй че напредъкът във всяка от петте тематични области ( " 1. Информатика и ИКТ " ; " 2. Мехатроника и микроелектроника " ; " 3. Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии " ; " 4. Нови технологии в изобретателните и рекреативните промишлености " ; " 5. Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна стопанска система " ) да придобие резистентен, ефикасен и капитален темперамент чрез построяването на добре функциониращи екосистеми.
Институтът за стопански проучвания към Българска академия на науките създава научно-приложен план " Българската миграция при започване на ХХI век – детерминанти, подготовка, резистентност на завръщането ". Проектът ще бъде приключен през тази година. Очаква се да бъдат категоризирани видовете мигранти от позиция на изпращащата страна - евентуални, завърнали се, циркулярни, трайно открили се в чужбина. Групиране на социо-демографските и икономическите характерности на мигрантите според от техните настройки - да заминат, да останат или да се завърнат. Идентификация на равнището на обучение, практикувани специалности и трудова реализация на българите, открили се в чужбина, спрямо други мигрантски общности и с популацията в страната, установяване на устойчивостта на завръщането и на конкурентоспособността на завърналите се по време на престоя им в чужбина, са също измежду задачите на плана.
Последвайте канала на
Проектът е оповестен на портала за публични съвещания.
На 17 ноември стана известно, че общо 314 285 са българските жители, които са заявили, че са обитавали отвън страната за повече от една година в интервала 1980 - 2021 година и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия интервал. Най-много са се завърнали от Обединеното кралство - 47 000, или 14,9 на 100, следва Германия - 41 000, или 13,1 на 100, Испания - 27 000, или 8,7 на 100, и Гърция - 27 000, или 8,5 на 100 от обитавалите в чужбина. Данните са от Преброяване 2021 и са включени в новия " Статистически указател " Преброяване 2021 ", оповестен на уеб страницата на Национален статистически институт.
През 2022 година 13 175 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 64,3 % от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0-14 година са 5,4 %, тези на възраст 15-64 години са 69,4 %, а на 65 и повече навършени години - 25,2 % от всички емигранти. Най-предпочитани от тях дестинации са Германия (24,1 на сто), Турция (20 на сто) и Обединеното кралство (9,3 на сто), написа в плана на доклад на тактиката.
През 2022 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 102 920 души. От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 44,5 на 100 са мъже и 55,5 на 100 - дами. Преселилите се във възрастовата група 0-14 години са 18,6 на 100, хората на възраст 15-64 години - 62,9 на 100, а тези на 65 и повече години - 18,5 на 100 от мигриралите. Най-голямо териториално придвижване има по направлението " град - град " (41,1 на сто), следва направлението " село - град " (25,1 на сто) и " град - село " (23,6 на сто). Значително по-малък по брой и условен дял е миграционният поток по направлението " село - село " - 10,1 на 100 от мигриралите. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за свое ново местоживеене София (столица) - 17 196. С най-големи относителни дялове в миграционния поток към столицата са от областите София - 13 на 100 и Благоевград - 7,2 на 100. Най-малко преселили се в София са от областите Разград и Силистра - по 0,7 на 100 и Търговище - 0,8 на 100.
Има дълбоки разлики в качеството на живота и икономическото развиване сред регионалните центрове в България, регистрираха от Института за пазарна стопанска система.
Крайно неравномерното стопанско развиване на страната води и до основни разлики в благосъстоянието на популацията по места и огромната разлика сред столицата и всички останали регионални градове в България в разпределението на брутния вътрешен артикул (БВП) на човек от популацията. За София (столица) той е 45 000 лв. и това е единственият център, чийто условен Брутният вътрешен продукт е над междинната за страната стойност от 20 200 лв. на човек.
С близки показания до междинния Брутният вътрешен продукт се подреждат Стара Загора (20 200 лв. на човек), София - област (19 300 лв. на човек) и Варна (17 900 лв. на човек), оказва се от най-новия отчет на ИПИ " Регионални профили. Показатели за развиване 2023 ", който бе показан публично през вчерашния ден.
Ограничаването на диспропорциите в териториалното систематизиране на популацията и обезлюдяването в някои райони и селата изисква активизиране на съществени институционални и организационни запаси, ориентирани към усъвършенстването на жилищната политика, градоустройствените проекти, инфраструктурата и др, се показва в плана на доклад за осъществяване на обновената национална тактика за демографско развиване.
Осъществяването на този приоритет е неразривно обвързвано със усилването на ролята на районната политика и обвързване на проектите за районно развиване с нормализирането на вътрешно миграционните процеси.
Конкретните ограничения в това отношение съгласно тактиката включват:
1. Намаляване на районните диспропорции посредством децентрализация и основаване на районен потенциал за динамично икономическо развиване
2. Възраждане на селските региони – положението на българското село изисква основаването на различна претовареност на основата на естествените запаси, туризма, локалните услуги. Решенията би трябвало да се търсят и в възстановяване на достъпа за работа в околните градове, което да задържи популацията в селските региони и да ги трансформира в привлекателно място за работа и живот.
3. Мобилизиране на районните и локални институционални благоприятни условия и запаси в осъществяване на политиката за районно развиване
4. Провеждане на диференцирана районна политика в изостаналите региони
5. Разработване на цялостна стратегия за икономическо и обществено развиване на пограничните и полупланинските региони, в която водещо място да заемат привличането на вложения и развиването на трансгранично съдействие сред обитаемоте места от двете страни на границите
6. Оптимизиране на концентрацията на популацията в огромните градове и столицата
7. Разработване на стратегия за решение на казуса с " гетоизацията " посредством основаване на градоустройствени проекти в кварталите с централизация на беднотия, рехабилитация на тези квартали, обезпечаване на техническа инфраструктура и други
8. Насърчаване на заетостта и вложенията в селските региони за задържане на младежите и превъзмогване на наклонността на застаряване на популацията в тях
9. Подобряване на транспортната, комерсиалната, обществената и други обслужващи инфраструктури на селските и пограничните региони за задържане на популацията в тях
10. Опазване и поддържане на екологична и ергономична среда за живот
Разработване на съответна миграционна (външна и вътрешна) и имиграционна политика
По отношение на задачата за създаване на съответна миграционна политика, в тактиката се регистрира, че през 2022 година Министерството на нововъведенията и растежа стартира две значими начинания за стимулиране на интернационалното съдействие чрез увеличението на взаимните вложения и старания в търсенето и създаването на нови средно- и високотехнологични решения за справяне с някои от актуалните провокации и привличането на задгранични жители на българския пазар на труда. Това са Стартъп визата (StartUp Visa) и Синята карта (Blue card).
С разпореждане на Министерския съвет от 07.10.2022 година е призната Наредба за изискванията и реда за издаване, удължение и лишаване на уверение за високотехнологичен и/или новаторски план, наименуван " Стартъп виза ". Стартъп визата съставлява уверение, което разрешава на вложители отвън Европейски Съюз да развиват високи технологии в България, да наемат български гении и да основават работни места. Удостоверението е формален документ, който дава опция за издаване на позволение за дълготрайно престояване на чужденци, които желаят да развиват новаторски или високотехнологичен бизнес у нас.
След приемането на наредбата бяха извършени редица срещи с представители на разнообразни институции в страната с принос към организацията за провеждането на административната услуга, измежду които Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи и ДАНС. Установена е връзка с представители на браншови организации, професионални и други организации на бизнеса за съставяне на експертни препоръки при провеждането на процедура по издаване на удостоверенията.
Що се отнася до така наречен Синя карта - тя съставлява механизъм за обработка и издаване на позволение за работа за висококвалифицирани експерти от страни отвън Европейския съюз (ЕС). Новата " бърза писта " се ползва за заявяване на групи от най-малко 10 чиновници и е предопределена за компании, които целят релокиране на офиси и техните чиновници от страни отвън Европейски Съюз. Разрешителното за работа разрешава висококвалифицирани експерти с висше обучение от трети страни да работят у нас до 4 години.
За петте месеца на 2022 година, в които МИР е съдействало за бързата процедура, от нея са се възползвали 203 чиновници на разнообразни компании. Планират се в допълнение стъпки за усъвършенстване на процедурата както във връзка с съдействието с предприятията преди подаването на документите, по този начин и във връзка с дигитализиране на стадии от обработката и потоците на информацията сред административните структури.
В допълнение, в края на 2022 година с Решение на Министерския съвет от 15 декември 2022 година е призната Иновационна тактика за умна специализация 2021-2027 година (ИСИС 2021-2027), чието осъществяване следва да трансформира България в новаторска, умна, зелена, цифрова и обвързвана страна посредством нова обща политика за взаимоотношение сред научните проучвания, нововъведенията и технологиите. Стратегията разчита извънредно на дейното съдействие в районен, народен и интернационален проект, тъй че напредъкът във всяка от петте тематични области ( " 1. Информатика и ИКТ " ; " 2. Мехатроника и микроелектроника " ; " 3. Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии " ; " 4. Нови технологии в изобретателните и рекреативните промишлености " ; " 5. Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна стопанска система " ) да придобие резистентен, ефикасен и капитален темперамент чрез построяването на добре функциониращи екосистеми.
Институтът за стопански проучвания към Българска академия на науките създава научно-приложен план " Българската миграция при започване на ХХI век – детерминанти, подготовка, резистентност на завръщането ". Проектът ще бъде приключен през тази година. Очаква се да бъдат категоризирани видовете мигранти от позиция на изпращащата страна - евентуални, завърнали се, циркулярни, трайно открили се в чужбина. Групиране на социо-демографските и икономическите характерности на мигрантите според от техните настройки - да заминат, да останат или да се завърнат. Идентификация на равнището на обучение, практикувани специалности и трудова реализация на българите, открили се в чужбина, спрямо други мигрантски общности и с популацията в страната, установяване на устойчивостта на завръщането и на конкурентоспособността на завърналите се по време на престоя им в чужбина, са също измежду задачите на плана.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ