Кирил Кадийски преведе специално за Фрог стихотворението „Обичай Украйна”
ОБИЧАЙ УКРАЙНА*
Обичай Украйна – с гори и води,
със слънцето, с ветрите в свода...
И в радостни мигове, в тежки беди,
и в дни на велика неволя.
Обичай Украйна нескрито, на сън,
красивата своя Украйна
във вишнев цвят цялата, в славеев звън
и с родната тирада, така омайна...
Сред приятелски нации до през днешния ден е била
по-дивна от росна градина.
Обичай Украйна със свойте каузи,
с душата си чиста, почтена.
На този свят тя е едничка за нас,
в крайречните злачни върби е,
в просторите ширни, в обичания глас,
в сърцето не спряло да бие.
В изгрелите нощем слънца е – и в тях,
освен в цветята, ятата,
в очите момински, в детинския смях,
в пламтящия стяг на зората.
И както оная къпина – и тя
гори, но не – не изгаря,
с вълните на Днепър, с лъките в цветя,
с пътеки, с гори беседва.
С гърма канонаден, трансформирал на прахуляк
вразите с мундири зелени,
със сабите, в мрака пробили без боязън
пътеки, от слънце залени.
Младежо, за нея гръдта да тупти
през сълзи, с обич всеотдайна.
Как други нации обичал би ти,
без самичък да обичаш Украйна!
Девойко под свода с лазурния пушек,
в зори, измежду зората сияйна
по какъв начин любов да чакаш от своя обичан
без ти да обичаш Украйна!
И в борба, и в труд победител излез
и в ария заветна възпей я!
Щом всички Украйна обичаме през днешния ден,
ще бъдем и в бъдното с нея.
Володимир Сосюра
1944 година
* Патриотичното стихотворение „ Обичай Украйна”, написано през 1944 година, през 1951 година става причина за най-остри обвинявания против поета в шовинизъм. Сосюра стопира да издава, живее под опасност от арест, която изчезва едвам след гибелта на Сталин през 1953 година Поетът не се прекършва, тъй като обича Украйна, а стихотворението продължава да живее своя жизнерадостен живот.
Обичай Украйна – с гори и води,
със слънцето, с ветрите в свода...
И в радостни мигове, в тежки беди,
и в дни на велика неволя.
Обичай Украйна нескрито, на сън,
красивата своя Украйна
във вишнев цвят цялата, в славеев звън
и с родната тирада, така омайна...
Сред приятелски нации до през днешния ден е била
по-дивна от росна градина.
Обичай Украйна със свойте каузи,
с душата си чиста, почтена.
На този свят тя е едничка за нас,
в крайречните злачни върби е,
в просторите ширни, в обичания глас,
в сърцето не спряло да бие.
В изгрелите нощем слънца е – и в тях,
освен в цветята, ятата,
в очите момински, в детинския смях,
в пламтящия стяг на зората.
И както оная къпина – и тя
гори, но не – не изгаря,
с вълните на Днепър, с лъките в цветя,
с пътеки, с гори беседва.
С гърма канонаден, трансформирал на прахуляк
вразите с мундири зелени,
със сабите, в мрака пробили без боязън
пътеки, от слънце залени.
Младежо, за нея гръдта да тупти
през сълзи, с обич всеотдайна.
Как други нации обичал би ти,
без самичък да обичаш Украйна!
Девойко под свода с лазурния пушек,
в зори, измежду зората сияйна
по какъв начин любов да чакаш от своя обичан
без ти да обичаш Украйна!
И в борба, и в труд победител излез
и в ария заветна възпей я!
Щом всички Украйна обичаме през днешния ден,
ще бъдем и в бъдното с нея.
Володимир Сосюра
1944 година
* Патриотичното стихотворение „ Обичай Украйна”, написано през 1944 година, през 1951 година става причина за най-остри обвинявания против поета в шовинизъм. Сосюра стопира да издава, живее под опасност от арест, която изчезва едвам след гибелта на Сталин през 1953 година Поетът не се прекършва, тъй като обича Украйна, а стихотворението продължава да живее своя жизнерадостен живот.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ