Обичай ме от Себастиан Тери е най-новата премиера, която ще

" Обичай ме " от Себастиан Тери е най-новата премиера, която ще бъде сложена на сцената на Сатиричен спектакъл " Алеко Константинов " на 20 април. 

Светът е цялостен с тайнства и мистерии. Но когато те са свързани със фамилията, когато една жена реализира майчиния си блян след десетки години, когато от изведнъж в къщата ви се настанят по едно и също време щастието и паниката – това към този момент е извънредно събитие.

Аптекарят Андре и чиновничката Лоранс са сполетени от непредвидени посетители. Кръвни родственици ли са те или мошеници?

Със себе си носят мечтано благополучие или машинация? Най-поставяният европейски комедиограф Себастиен Тиери е нанизал в пиесата си „ Обичай ме! “ поредност от невероятни събития, обстановки наситени със смях и подигравка и всичко това последвано от дълбока човешка страст.

Чрез смеха и лиризма театралното деяние натрупа въпроси непосредствено към седящите в салона. Защо предизвикваме най-силната болежка на най-близките си хора? Може ли да има амнистия за насилието над дете? Зад смешното в живота виждаме ли и човешката драма?

Героите в пиесата освен се стремят да разплетат смешната и объркана обстановка, само че търсят истината за самите себе си. Недоразуменията, връхлетeли ги през днешния ден, слагат въпроса – по какъв начин ще живеем на следващия ден. Тази алтернатива стои пред множеството фамилии от нашето съвремие и това прави пиесата и постановката освен настоящи, само че и подканяща към размисъл.

Ролите се извършват от Албена Павлова, Димитър Баненкин, Милена Аврамова, Стоян Дойчев, а режисьор е Андрей Калудов.

Цивилизованите общества от дълго време са определили фамилията като най-святото и незаменимо място на човешките преживявания. Любовта, синовната любов, майчинското възприятие са безконечни и общовалидни. Но френският драматург, артист и продуцент Себастиен Тиери умее да ги вижда в пиесите си и въпреки това – смешна, тайнствена и спорна. Без да оспорва светостта на фамилните връзки и усеща, посредством театралната игра той ни разкрива какъв брой сме изкривили естествените взаимоотношения в фамилията. Подчинени на обществените недъзи, на нетърпимостта и враждебността обхванали обществото ни, не усещаме по какъв начин изстиваме един към различен, фамилията се трансформира в трънливо гнездо на конфликтуващи човеци. Свещените връзки се стягат като задушаващи примки, един на различен си предизвикваме болки, а не наслада и благополучие. Вместо хубост хората стартират да излъчват непоносимост, вместо топлина – смешни до гротеска деформирани характери. И тогава идва тя - случката, събитието, колкото и необикновено, толкоз и допустимо. Съдбата изпраща едно дете, една персона, една жертва, един невероятен човек, комичен и печален, обаятелен и неясен, само че преобръщащ всичко назад към неговия примитивен тип. Става ясно чия душа е подготвена да възроди в себе си добротата и благородството, грижата и всеотдайността. Една човешка орис, по престъпно тайнствена и по детски смешна се оказва пробният камък за човешката добрина или нарцисизъм. Смехът и драмата се смесват във виртуозна композиция по този начин, както ги срещаме в живота, споделя за пиесата режисьорът Клаудов.