Акрапович: Ще продължа да се карам за всичко с президента
Обичан. Недолюбван. Обвиняван и следван сляпо. Бруно Акрапович има доста лица за пред почитателите на Локомотив Пловдив, само че каквато и да е реакцията по отношение на него, то едно е несъмнено – босненският експерт вечно остава част от клубната история, откакто стана индивидът, който най-накрая донесе Купата на България на стадиона в парк „ Лаута”.
„ Черно-белите” имаха потребност от 5 финала в шампионата, с цел да дочакат първия си успех, след което го означиха по отговарящ метод с шествие под тепетата. Няма никакво подозрение, че огромният проектант на триумфа беше точно 51-годишния стратег, който на драго сърце застана пред камерата на „ Домът на футбола” и с още по-голямо задоволство разкри обичаното си занятие в клуба – кавгите с президента и притежател Христо Крушарски.
- Преди 8 месеца си говорихме още веднъж с Вас и тогава бяхте сюрпризиран, че към момента сте треньор на Локомотив. Сега обаче надали сте, очевидно търпението се възнагради?
- Естествено, че се отплати. Най-вече доверието на президента към мен. Той ми повярва. Той е доста положителен човек, като мен. И някак се намерихме с него. Досега не е имало месец, в който да не сме се карали крепко. Едва ли някой ще повярва, само че в действителност сблъсквахме отзиви в същото време. И в никакъв случай не бяхме на една позиция. Винаги безусловно разнообразни. Но в последна сметка това бяха продуктивни диалози, диалози, които ни заведоха напред – и мен, и него. И двата спечелихме от това. Да повярваш в нещо – това е истината. А да прецакаш нещо е най-лесното. Трябва единствено една секунда – да вляза в съблекалнята и да кажа, че футболистите нямат никакво качество. Да се съмняваш непрекъснато не прави работа. Но да вярваш, да можеш да убедиш един човек, че той има силата да реализира невъзможното, немислимото, това е качеството! И това принадлежи към моята работа – да бъдеш един добър психолог и мотиватор и това донесе резултат.
- Психологията ли беше най-важното във финала, тъй като, да си кажем почтено, Локомотив не беше любимец в този дуел?
- Връщам се малко – любимец за кого? В един мач от 90 минути, против тим, който един път сме победили и от който един път сме изгубили. Да, те са по-високо от нас в класирането. Но в случай че това за някой значи кой е любимецът, той ужасно се заблуждава. Но противниковият треньор знаеше, аз също го знаех, да си в позицията на новобранец е малко по-приятно. Напрежението е по-малко. Когато обаче излезеш на терена, пред толкоз доста хора, които имат огромни упования, напрежение към този момент има. Но резултатът стартира от 0:0 и любимец няма.
- Разказахте ми, че сте имали разногласия с президента. Къде най-много бяха те, в коя област?
- Да, аз като треньор, а той като президент – по тематики като връзка, бъдеще, обмисляне, резултати, футболисти. Когато двама души приказват за един състезател, те постоянно са на друго мнение. Много рядко има обстановка, в който споделя това, което и другият мисли на 100%. Но това е хубаво, това е връзка, това са разногласия. Това е положително. Когато човек каже „ спор”, това не е нещо отрицателно. Аз съм „ за” разногласието. Планирам бъдещето. Знам какъв брой мъчно е да привлечеш състезател. И се пробвам да го върша в точния момент. Свикнал съм по този метод от Германия. Тук нещата са малко по-лежерни – човек излиза във почивка, връща се и намира същите проблеми. Затова е по-добре човек да стартира с някои неща по-рано, да отстрани проблемите. И тогава да стартира с качеството, което да поведе треньор, футболисти и тим напред.
- Ако български треньор беше на Ваше място с 2 сходни мини рецесии, сигурно щеше да е уволнен. При Вас обаче не се случи.
- Да, това е съвременно – треньорът да бъде обявяван за провинен, тъй като той носи отговорността. Аз съм подобен вид, че споделям: Аз нося отговорността и ще се прави каквото кажа. Футболистите го знаят и ми имат вяра. И дават 100% за тима и клуба. Ние пазиме „ черно-белите” цветове и виждате по какъв начин се отблагодариха хората. Не е инцидентно, че в толкоз значим миг показахме толкоз мощна игра. Да вземеш Купата, освен това под такова напрежение, не е инцидентно. Това не е да събереш 11 играчи и да спечелиш на шанс. Това е плод на здрава работа, на религия в триумфа. И евентуално тъкмо това е видял президентът у мен – тази религия, тази безусловна воля за победа. И ние се отплатихме добре за това доверие.
– След съвсем две години тук какво бихте споделили за българския футбол и какво бихте разказали на своите другари в Германия – почтено и без цензура?
- Честно и без цензура…Трудно е, тъй като всеки би желал да показа страната, в която работи, в най-хубавата й светлина. Но ще ви кажа почтено - изумява ме, че страна с такива благоприятни условия има толкоз малко гении. Ако погледнете Първа лига, в нея играят много старички играчи. Но за какво играят – тъй като имат качеството, волята и тъй като младите не могат да поемат щафетата. Трябва да се огледа съществено върху работата с младите, да бъдат натискани, да им се покаже пътя. Установявам, че младите футболисти не са стимулирани. Те са по-мотивирани да вървят в положителните нощни заведения, да честват. И би трябвало да бъдат уверени да се откажат от лесния път, да се откажат от всичко останало и да се концентрират върху футбола. Разбира се, липсват треньори при подрастващите. Тези в детско-юношеските школи не са добре заплатени. Просто се назначават някакви хора, които да се занимават с младите за някой различен час. Но с цел да се изисква добра работа, от която да излязат резултати, би трябвало нещо друго. На това би трябвало да се постави край и да се каже: това не носи резултат и точка! Трябва да се стартира с позитивна настройка и да се наемат хора, които имат разбиране от футбол. Първата крачка е направена с назначението за народен селекционер на Балъков, който е същинска легенда. Но вижте Германия - когато не е реализирана задачата, стартира тотална промяна. Строят се интернати, прави се нова организация, вкарват се учени в целия развой, здравно обслужване. Нищо не се оставя на случайността. А тук има някакво разбиране, че посредством приказки можеш да станеш добър състезател. Никой не е съумял по този метод в целия свят. Защото това, което можеш, се демонстрира в 90-те минути на терена. А феновете имат доста положително чувство кой е играл добре и кой зле. И който не е бил на равнище, бива освиркван и му става кофти, а другият е удовлетворен. Без да желая да приказвам прекомерно сериозно към моите сътрудници и без да споделям нещо неприятно – човек би трябвало да се работи доста повече, да се образова, да събира хрумвания от целия свят. Аз го върша всеки ден. Давам за образец – Еспаньол може да не интересува никого по света, само че те вършат доста забавни тренировки при подрастващите. Или да речем, Фрайбург, който е един от най-хубавите в работата с младите – стана първият клуб със специфичен пансион за гениите и ги развива като футболисти. Другите в Бундеслигата видяха това и последваха образеца. Това е първото, което ми идва на мозъка.
- Различна ли е обстановката в Локомотив и ще бъде ли друга – с даването на терен на концесия за построяването на база за детско-юношеската школа?
- Не, няма нищо друго. Точно същото е, за каквото приказвах до момента. Изхождам от нашия клуб. Виждам някои млади футболисти, които идват да упражняват при мен, създадат 3-4 тренировки. След това се връщат в групата си и към този момент се мислят за играчи от Първа лига. Не става по този начин. Аз ги вземам на подготовка като един тип спомагателна мотивация и те би трябвало да върнат жеста с положително показване в своята възрастова група. И в случай че покажат резултати, ще дойдат още веднъж в първия тим. Но това се случва рядко. Има положителни момчета, само че те би трябвало да минат през тази тежка подготовка – през Трета лига, Втора лига, да се потвърдят там и да стигнат до първия тим. Не става по този начин – да влезеш при мъжете непосредствено от школата. Относно концесията, адмирирам това, това е една добра първа стъпка, тъй като би трябвало да има къде да се тренира, би трябвало да има хубави игрища. Да, отиваме в Европа, само че би трябвало да има какво да покажеш на света, с цел да видят хората: да, тук се случва нещо, има инфраструктура. Така ще могат да се притеглят повече деца, които да идват на драго сърце на подготовка по футбол.
- Феновете се съмняваха у Вас. Вече може би им харесвате?
- Много мощно се надявам да стана любим някъде. Но аз не кефя хората. Аз съм човек, който гледат по различен метод. Трудно е да започнеш да харесваш някого като мен незабавно, тъй като съм невъздържан и от време на време демонстрирам страсти, които хората не могат да схванат в съответния миг. Но почитателите усещат по кое време някой прави добра работа. Аз пристигнах в доста тежка обстановка тук. Имаше разделяне сред почитателите. Всеки с друго мнение. И да минеш сред двата лагера без да пострадаш е изкуство. Дейвид Копърфийлд може, само че може да изчезне. Аз обаче останах, трябваше да се боря с всички неприятни неща. Много неща не ми харесваха, само че бях дал дума на президента, че ще устоя и ще мина през тези компликации. Но това, което ме направи същински горделив, беше да видя всички тези хора на площада, да видя всички почитатели, може би с разнообразни отзиви, само че дружно към рейса и по улиците на града да отпразнуват купата с нас.
- Бившият Ви съотборник в Майнц Юрген Клоп направи същинско знамение в Шампионската лига. Какво бихте планували за финала?
- Какво мога да кажа? Не съм човек, който е доста добър в прогнозите. Но за Юрген Клоп, който е един прелестен човек, който реализира толкоз доста, който направи такова име, съм доста благополучен да описвам, че съм играл с него 3 години и сме доста положителни другари. Пожелавам му след толкоз доста години, в които все малко не му доближаваше, най-често шанс, в този момент да има задоволително шанс. Да има тъкмо този дребният само че решителен късмет, тъй като Юрген има качествата, с цел да постави шампионската корона на главата си. В Германия сега върви публичен спор дали фактът, че Клоп е толкоз обичан в страната, разрешава финалът в Шампионската лига да бъде излъчен гратис по социална телевизия. И в този момент се пробват да го прокарат и посредством правосъдно решение. Може и да ви звучи смешно, само че и това демонстрира какъв брой значим е той като персона в Германия, какъв брой стана обичан от хората и се веселя ужасно доста, че познавам този човек толкоз добре.
- Оставате ли в Локомотив, какъв е договорът Ви, за какъв брой години? Каква е обстановката все още?
- Договорът ми е до декември тази година. За всичко друго ще се карам много с президента, ще се затворим, с цел да поспорим, да си покрещим и евентуално ще намерим общ път.
- Явно ви харесва – да се карате с президента. Така го чувствам.
- Да, несъмнено. Защото постоянно от това излиза нещо положително. Обикновено и аз излизам сърдит от диалога, той също, само че щом има Купа, ще се карам с него и отсега нататък.
„ Черно-белите” имаха потребност от 5 финала в шампионата, с цел да дочакат първия си успех, след което го означиха по отговарящ метод с шествие под тепетата. Няма никакво подозрение, че огромният проектант на триумфа беше точно 51-годишния стратег, който на драго сърце застана пред камерата на „ Домът на футбола” и с още по-голямо задоволство разкри обичаното си занятие в клуба – кавгите с президента и притежател Христо Крушарски.
- Преди 8 месеца си говорихме още веднъж с Вас и тогава бяхте сюрпризиран, че към момента сте треньор на Локомотив. Сега обаче надали сте, очевидно търпението се възнагради?
- Естествено, че се отплати. Най-вече доверието на президента към мен. Той ми повярва. Той е доста положителен човек, като мен. И някак се намерихме с него. Досега не е имало месец, в който да не сме се карали крепко. Едва ли някой ще повярва, само че в действителност сблъсквахме отзиви в същото време. И в никакъв случай не бяхме на една позиция. Винаги безусловно разнообразни. Но в последна сметка това бяха продуктивни диалози, диалози, които ни заведоха напред – и мен, и него. И двата спечелихме от това. Да повярваш в нещо – това е истината. А да прецакаш нещо е най-лесното. Трябва единствено една секунда – да вляза в съблекалнята и да кажа, че футболистите нямат никакво качество. Да се съмняваш непрекъснато не прави работа. Но да вярваш, да можеш да убедиш един човек, че той има силата да реализира невъзможното, немислимото, това е качеството! И това принадлежи към моята работа – да бъдеш един добър психолог и мотиватор и това донесе резултат.
- Психологията ли беше най-важното във финала, тъй като, да си кажем почтено, Локомотив не беше любимец в този дуел?
- Връщам се малко – любимец за кого? В един мач от 90 минути, против тим, който един път сме победили и от който един път сме изгубили. Да, те са по-високо от нас в класирането. Но в случай че това за някой значи кой е любимецът, той ужасно се заблуждава. Но противниковият треньор знаеше, аз също го знаех, да си в позицията на новобранец е малко по-приятно. Напрежението е по-малко. Когато обаче излезеш на терена, пред толкоз доста хора, които имат огромни упования, напрежение към този момент има. Но резултатът стартира от 0:0 и любимец няма.
- Разказахте ми, че сте имали разногласия с президента. Къде най-много бяха те, в коя област?
- Да, аз като треньор, а той като президент – по тематики като връзка, бъдеще, обмисляне, резултати, футболисти. Когато двама души приказват за един състезател, те постоянно са на друго мнение. Много рядко има обстановка, в който споделя това, което и другият мисли на 100%. Но това е хубаво, това е връзка, това са разногласия. Това е положително. Когато човек каже „ спор”, това не е нещо отрицателно. Аз съм „ за” разногласието. Планирам бъдещето. Знам какъв брой мъчно е да привлечеш състезател. И се пробвам да го върша в точния момент. Свикнал съм по този метод от Германия. Тук нещата са малко по-лежерни – човек излиза във почивка, връща се и намира същите проблеми. Затова е по-добре човек да стартира с някои неща по-рано, да отстрани проблемите. И тогава да стартира с качеството, което да поведе треньор, футболисти и тим напред.
- Ако български треньор беше на Ваше място с 2 сходни мини рецесии, сигурно щеше да е уволнен. При Вас обаче не се случи.
- Да, това е съвременно – треньорът да бъде обявяван за провинен, тъй като той носи отговорността. Аз съм подобен вид, че споделям: Аз нося отговорността и ще се прави каквото кажа. Футболистите го знаят и ми имат вяра. И дават 100% за тима и клуба. Ние пазиме „ черно-белите” цветове и виждате по какъв начин се отблагодариха хората. Не е инцидентно, че в толкоз значим миг показахме толкоз мощна игра. Да вземеш Купата, освен това под такова напрежение, не е инцидентно. Това не е да събереш 11 играчи и да спечелиш на шанс. Това е плод на здрава работа, на религия в триумфа. И евентуално тъкмо това е видял президентът у мен – тази религия, тази безусловна воля за победа. И ние се отплатихме добре за това доверие.
– След съвсем две години тук какво бихте споделили за българския футбол и какво бихте разказали на своите другари в Германия – почтено и без цензура?
- Честно и без цензура…Трудно е, тъй като всеки би желал да показа страната, в която работи, в най-хубавата й светлина. Но ще ви кажа почтено - изумява ме, че страна с такива благоприятни условия има толкоз малко гении. Ако погледнете Първа лига, в нея играят много старички играчи. Но за какво играят – тъй като имат качеството, волята и тъй като младите не могат да поемат щафетата. Трябва да се огледа съществено върху работата с младите, да бъдат натискани, да им се покаже пътя. Установявам, че младите футболисти не са стимулирани. Те са по-мотивирани да вървят в положителните нощни заведения, да честват. И би трябвало да бъдат уверени да се откажат от лесния път, да се откажат от всичко останало и да се концентрират върху футбола. Разбира се, липсват треньори при подрастващите. Тези в детско-юношеските школи не са добре заплатени. Просто се назначават някакви хора, които да се занимават с младите за някой различен час. Но с цел да се изисква добра работа, от която да излязат резултати, би трябвало нещо друго. На това би трябвало да се постави край и да се каже: това не носи резултат и точка! Трябва да се стартира с позитивна настройка и да се наемат хора, които имат разбиране от футбол. Първата крачка е направена с назначението за народен селекционер на Балъков, който е същинска легенда. Но вижте Германия - когато не е реализирана задачата, стартира тотална промяна. Строят се интернати, прави се нова организация, вкарват се учени в целия развой, здравно обслужване. Нищо не се оставя на случайността. А тук има някакво разбиране, че посредством приказки можеш да станеш добър състезател. Никой не е съумял по този метод в целия свят. Защото това, което можеш, се демонстрира в 90-те минути на терена. А феновете имат доста положително чувство кой е играл добре и кой зле. И който не е бил на равнище, бива освиркван и му става кофти, а другият е удовлетворен. Без да желая да приказвам прекомерно сериозно към моите сътрудници и без да споделям нещо неприятно – човек би трябвало да се работи доста повече, да се образова, да събира хрумвания от целия свят. Аз го върша всеки ден. Давам за образец – Еспаньол може да не интересува никого по света, само че те вършат доста забавни тренировки при подрастващите. Или да речем, Фрайбург, който е един от най-хубавите в работата с младите – стана първият клуб със специфичен пансион за гениите и ги развива като футболисти. Другите в Бундеслигата видяха това и последваха образеца. Това е първото, което ми идва на мозъка.
- Различна ли е обстановката в Локомотив и ще бъде ли друга – с даването на терен на концесия за построяването на база за детско-юношеската школа?
- Не, няма нищо друго. Точно същото е, за каквото приказвах до момента. Изхождам от нашия клуб. Виждам някои млади футболисти, които идват да упражняват при мен, създадат 3-4 тренировки. След това се връщат в групата си и към този момент се мислят за играчи от Първа лига. Не става по този начин. Аз ги вземам на подготовка като един тип спомагателна мотивация и те би трябвало да върнат жеста с положително показване в своята възрастова група. И в случай че покажат резултати, ще дойдат още веднъж в първия тим. Но това се случва рядко. Има положителни момчета, само че те би трябвало да минат през тази тежка подготовка – през Трета лига, Втора лига, да се потвърдят там и да стигнат до първия тим. Не става по този начин – да влезеш при мъжете непосредствено от школата. Относно концесията, адмирирам това, това е една добра първа стъпка, тъй като би трябвало да има къде да се тренира, би трябвало да има хубави игрища. Да, отиваме в Европа, само че би трябвало да има какво да покажеш на света, с цел да видят хората: да, тук се случва нещо, има инфраструктура. Така ще могат да се притеглят повече деца, които да идват на драго сърце на подготовка по футбол.
- Феновете се съмняваха у Вас. Вече може би им харесвате?
- Много мощно се надявам да стана любим някъде. Но аз не кефя хората. Аз съм човек, който гледат по различен метод. Трудно е да започнеш да харесваш някого като мен незабавно, тъй като съм невъздържан и от време на време демонстрирам страсти, които хората не могат да схванат в съответния миг. Но почитателите усещат по кое време някой прави добра работа. Аз пристигнах в доста тежка обстановка тук. Имаше разделяне сред почитателите. Всеки с друго мнение. И да минеш сред двата лагера без да пострадаш е изкуство. Дейвид Копърфийлд може, само че може да изчезне. Аз обаче останах, трябваше да се боря с всички неприятни неща. Много неща не ми харесваха, само че бях дал дума на президента, че ще устоя и ще мина през тези компликации. Но това, което ме направи същински горделив, беше да видя всички тези хора на площада, да видя всички почитатели, може би с разнообразни отзиви, само че дружно към рейса и по улиците на града да отпразнуват купата с нас.
- Бившият Ви съотборник в Майнц Юрген Клоп направи същинско знамение в Шампионската лига. Какво бихте планували за финала?
- Какво мога да кажа? Не съм човек, който е доста добър в прогнозите. Но за Юрген Клоп, който е един прелестен човек, който реализира толкоз доста, който направи такова име, съм доста благополучен да описвам, че съм играл с него 3 години и сме доста положителни другари. Пожелавам му след толкоз доста години, в които все малко не му доближаваше, най-често шанс, в този момент да има задоволително шанс. Да има тъкмо този дребният само че решителен късмет, тъй като Юрген има качествата, с цел да постави шампионската корона на главата си. В Германия сега върви публичен спор дали фактът, че Клоп е толкоз обичан в страната, разрешава финалът в Шампионската лига да бъде излъчен гратис по социална телевизия. И в този момент се пробват да го прокарат и посредством правосъдно решение. Може и да ви звучи смешно, само че и това демонстрира какъв брой значим е той като персона в Германия, какъв брой стана обичан от хората и се веселя ужасно доста, че познавам този човек толкоз добре.
- Оставате ли в Локомотив, какъв е договорът Ви, за какъв брой години? Каква е обстановката все още?
- Договорът ми е до декември тази година. За всичко друго ще се карам много с президента, ще се затворим, с цел да поспорим, да си покрещим и евентуално ще намерим общ път.
- Явно ви харесва – да се карате с президента. Така го чувствам.
- Да, несъмнено. Защото постоянно от това излиза нещо положително. Обикновено и аз излизам сърдит от диалога, той също, само че щом има Купа, ще се карам с него и отсега нататък.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ