Може ли някой по-умен да е живял преди нас на Земята?
Обичаме да мислим, че сме изключение: образован живот, който е развил извънредно комплицирана индустриализирана цивилизация, за разлика от всичко до момента. Но дали в действителност бихме разбрали, в случай че преди милиони години някои други форми на живот са основали големи градове, трансформирали са пейзажа и са основали своя лична цивилизация? Какво би останало от тях, което можем да открием в този момент?
Това е мисловният опит, който шефът на Института за галактически проучвания на НАСА Гевин Шмид и професорът по физика и астрономия в Университета в Рочестър Адам Франк изследват. Те желаят да схванат дали някакви доказателства за извънредно напреднала цивилизация биха могли да се запазят десетки милиони години в бъдещето и, в случай че е по този начин, под каква форма може да бъдат. Резултатите от изследването им са оповестени в International Journal of Astrobiology.
„ Гевин и аз не видяхме доказателства за друга индустриална цивилизация “, споделя Франк. Тъй като не са разкрили никаква цивилизация преди индивида, те преглеждат какво въздействие оказваме ние като тип на планетата и какъв брой дълго тези въздействия могат да бъдат открити в бъдещето. „ Тези въпроси ни карат да мислим за бъдещето и предишното по доста по-различен метод, в това число по какъв начин всяка цивилизация в планетарен мащаб може да се издига и пада. “
Въпреки че имаме доста доказателства за минали цивилизации под формата на скулптури и парчета, които датират най-вече няколко хиляди години обратно, нещата стават надалеч по-непрозрачни, когато часовникът се върне с няколко милиона или стотици милиони години, съобщи БГНЕС.
Наричайки това „ Хипотезата на Силуриан “, двамата учени спекулират какво би останало, в случай че една цивилизация живее към 100 000 години преди към 60 милиона години. Това може да звучи от дълго време, само че в историята на Земята е просто минута. Шансът за вкаменелости обаче би бил необичаен, тъй че какво друго да търсим?
Като тип, ние сега оставяме всевъзможни следи, които ще бъдат открити след 100 милиона години. Хранейки 7 милиарда души, ние изцяло променихме азотния цикъл, като огромна част от него в този момент се намира в утайката на дъното на океана и върховете на планините. От друга страна, редките детайли, които в миналото са били заровени надълбоко, в този момент плават свободно на повърхността, защото ние развиваме все по-сложна технология.
Не е належащо даже да се загатват измененията във въглеродния цикъл от изгарянето на толкоз изкопаеми горива или милионите тонове пластмаса, които се изхвърлят. Някои даже допускат, че цялата пластмаса, която произвеждаме, образува нов тип канара и всички тези промени ще бъдат открити надалеч в бъдещето.
Всичко това явно е хипотетично към този момент, само че има значим миг. Това са тези улики, които бихме могли да използваме, с цел да търсим по-ранни напреднали цивилизации на други планети.
„ Ние знаем, че ранният Марс и може би ранната Венера са били по-обитаеми от в този момент, и евентуално един ден ще пробием и геоложките утайки “, споделя Гавин Шмид. „ Това ни оказва помощ да мислим за това, което би трябвало да търсим. “
Това е мисловният опит, който шефът на Института за галактически проучвания на НАСА Гевин Шмид и професорът по физика и астрономия в Университета в Рочестър Адам Франк изследват. Те желаят да схванат дали някакви доказателства за извънредно напреднала цивилизация биха могли да се запазят десетки милиони години в бъдещето и, в случай че е по този начин, под каква форма може да бъдат. Резултатите от изследването им са оповестени в International Journal of Astrobiology.
„ Гевин и аз не видяхме доказателства за друга индустриална цивилизация “, споделя Франк. Тъй като не са разкрили никаква цивилизация преди индивида, те преглеждат какво въздействие оказваме ние като тип на планетата и какъв брой дълго тези въздействия могат да бъдат открити в бъдещето. „ Тези въпроси ни карат да мислим за бъдещето и предишното по доста по-различен метод, в това число по какъв начин всяка цивилизация в планетарен мащаб може да се издига и пада. “
Въпреки че имаме доста доказателства за минали цивилизации под формата на скулптури и парчета, които датират най-вече няколко хиляди години обратно, нещата стават надалеч по-непрозрачни, когато часовникът се върне с няколко милиона или стотици милиони години, съобщи БГНЕС.
Наричайки това „ Хипотезата на Силуриан “, двамата учени спекулират какво би останало, в случай че една цивилизация живее към 100 000 години преди към 60 милиона години. Това може да звучи от дълго време, само че в историята на Земята е просто минута. Шансът за вкаменелости обаче би бил необичаен, тъй че какво друго да търсим?
Като тип, ние сега оставяме всевъзможни следи, които ще бъдат открити след 100 милиона години. Хранейки 7 милиарда души, ние изцяло променихме азотния цикъл, като огромна част от него в този момент се намира в утайката на дъното на океана и върховете на планините. От друга страна, редките детайли, които в миналото са били заровени надълбоко, в този момент плават свободно на повърхността, защото ние развиваме все по-сложна технология.
Не е належащо даже да се загатват измененията във въглеродния цикъл от изгарянето на толкоз изкопаеми горива или милионите тонове пластмаса, които се изхвърлят. Някои даже допускат, че цялата пластмаса, която произвеждаме, образува нов тип канара и всички тези промени ще бъдат открити надалеч в бъдещето.
Всичко това явно е хипотетично към този момент, само че има значим миг. Това са тези улики, които бихме могли да използваме, с цел да търсим по-ранни напреднали цивилизации на други планети.
„ Ние знаем, че ранният Марс и може би ранната Венера са били по-обитаеми от в този момент, и евентуално един ден ще пробием и геоложките утайки “, споделя Гавин Шмид. „ Това ни оказва помощ да мислим за това, което би трябвало да търсим. “
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ