Ако котката ви можеше да говори
Обичам те. Горе-долу. Понякога. Или най-малко по този начин ми се коства. Знам ли, може и да не те обичам.
Но въпреки това ме храниш. Значи би трябвало да е любов това, което изпитвам.
Остави храната там. И по-бързо, че имам работа.
Каква работа ли? Важна. Не си ли забелязал, че непрекъснато имам работа. Мисля, обмислям над международните проблеми, уча света, натрупвам опит. За разлика от теб, аз съм непрекъснато ангажиран. Със свръхважни каузи.
А ти какво правиш по през целия ден? Висиш пред дрешника, вървиш напред-назад, приказваш по телефона, излизаш да се скиташ на открито – това твоето работа ли е въобще?
Не ми се лигави тъкмо в този момент. Когато мога, ще дойда да ти ударя една лапа по коляното. Ти не ми пипай козината, че таман съм се къпал.
Нали знаеш, че когато съм в неприятно въодушевление, не ми е до гушкане. Просто излез от стаята, а в случай че можеш и от къщата, най-добре.
Утре може да ти разреша да ми приготвиш нещо особено за ястие. Зависи в какво въодушевление съм обаче и дали не си ме ядосал с нещо до тогава. Все отново има задоволително доста време, с цел да объркаш нещо.
Не ми благодари, че съм толкоз невероятна. Чувствай се специфичен, че имаш щастието да се наслаждаваш от близко на всичкото това величие.
