Не съжалявам, че избрах Общината. На някои Стефан Минчев ще липсва. Други ще се радват*
Обичам своя роден град и работих за него честно, с страст и въображение. Не се пестих. Защитавах и прокламирах всичко бургаско
Един от най-верните и емблематични чиновници на Димитър Николов - пиар специалистът Стефан Минчев, изненадващо разгласи, че напуща екипа на кмета след 17 години работа в Община Бургас. В дълъг пост във Facebook той благодари на сътрудниците си и изяснява своите претекстове. Ето какво написа Минчев:
" Не знам по кое време е той и дали въобще има най-подходящ миг за съобщаване на сходно нещо. И тъй като виждам в очите на от ден на ден хора, че са подочули и надушили нещичко, имам да оповестя следното:
Започнах работа в Община Бургас в края на 2007 година Веднага след втория тур на изборите, които смъкнаха вечно Йоан Костадинов от политическата сцена. Помагах в предизборния щаб на Димитър Николов още тогава, въпреки ролята ми да бе незначителна. Все отново очевидно съм направил положително усещане, тъй като след това Весела Йорданова ме предложения да продължа дружно с новия кмет. Приех.
Не скърбя, че избрах Общината. Дотогава не познавах Димитър Николов. Честно казано, не чаках да се потвърди по този безапелационен метод и да разгърне такава огромна стратегия за рационализация на Бургас. Нито пък планирах да остана толкоз дълго. Желая му да е здрав и сполучливо да довърши започнатото. На първо място Детската болница. Много хора в страната не знаят, че нашата към този момент се строи, до момента в който в София още спорят къде тъкмо да е тяхната и по какъв начин да наподобява. Другият извънредно значим бургаски план е обходът на „ Меден рудник “. И той желае още много ръгване и ухажване, тъй като финансирането е съществено и идва през страната. А кой съставлява в последно време страната – с тия непрекъснато сменящи се държавни управления не е доста ясно.
Извън упоменатите два великански плана, останалите начинания на Бургас си вървят някак по инерция. Вече всички го обичат и желаят да му оказват помощ, да си партнират с него. Отстрани наподобява елементарно, само че зад този натрапен тренд стои доста работа на кмета Николов, екипа му и хиляди бургазлии с разнородни специалности, увлечени от положителния образец и желанието да оставят на идващото потомство повече, в сравнение с са наследили.
Убедено мога да заявя, че неща, които нормално се случват на един град за 100 години, в Бургас станаха единствено за петнайсетина. Какво премеждие! И аз бях част от него. Мъничка прашинка, понесена от вятъра на смяната.
Но…
За съвсем 17 години работа в Общината през мен мина голям размер информация. Хиляди прессъобщения, толкоз доста събития и тематики, брифинги, приветствени адреси, изявленията, съболезнования, опровержения, мейли, телефонни диалози – постоянно десетки дневно, задания по уотсап и месинджър, оперативки в зуум, кой какво написал във фейсбук, хора, хора, хора – питащи, искащи, недоволни, обвиняващи…
Прегорях. А бърнаутът е сериозен проблем. Не го подценявайте!
От хората в ИТ бранша знам, че това се лекува единствено с дълга отмора и рестарт. И по този начин пристигна времето да се разделя с общинарството. Умът и сърцето ми като в никакъв случай са единомислещи, че решението е вярно. Особено е удовлетворен „ тоя друмник – сърцето “.
Сега мисля да не върша нищо изключително в продължение на няколко месеца. Няма да чета и виждам вести. Ще дремя умерено. Ще се погрижа за мозъка и тялото си. Ще се възстановя и приготвя за нещо ново.
Нямам никаква визия с какво ще се занимавам оттук-нататък. Ще стартира да го мисля в последните дни на тази година. Но съм отворен за забавни оферти, тъй че при мотив се сещайте за свободния наемник Стефан Минчев.
Обичам своя роден град и работих за него честно, с страст и въображение. Не се пестих. Защитавах и прокламирах всичко бургаско. Подхранвах самочувствието на моите съграждани. Поддържах оптимизма им жив. Опитвах се да въодушевявам, доколкото владея тази дарба. Популяризирах смислените хора и положителния образец. Разбира се, правих всичко това дружно с моите сътрудници. Ако в други български градове и институции можеш да държиш на щат единствено един информационен експерт, в Община Бургас това е изцяло невероятно.
За да се утвърди един град като привлекателно място за живеене, вложение, туризъм, обучение и така нататък, наред със наложителния ефикасен мениджмънт той би трябвало да поддържа и надгражда позитивен имидж. Аз припознах тази като най-важната измежду моите професионални задания. Най-много внимание обърнах на нея. Вярвам, че не беше изгубено време и на вятъра изпитание.
Извън рамките на служебните ми отговорности върших безвъзмезден пиар на просвета, субкултура, бизнес, спорт, обучение, опазване на здравето, екология… Щом носеше етикета „ Произведено в Бургас “, не отказвах. Яростно браних гларусите и котките. И ще продължа да го върша, тъй като ги считам за значима част от чувството за Бургас.
Не съм непогрешим, само че защитавах и ще пазя грамотността. За мен не е без значение дали думите се членуват вярно или погрешно. И не съм склонен, че това не е кой знае какъв брой значимо.
Посветих огромна част от живота си на една красива концепция. Имам непретенциозно присъединяване в оформянето и популяризирането й. Тръгвам си от Общината с възприятие на изпълнен дълг, вземайки мъничко от сантименталния дух на Бургас със себе си. За спомен.
Старах се да не виждам прекомерно съществено на живота, вселената и всичко останало. Но след това ме затрупа лавината… Все отново, извършвайки периодически мониторинг върху самия себе си, сякаш виждам по какъв начин през последните десетина дни възприятието ми за комизъм се възвръща и то без най-мрачните нюанси.
Благодаря за дадената опция да покажа какво мога. Имам своите характерови особености, тъй че приветствам всички сътрудници от едната и другата страна – общинари и публицисти – че ме изтърпяхте толкоз дълго! На някои Стефан Минчев ще липсва. Други ще се радват, че ме няма, което е доказателство, че владея и не отстъпвам лично мнение. Така или другояче аз не съм значима част от системата и бързо ще свикнете без мен. Незаменими хора няма.
А, да, през идващите месеци ще довърша новата си книга. Сборник с разкази. Този път ще излезе с моето име върху корицата, не с псевдоним. Надявам се да ви хареса.
*
П.П.
Уведомявам тези, които са прочели това словоизлияние чак дотук, че едномесечното предупреждение не е изтекло, тъй че съм в Общината до 5 септември. "
*Публикация във Facebook профила на пиара на Димитър Николов - Стефан Минчев
Един от най-верните и емблематични чиновници на Димитър Николов - пиар специалистът Стефан Минчев, изненадващо разгласи, че напуща екипа на кмета след 17 години работа в Община Бургас. В дълъг пост във Facebook той благодари на сътрудниците си и изяснява своите претекстове. Ето какво написа Минчев:
" Не знам по кое време е той и дали въобще има най-подходящ миг за съобщаване на сходно нещо. И тъй като виждам в очите на от ден на ден хора, че са подочули и надушили нещичко, имам да оповестя следното:
Започнах работа в Община Бургас в края на 2007 година Веднага след втория тур на изборите, които смъкнаха вечно Йоан Костадинов от политическата сцена. Помагах в предизборния щаб на Димитър Николов още тогава, въпреки ролята ми да бе незначителна. Все отново очевидно съм направил положително усещане, тъй като след това Весела Йорданова ме предложения да продължа дружно с новия кмет. Приех.
Не скърбя, че избрах Общината. Дотогава не познавах Димитър Николов. Честно казано, не чаках да се потвърди по този безапелационен метод и да разгърне такава огромна стратегия за рационализация на Бургас. Нито пък планирах да остана толкоз дълго. Желая му да е здрав и сполучливо да довърши започнатото. На първо място Детската болница. Много хора в страната не знаят, че нашата към този момент се строи, до момента в който в София още спорят къде тъкмо да е тяхната и по какъв начин да наподобява. Другият извънредно значим бургаски план е обходът на „ Меден рудник “. И той желае още много ръгване и ухажване, тъй като финансирането е съществено и идва през страната. А кой съставлява в последно време страната – с тия непрекъснато сменящи се държавни управления не е доста ясно.
Извън упоменатите два великански плана, останалите начинания на Бургас си вървят някак по инерция. Вече всички го обичат и желаят да му оказват помощ, да си партнират с него. Отстрани наподобява елементарно, само че зад този натрапен тренд стои доста работа на кмета Николов, екипа му и хиляди бургазлии с разнородни специалности, увлечени от положителния образец и желанието да оставят на идващото потомство повече, в сравнение с са наследили.
Убедено мога да заявя, че неща, които нормално се случват на един град за 100 години, в Бургас станаха единствено за петнайсетина. Какво премеждие! И аз бях част от него. Мъничка прашинка, понесена от вятъра на смяната.
Но…
За съвсем 17 години работа в Общината през мен мина голям размер информация. Хиляди прессъобщения, толкоз доста събития и тематики, брифинги, приветствени адреси, изявленията, съболезнования, опровержения, мейли, телефонни диалози – постоянно десетки дневно, задания по уотсап и месинджър, оперативки в зуум, кой какво написал във фейсбук, хора, хора, хора – питащи, искащи, недоволни, обвиняващи…
Прегорях. А бърнаутът е сериозен проблем. Не го подценявайте!
От хората в ИТ бранша знам, че това се лекува единствено с дълга отмора и рестарт. И по този начин пристигна времето да се разделя с общинарството. Умът и сърцето ми като в никакъв случай са единомислещи, че решението е вярно. Особено е удовлетворен „ тоя друмник – сърцето “.
Сега мисля да не върша нищо изключително в продължение на няколко месеца. Няма да чета и виждам вести. Ще дремя умерено. Ще се погрижа за мозъка и тялото си. Ще се възстановя и приготвя за нещо ново.
Нямам никаква визия с какво ще се занимавам оттук-нататък. Ще стартира да го мисля в последните дни на тази година. Но съм отворен за забавни оферти, тъй че при мотив се сещайте за свободния наемник Стефан Минчев.
Обичам своя роден град и работих за него честно, с страст и въображение. Не се пестих. Защитавах и прокламирах всичко бургаско. Подхранвах самочувствието на моите съграждани. Поддържах оптимизма им жив. Опитвах се да въодушевявам, доколкото владея тази дарба. Популяризирах смислените хора и положителния образец. Разбира се, правих всичко това дружно с моите сътрудници. Ако в други български градове и институции можеш да държиш на щат единствено един информационен експерт, в Община Бургас това е изцяло невероятно.
За да се утвърди един град като привлекателно място за живеене, вложение, туризъм, обучение и така нататък, наред със наложителния ефикасен мениджмънт той би трябвало да поддържа и надгражда позитивен имидж. Аз припознах тази като най-важната измежду моите професионални задания. Най-много внимание обърнах на нея. Вярвам, че не беше изгубено време и на вятъра изпитание.
Извън рамките на служебните ми отговорности върших безвъзмезден пиар на просвета, субкултура, бизнес, спорт, обучение, опазване на здравето, екология… Щом носеше етикета „ Произведено в Бургас “, не отказвах. Яростно браних гларусите и котките. И ще продължа да го върша, тъй като ги считам за значима част от чувството за Бургас.
Не съм непогрешим, само че защитавах и ще пазя грамотността. За мен не е без значение дали думите се членуват вярно или погрешно. И не съм склонен, че това не е кой знае какъв брой значимо.
Посветих огромна част от живота си на една красива концепция. Имам непретенциозно присъединяване в оформянето и популяризирането й. Тръгвам си от Общината с възприятие на изпълнен дълг, вземайки мъничко от сантименталния дух на Бургас със себе си. За спомен.
Старах се да не виждам прекомерно съществено на живота, вселената и всичко останало. Но след това ме затрупа лавината… Все отново, извършвайки периодически мониторинг върху самия себе си, сякаш виждам по какъв начин през последните десетина дни възприятието ми за комизъм се възвръща и то без най-мрачните нюанси.
Благодаря за дадената опция да покажа какво мога. Имам своите характерови особености, тъй че приветствам всички сътрудници от едната и другата страна – общинари и публицисти – че ме изтърпяхте толкоз дълго! На някои Стефан Минчев ще липсва. Други ще се радват, че ме няма, което е доказателство, че владея и не отстъпвам лично мнение. Така или другояче аз не съм значима част от системата и бързо ще свикнете без мен. Незаменими хора няма.
А, да, през идващите месеци ще довърша новата си книга. Сборник с разкази. Този път ще излезе с моето име върху корицата, не с псевдоним. Надявам се да ви хареса.
*
П.П.
Уведомявам тези, които са прочели това словоизлияние чак дотук, че едномесечното предупреждение не е изтекло, тъй че съм в Общината до 5 септември. "
*Публикация във Facebook профила на пиара на Димитър Николов - Стефан Минчев
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ