Станишев: ПЕС предлага Нов социален договор за Европа
Обичам диалозите с хората в Българска социалистическа партия. Заради искреността им. На последния конгрес на партията десетки наши членове ме питаха обезпокоеното: какво ще я вършим Европата? „ Ще я спасявяме! “, отговарях им аз. И тогава се изпречи още един въпрос. Зададе ми го бай Георги, несъмнено измежду най-възрастните ни делегати. На потегляне от НДК, в асансьора. „ Другарю Станишев, за какво тук никой не дебатира заплахата от война? Аз помня какво беше след нея. За един живот една война стига! “. Заради неговия въпрос написах тази публикация.
Война в Европа през днешния ден? Ще кажете, че е невъзможна. Но истината е, че обществата ни към момента заплащат обществената цена на икономическата рецесия от 2008 година, а по всичко проличава, че се задава и последваща. Точно тези, които провокираха рецесията, прегръщайки господството на пазара, в този момент изправят Стария континент на прага на обществена война – в никакъв случай преди недоволството и неналичието на вероятност не са били толкоз осезаеми.
Точно както след Втората международна война, задачата на европейската левица е да не допусне разделяне, а да избави Европейски Съюз с Нов обществен контракт за Европа . Такъв Нов контракт ще приемем на идния през този уикенд конгрес на ПЕС в Мадрид. Там, дружно с Франс Тимерманс, всички леви министър председатели, комисари и водачи на партии ще очертаем алените обществени линии за оцеляването и бъдещето на Европа.
Когато Европа избра мира, тя избра равенството и справедливостта
Преди по-малко от един човешки живот Старият континент бе в руини. Войната беше опустошила ориси, бъдеще, доверие – сред индивиди и страни.
И тъкмо тогава – Европа избра мира, избра Обединението. Тя потегли от концепцията в никакъв случай повече да няма война. А с цел да няма, първата най-важна задача беше – очистване на фашистките и нацистки идеологии, постоянно водещи до принуждение, произвол и войни. Впоследствие тя се разви по посоката на взаимна помощ и благополучие на всички страни-членки на Европейски Съюз. Обединена Европа, която да бъде комфортен, ярък дом за своите жители.
Чудото на социалдемократическия консенсус против господството на пазара
И Европа стана подобен дом. Няколко генерации хранеха вярата, че войната е забравена, че децата отсега нататък ще живеят доста по-добре от родителите си, че мирът, носещ разцвет и бъдеще, е единственият вероятен метод на живеене мажду Ламанша и Черно море.
Ние, социалистите, изградихме обединена Европа в следвоенните десетилетия . Неслучайно историците формулираха концепцията за „ социалдемократическия консенсус “. Ние я създадохме, стъпвайки върху нашите базисни полезности, дефинирани от френските революционери: Свобода, Равенство, Братство.
Известно време десницата беше наш сътрудник в този строеж. Тя одобри социалдемокретическия консенсус и това послужи за основа на сполучливото развиване на Европа.
В последните десетилетия обаче класическата десница се обърна против него, избра господството на пазара и стартира да унищожава:
• Десницата подмени Свободата с подчинението на индивида на „ условията на финансовите пазари ”. Според десницата, не стопанската система съществува, с цел да обслужва индивида, а тъкмо противоположното – индивидът съществува, с цел да обслужва, даже не стопанската система, а финансовата сфера. Това подсигурява, че всяко последващо потомство ще живее по-зле от родителите си. Не одобряваме тази замяна.
• Десницата подмени Равенството с възобновяване на феодални връзки на неравноправие. Разликата в приходите е нечувана, най-малко от края на 19-ти век насам. Свръх-богатите не връщат нищо в общността, тъй като им е дадена опцията да не заплащат налози въобще, криейки се зад офшорни компании. Същите тези свръх-богати са завладяли огромни територии от политиката и по този начин създават закони и политики само в своя изгода.
• Десницата зачерта Братството . Именно възприятието за приятелство породи политиките на взаимност, довели до това благоденствие на жителите на Европа, което беше пречупено от десните политики на стягане на коланите. Докато обаче жителите чинно затягаха, свръх-богатите напълно развързаха своите. Именно ликвидирането на Братството докара до международната рецесия отпреди 10 години; и сега приготвя идната.
Време на яд и неодобрение – Брекзит, жълтите жилетки, митинги и стачки в цяла Европа
Зейнаха големи неравенства. Миналата седмица Световната банка разгласи, че пропастта сред небогати и богати в Европейски Съюз е повишена за 15 години с над 70 % : 10 % от най-бедните жители на Европа са обеднели с още 7 %, а 10-те % най-заможни са станали с 66 % по-богати.
Тези неравенства породиха митинги и стачки в целия Европейски Съюз. От Брюксел до София настояванията на работещите са едни и същи: почтено възнаграждение, равни права, по-високи пенсии.
На този декор обаче има страни, които оглавяват класациите в отрицателна посока. България е държавата-членка на Европейски Съюз с най-голямо и най-бързо растящо обществено неравноправие. По данни на Евростат през 2017 година разликата сред приходите на най-богатите 20% от българите и най-бедните 20% е 8.2 пъти. За съпоставяне, разликата през 2008 година е била 6.6 пъти – това е най-голямото нарастване на обществените неравенства в Европейски Съюз . Средната разлика за Европейски Съюз е 5.2 пъти.
По данни на организацията Оксфам, занимаваща се с проблемите на бедността, разликата сред небогати и богати пораства бързо в целия свят – 42-те най-богати фамилии разполагат с запаси, каквито имат общо 3.7-те милиарда най-бедни хора на планетата. 1% от хората по света държат 82% от международното благосъстояние.
Пуснатият от клетката капитализъм трансформира стопанската система в владичество на пазара. Европейските институции, доминирани десетилетия от ЕНП, се подчиниха на финансовия капитал, огромните компании и парите, и изгубиха доверието на европейците. Европа забуксува на скорости, без хоризонт и без водачество.
Англия подаде молба за бракоразвод, французите облякоха жълти жилетки, за милиони европейци Европейски Съюз към този момент не е хапче против бедността и нищетата, а младежите в Европа са най-многобройната войска от безработни.
Оцеляването на Европа vs. оцеляването на десницата
Стигна се до тук. Идеята за Европа в действителност е в заплаха.
Ние, от левицата, също имаме своите неточности. Когато имахме болшинство в Европейския съвет, не успяхме да пренесем обществения модел от национално на европейско равнище. Последните десетилетия под диктата на ЕНП изгубихме Социална Европа. Борихме се за обществени политики, само че не успяхме да реализираме задоволително. Затова и напуснахме огромната коалиция в Екологичен потенциал.
Досега десницата държеше на карта и съумя да срине благоденствието на европейските жители. Сега на рулетката е самата концепция за Обединена Европа. Заради чудноват залог – оцеляването на европейската десница.
След десетилетия царуване на статуквото, няма по какъв начин Вебер и ЕНП да пропагандират смяната. Новото при тях е обединението
Във властта непременно
За да да остане в ръководството на Европа, десницата прегърна национализма. Те към този момент са едно и също – ЕНП отглежда водачите на модерното иго като Орбан, гради мостове към Салвини, а съгласно ръководителя на Екологичен потенциал Антонио Таяни, Далмация е част от Италия.
Развързана и позиционирана, крайната десница към този момент се прицелва в сърцето на европейската концепция . Вместо общ дом, националистите оферират разпадането на обединена Европа на национални страни, гледащи се отдолу под вежди през граници, опасани със стени и телени мрежи.
Целта на десните и на крайнодесните е ясна: не възобновяване на Европа, а успеха над левите и социалистите, с цената на разрушение на Европа.
Мисията на левицата – Нов обществен контракт за Европа
Ние, социалистите, изградихме онази мирна и благоденстваща Европа, която днешната десница счупи. Наша е отговорността да не допуснем разпадането, а да стартираме възобновяване на нашата Европа.
Постиженията, с които толкоз се гордеем през днешния ден – осемчасовият работен ден, свободата на медиите, стачките, всеобщото право на глас, безплатното обучение и така нататък – не са подарък от Бога, нито от просветената десница. Постигнати са вследствие на дългогодишните битки на леви партии и придвижвания.
Но нищо в живота не ни е обещано вечно, за него би трябвало да се борим
Ние, европейските социалисти, най-автентично можем да водим тази борба на страната на жителите. Както в Европа, по този начин и в България, би трябвало да останем обединени от полезностите си. От едната страна на барикадата сме – с концепцията за Европа, с желанията и правата на жителите й, със справедливостта, солидарността и вярата. От другата страна са тези, които работят за разрастване на национания нарцисизъм, разделянето и популизма, разчитащ на лесните решения, лъжите и страховете.
Влезем ли на полето на концепциите с ясни, мощни послания, полезности и политики, ние няма да допуснем да се случи необятно рекламираният иден успех на национализма. Ще можем да победим на изборите, в случай че още веднъж стартираме да назоваваме нещата със личните им имена. Експлоатацията да бъде наречена употреба, войнолюбието – войнолюбие, омразата – ненавист, бедността – беднотия, безаконието – безвластие.
Задълго сърцето на политиката – концепциите – беше спряло да бие. Липсата на хрумвания и изтласкването на жителите вън от политиката докара до недоверието към ръководещите елити. Свърши ерата на „ де-идеологизацията ”; следим бурното възобновление на идеологическото мислене. Хората желаят хрумвания за бъдещето и най-много – за своето бъдеще.
Върнем ли се там, откъдето тръгнахме преди столетие и половина – на територията на концепциите – изцяло е допустимо в идващия Екологичен потенциал прогресивно болшинство към левицата да излъчи идващия ръководител на Европейска комисия и той да се назовава Франс Тимерманс.
Територията на концепциите
ПЕС работи от дълго време по Новия обществен контракт за Европа . Партиите-членки участваха в полемиката и дадоха своя принос. В резолюциите от конгреса в Лисабон през декември 2018 година, бяха записани главните червени линии за по-добър живот на европейските жители.
През януари организирахме социологическо проучване, с цел да тестваме по какъв начин българите одобряват концепциите на европейската левица. Резултатите са повече от показателни.
Според 81.5% от запитаните, мъжете и дамите би трябвало да получават едно и също заплащане за идентичен труд. А 64.2% утвърждават концепцията на европейските социалисти всяка година разликата в заплащането сред мъжете и дамите да бъде намалявана с 2%. Предложението на ПЕС за въвеждането на минимална работна заплата като % от Брутният вътрешен продукт за целия Европейски Съюз се поддържа от 58.7%, а за най-малък необлагаем приход – от 56%. Огромното болшинство от 93% от запитаните считат, че не е направено задоволително от ръководещите за превъзмогването на разликите в стандарта на живот сред Европейски Съюз и България.
Затова в предизборния Манифест на ПЕС записахме, че имаме обвързване да пазиме хората, в случай че се разболеят, изгубят работата си, страдат от увреждания или изпаднат в мъчно състояние . Хората от всички възрасти имат право да работят и да живеят почтено. Справянето с безработицата и общественото изключване би трябвало да става групово, а не по настрана, като обособени слаби страни. Необходимо е да се съблюдава правилото за равно възнаграждение за еднакъв труд на едно и също място. Всички служащи да имат идентични права : да няма работа без контракт, да няма работа без заслужено заплащане, а договорите за нулеви часове и фиктивна самонаетост да се забранят. Ще се борим за почтени минимални заплати в цяла Европа. Ние желаеме мощен Европейски орган по труда , оправомощен да се бори със обществения дъмпинг и да обезпечава обективна трудова подвижност в целия Европейски Съюз. Неравенството би трябвало да бъде фрапантно понижено, а концентрацията на богатства и имущества в ръцете на малко на брой привилигировани – да бъде спряна.
Децата на най-богатия континент са застрашени от беднотия, у нас 41% са в риск от обществено изключване
По данни на Национален статистически институт всяко трето дете у нас живее в риск от беднотия и обществено изкючване. Това са над 41% или над 550 000 българчета. Основните аргументи за това са безработни, необразовани и заболели родители.
Нашият отговор – Детската гаранция
За да може всяко дете в беднотия да има достъп до гратис опазване на здравето, гратис обучение, безвъзмездни грижи, почтени жилищни условия и съответно хранене, социалистите в Екологичен потенциал извоювахме 6 милиарда евро като предложение към Европейска комисия за идващия програмен интервал за Детската гаранция.
Битката през май
Партиите започнаха да се готвят за вота. Вече чуваме за готовност, ядра, периферии. У нас даже ръководещите ги трансфораха в първи тур на локалните избори.
Искам да споделя моето виждане за идните евроизбори като водач на европейските социалисти: на върха на копието този път е оцеляването на Европа и запазването на човешкото достолепие и обществените права на всеки от нас. Европа или ще е единна, или няма да я бъде въобще.
Кампанията ще е сложна. Както и в България, ръководещата десница в Европа ще впрегне целия си запас, с цел да резервира властта си. В прегръдка с националистите, ЕНП ще се изправи против прогресивните сили в Европа.
Левицата постоянно печели, когато е водена от идея! А каква по-голяма идея от тази, да кажем на децата си, че и за тях Европа е допустима . И, че не желаеме даже загатна за една война в живота им! Пък бил той затрупан и с най-светещия ореол на национал-популизма!
Война в Европа през днешния ден? Ще кажете, че е невъзможна. Но истината е, че обществата ни към момента заплащат обществената цена на икономическата рецесия от 2008 година, а по всичко проличава, че се задава и последваща. Точно тези, които провокираха рецесията, прегръщайки господството на пазара, в този момент изправят Стария континент на прага на обществена война – в никакъв случай преди недоволството и неналичието на вероятност не са били толкоз осезаеми.
Точно както след Втората международна война, задачата на европейската левица е да не допусне разделяне, а да избави Европейски Съюз с Нов обществен контракт за Европа . Такъв Нов контракт ще приемем на идния през този уикенд конгрес на ПЕС в Мадрид. Там, дружно с Франс Тимерманс, всички леви министър председатели, комисари и водачи на партии ще очертаем алените обществени линии за оцеляването и бъдещето на Европа.
Когато Европа избра мира, тя избра равенството и справедливостта
Преди по-малко от един човешки живот Старият континент бе в руини. Войната беше опустошила ориси, бъдеще, доверие – сред индивиди и страни.
И тъкмо тогава – Европа избра мира, избра Обединението. Тя потегли от концепцията в никакъв случай повече да няма война. А с цел да няма, първата най-важна задача беше – очистване на фашистките и нацистки идеологии, постоянно водещи до принуждение, произвол и войни. Впоследствие тя се разви по посоката на взаимна помощ и благополучие на всички страни-членки на Европейски Съюз. Обединена Европа, която да бъде комфортен, ярък дом за своите жители.
Чудото на социалдемократическия консенсус против господството на пазара
И Европа стана подобен дом. Няколко генерации хранеха вярата, че войната е забравена, че децата отсега нататък ще живеят доста по-добре от родителите си, че мирът, носещ разцвет и бъдеще, е единственият вероятен метод на живеене мажду Ламанша и Черно море.
Ние, социалистите, изградихме обединена Европа в следвоенните десетилетия . Неслучайно историците формулираха концепцията за „ социалдемократическия консенсус “. Ние я създадохме, стъпвайки върху нашите базисни полезности, дефинирани от френските революционери: Свобода, Равенство, Братство.
Известно време десницата беше наш сътрудник в този строеж. Тя одобри социалдемокретическия консенсус и това послужи за основа на сполучливото развиване на Европа.
В последните десетилетия обаче класическата десница се обърна против него, избра господството на пазара и стартира да унищожава:
• Десницата подмени Свободата с подчинението на индивида на „ условията на финансовите пазари ”. Според десницата, не стопанската система съществува, с цел да обслужва индивида, а тъкмо противоположното – индивидът съществува, с цел да обслужва, даже не стопанската система, а финансовата сфера. Това подсигурява, че всяко последващо потомство ще живее по-зле от родителите си. Не одобряваме тази замяна.
• Десницата подмени Равенството с възобновяване на феодални връзки на неравноправие. Разликата в приходите е нечувана, най-малко от края на 19-ти век насам. Свръх-богатите не връщат нищо в общността, тъй като им е дадена опцията да не заплащат налози въобще, криейки се зад офшорни компании. Същите тези свръх-богати са завладяли огромни територии от политиката и по този начин създават закони и политики само в своя изгода.
• Десницата зачерта Братството . Именно възприятието за приятелство породи политиките на взаимност, довели до това благоденствие на жителите на Европа, което беше пречупено от десните политики на стягане на коланите. Докато обаче жителите чинно затягаха, свръх-богатите напълно развързаха своите. Именно ликвидирането на Братството докара до международната рецесия отпреди 10 години; и сега приготвя идната.
Време на яд и неодобрение – Брекзит, жълтите жилетки, митинги и стачки в цяла Европа
Зейнаха големи неравенства. Миналата седмица Световната банка разгласи, че пропастта сред небогати и богати в Европейски Съюз е повишена за 15 години с над 70 % : 10 % от най-бедните жители на Европа са обеднели с още 7 %, а 10-те % най-заможни са станали с 66 % по-богати.
Тези неравенства породиха митинги и стачки в целия Европейски Съюз. От Брюксел до София настояванията на работещите са едни и същи: почтено възнаграждение, равни права, по-високи пенсии.
На този декор обаче има страни, които оглавяват класациите в отрицателна посока. България е държавата-членка на Европейски Съюз с най-голямо и най-бързо растящо обществено неравноправие. По данни на Евростат през 2017 година разликата сред приходите на най-богатите 20% от българите и най-бедните 20% е 8.2 пъти. За съпоставяне, разликата през 2008 година е била 6.6 пъти – това е най-голямото нарастване на обществените неравенства в Европейски Съюз . Средната разлика за Европейски Съюз е 5.2 пъти.
По данни на организацията Оксфам, занимаваща се с проблемите на бедността, разликата сред небогати и богати пораства бързо в целия свят – 42-те най-богати фамилии разполагат с запаси, каквито имат общо 3.7-те милиарда най-бедни хора на планетата. 1% от хората по света държат 82% от международното благосъстояние.
Пуснатият от клетката капитализъм трансформира стопанската система в владичество на пазара. Европейските институции, доминирани десетилетия от ЕНП, се подчиниха на финансовия капитал, огромните компании и парите, и изгубиха доверието на европейците. Европа забуксува на скорости, без хоризонт и без водачество.
Англия подаде молба за бракоразвод, французите облякоха жълти жилетки, за милиони европейци Европейски Съюз към този момент не е хапче против бедността и нищетата, а младежите в Европа са най-многобройната войска от безработни.
Оцеляването на Европа vs. оцеляването на десницата
Стигна се до тук. Идеята за Европа в действителност е в заплаха.
Ние, от левицата, също имаме своите неточности. Когато имахме болшинство в Европейския съвет, не успяхме да пренесем обществения модел от национално на европейско равнище. Последните десетилетия под диктата на ЕНП изгубихме Социална Европа. Борихме се за обществени политики, само че не успяхме да реализираме задоволително. Затова и напуснахме огромната коалиция в Екологичен потенциал.
Досега десницата държеше на карта и съумя да срине благоденствието на европейските жители. Сега на рулетката е самата концепция за Обединена Европа. Заради чудноват залог – оцеляването на европейската десница.
След десетилетия царуване на статуквото, няма по какъв начин Вебер и ЕНП да пропагандират смяната. Новото при тях е обединението
Във властта непременно
За да да остане в ръководството на Европа, десницата прегърна национализма. Те към този момент са едно и също – ЕНП отглежда водачите на модерното иго като Орбан, гради мостове към Салвини, а съгласно ръководителя на Екологичен потенциал Антонио Таяни, Далмация е част от Италия.
Развързана и позиционирана, крайната десница към този момент се прицелва в сърцето на европейската концепция . Вместо общ дом, националистите оферират разпадането на обединена Европа на национални страни, гледащи се отдолу под вежди през граници, опасани със стени и телени мрежи.
Целта на десните и на крайнодесните е ясна: не възобновяване на Европа, а успеха над левите и социалистите, с цената на разрушение на Европа.
Мисията на левицата – Нов обществен контракт за Европа
Ние, социалистите, изградихме онази мирна и благоденстваща Европа, която днешната десница счупи. Наша е отговорността да не допуснем разпадането, а да стартираме възобновяване на нашата Европа.
Постиженията, с които толкоз се гордеем през днешния ден – осемчасовият работен ден, свободата на медиите, стачките, всеобщото право на глас, безплатното обучение и така нататък – не са подарък от Бога, нито от просветената десница. Постигнати са вследствие на дългогодишните битки на леви партии и придвижвания.
Но нищо в живота не ни е обещано вечно, за него би трябвало да се борим
Ние, европейските социалисти, най-автентично можем да водим тази борба на страната на жителите. Както в Европа, по този начин и в България, би трябвало да останем обединени от полезностите си. От едната страна на барикадата сме – с концепцията за Европа, с желанията и правата на жителите й, със справедливостта, солидарността и вярата. От другата страна са тези, които работят за разрастване на национания нарцисизъм, разделянето и популизма, разчитащ на лесните решения, лъжите и страховете.
Влезем ли на полето на концепциите с ясни, мощни послания, полезности и политики, ние няма да допуснем да се случи необятно рекламираният иден успех на национализма. Ще можем да победим на изборите, в случай че още веднъж стартираме да назоваваме нещата със личните им имена. Експлоатацията да бъде наречена употреба, войнолюбието – войнолюбие, омразата – ненавист, бедността – беднотия, безаконието – безвластие.
Задълго сърцето на политиката – концепциите – беше спряло да бие. Липсата на хрумвания и изтласкването на жителите вън от политиката докара до недоверието към ръководещите елити. Свърши ерата на „ де-идеологизацията ”; следим бурното възобновление на идеологическото мислене. Хората желаят хрумвания за бъдещето и най-много – за своето бъдеще.
Върнем ли се там, откъдето тръгнахме преди столетие и половина – на територията на концепциите – изцяло е допустимо в идващия Екологичен потенциал прогресивно болшинство към левицата да излъчи идващия ръководител на Европейска комисия и той да се назовава Франс Тимерманс.
Територията на концепциите
ПЕС работи от дълго време по Новия обществен контракт за Европа . Партиите-членки участваха в полемиката и дадоха своя принос. В резолюциите от конгреса в Лисабон през декември 2018 година, бяха записани главните червени линии за по-добър живот на европейските жители.
През януари организирахме социологическо проучване, с цел да тестваме по какъв начин българите одобряват концепциите на европейската левица. Резултатите са повече от показателни.
Според 81.5% от запитаните, мъжете и дамите би трябвало да получават едно и също заплащане за идентичен труд. А 64.2% утвърждават концепцията на европейските социалисти всяка година разликата в заплащането сред мъжете и дамите да бъде намалявана с 2%. Предложението на ПЕС за въвеждането на минимална работна заплата като % от Брутният вътрешен продукт за целия Европейски Съюз се поддържа от 58.7%, а за най-малък необлагаем приход – от 56%. Огромното болшинство от 93% от запитаните считат, че не е направено задоволително от ръководещите за превъзмогването на разликите в стандарта на живот сред Европейски Съюз и България.
Затова в предизборния Манифест на ПЕС записахме, че имаме обвързване да пазиме хората, в случай че се разболеят, изгубят работата си, страдат от увреждания или изпаднат в мъчно състояние . Хората от всички възрасти имат право да работят и да живеят почтено. Справянето с безработицата и общественото изключване би трябвало да става групово, а не по настрана, като обособени слаби страни. Необходимо е да се съблюдава правилото за равно възнаграждение за еднакъв труд на едно и също място. Всички служащи да имат идентични права : да няма работа без контракт, да няма работа без заслужено заплащане, а договорите за нулеви часове и фиктивна самонаетост да се забранят. Ще се борим за почтени минимални заплати в цяла Европа. Ние желаеме мощен Европейски орган по труда , оправомощен да се бори със обществения дъмпинг и да обезпечава обективна трудова подвижност в целия Европейски Съюз. Неравенството би трябвало да бъде фрапантно понижено, а концентрацията на богатства и имущества в ръцете на малко на брой привилигировани – да бъде спряна.
Децата на най-богатия континент са застрашени от беднотия, у нас 41% са в риск от обществено изключване
По данни на Национален статистически институт всяко трето дете у нас живее в риск от беднотия и обществено изкючване. Това са над 41% или над 550 000 българчета. Основните аргументи за това са безработни, необразовани и заболели родители.
Нашият отговор – Детската гаранция
За да може всяко дете в беднотия да има достъп до гратис опазване на здравето, гратис обучение, безвъзмездни грижи, почтени жилищни условия и съответно хранене, социалистите в Екологичен потенциал извоювахме 6 милиарда евро като предложение към Европейска комисия за идващия програмен интервал за Детската гаранция.
Битката през май
Партиите започнаха да се готвят за вота. Вече чуваме за готовност, ядра, периферии. У нас даже ръководещите ги трансфораха в първи тур на локалните избори.
Искам да споделя моето виждане за идните евроизбори като водач на европейските социалисти: на върха на копието този път е оцеляването на Европа и запазването на човешкото достолепие и обществените права на всеки от нас. Европа или ще е единна, или няма да я бъде въобще.
Кампанията ще е сложна. Както и в България, ръководещата десница в Европа ще впрегне целия си запас, с цел да резервира властта си. В прегръдка с националистите, ЕНП ще се изправи против прогресивните сили в Европа.
Левицата постоянно печели, когато е водена от идея! А каква по-голяма идея от тази, да кажем на децата си, че и за тях Европа е допустима . И, че не желаеме даже загатна за една война в живота им! Пък бил той затрупан и с най-светещия ореол на национал-популизма!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ