Проф. Стоянович: Казармата учеше, че животът не е само пелени, бонбони и гювеча на баба
„ Обичам както армията, по този начин и парадите. Да не кажа, че същински се трогвам. За всички обаче е ясно, че армията ни стои изправена пред огромни провокации, огромен недостиг на техника и хора и занапред би трябвало да откри съответното си място в XXI век “, сподели в „ Тази събота “ по бТВ историкът проф. Петър Стоянович.
„ Умилението от армията не е нужно да се показва в огромни пълчища хора и в скъпа техника. Българинът си обича армията и всички по някакъв метод сме свързани родово. Но би трябвало да забележим по кое време най-накрая ще бъдем съответни на провокациите на XXI век “, уточни историкът.
По думите му наборната военна работа е нещо, което беше част от живота ни и никой не ни е питал дали ни е прелестно.
„ Хората са капризни до разлагане и не се разпознават със своите съграждани и със своята страна. Когато ги попиташ дали са склонни да се жертват за своето родно място, те стартират да се оглеждат. Това е огромният проблем “, разяснява Петър Стоянович.
Според него сега огромна част от актуалните мъже чакат грижата за отечеството и дъга да ги допре креативен.
„ Това няма по какъв начин да стане по този метод. Там е въпрос на нещо напълно друго – част си от общественост и я защитаваш. Имаш ангажимент както към своята страна, по този начин и към общността – политически и военна “, уточни историкът.
„ Влизането в казармата и едно време, и в този момент имаше с изключение на всичко останало и нуждата да пречупи младия темперамент. Да го пречупи към това, че животът не е единствено пелени и бонбони. Че не живеем единствено в грижите на бабата с гювеча. Затова съм ужасяващ да виждам през днешния ден младежи, които не могат да заковат един гвоздей “, сподели Стоянович.
Според него ще пристигна въпросът да се върне под някаква форма наборната военна работа поради войните, които се водят покрай нас.
„ Някаква такава форма на подготовка на популацията би трябвало да има. Няма нищо извънредно да има и начално военно образование. Човек да може да види противоположната страна на палачинката. Животът не е единствено наслада, развлечение и чай в 17 ч. Не става по този начин “, счита Петър Стоянович.
„ Много бързо се отпуснахме, заживявайки в Корекома на личното си улеснение “, добави той.
